О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1573
София,13.06.2024 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ИВАНОВАМИРОСЛАВА КАЦАРСКА
като изслуша докладваното от съдия Г. И. ч. т. д. № 238 по описа за 2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.2, изр. 2 от ГПК.
В. Ц. Д. обжалва определение № 1 от 02.01.2024 г. по т. д. 522/23 г., ВКС, ТК, с което е прекратено производство по т. д. 522/23 г., ВКС, ТК, I отделение, образувано по искова молба от В. Ц. Д. срещу „Петричкобра“ ЕООД, за предявяване на искове при условията на обективно евентуално съединяване с правно основание чл. 47, ал. 2 и ал.1, т. 2, т. 4, т. 6 от ЗМТА.
В частната жалба са оспорени изводите на ВКС относно неотстраняване на посочените от съда нередовности на исковата молба, както и извода, че съдружник, чийто права са засегнати не може да упражни правата на дружеството или свои права в производство по отмяна на постановено арбитражно решение. Подробно излага съображения относно процесуалната си легитимация да предяви иск с правно основание чл. 47, ал. 1 от ЗМТА, в лично качество, както и с оглед качеството й на съдружник в „Автостъкла“ ООД. Счита, че следва да се приложи практиката на ЕСПЧ и са налице изключителни обстоятелства, които не позволяват на засегнатото дружество да предяви правата си. Излага подробни съображения, свързани с практиката на ЕСПЧ относно „обстоятелства“, които могат да се счетат за „изключителни“. Счита, че с оглед тази практика при пряко приложение на чл. 30 ГПК и чл. 141 от ТЗ, може да се приеме, че е легитимирана да предяви исковете. Излага подробни съображения, че двамата управители на засегнатото от решението на арбитражния съд дружество не могат да формулират обща воля за предявяване на исковете, поради противоречие помежду им. Излага подробни съображения. Моли да се отмени определението на другия състав на ВКС и делото да се върне за продължаване на производството по него.
Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
С обжалваното определение ВКС е приел, че атакуваното с исковата молба арбитражно решение е постановено между „Петричкобра“ ЕООД – ищец и „Автостъкла“ ООД – ответник, като ищцата В. Ц. Д. не е страна в арбитражното производство и спрямо нея арбитражното решение няма действие, поради което същата не е легитимирана да води исковете по чл. 47, ал.1 ЗМТА. Въведените основания за отмяна, дори и да били налице, представлявали твърдения за нарушаването на права на страната в арбитражното производство, която е дружеството „Автостъкла“ ООД. Липсата на арбитражно споразумение в договора, въз основа на който се претендира вземане на „Петрич кобра“ ЕООД, както и сключването му от лице с ненадлежно учредена представителна власт – Г. Ц. Й. (въведени са твърдения за съществуването на пълномощно от 13.10.2020г.) или осъществени недобросъвестни действия от другия управител – М. Й. при упълномощаването, не променяли извода, че нарушения в арбитражното производство, евентуално били осъществени по отношение на дружеството, което единствено разполагало с правото да иска отмяна на постановеното решение. Неимуществените членствени права на молителката Д., произтичащи от притежаването на дялове от капитала, не били нарушени с постановеното осъдително спрямо дружеството арбитражно решение. Под „практическо лишаване от стойността на дяловете“ ищцата вероятно имала предвид намаляването на тяхната равностойност, което обаче би имало значение само при прекратяване на участието й в дружеството, какъвто факт не се твърдял да е настъпил. В тази хипотеза Д. би имала само качеството на кредитор на дружеството, което не я легитимирало като надлежна страна в производството по отмяна на арбитражното решение.
Легимираният ищец по исковете за отмяна на арбитражното решение „Автостъкла“ ООД не бил отстранил нередовността на исковата молба според указанията на ВКС в определение №418/13.06.2023г. – не било представено пълномощно на адв. Д. К., подала от името на дружеството исковата молба, от което пълномощно да може да се установи учредена в полза на същата представителна власт от управителите на дружеството – В. Ц. Д. и М. Ф. Й., съответно управителят М. Ф. Й. не била потвърдила извършените от адв. К. процесуални действия по подаване на исковата молба и не е подписала исковата молба лично или чрез друг упълномощен представител.
Правилата относно учредяване на представителната власт за дружество с ограничена отговорност по чл. 30, ал.1 ГПК във връзка с чл.141, ал.2 и ал.6 ТЗ и дружествения договор на „Автостъкла“ ООД били императивни. Осъществяването на представителство само съвместно от двамата управители на дружеството (служебна проверка в ТРРЮЛНЦ за вписванията по партидата на търговеца) не допускала процесуално представителство от адвокат, упълномощен от името на дружеството само от единия от управителите или от един от съдружниците.
Извод за легитимация на съдружник, който да упражни права на дружеството или свои права в производството по отмяна на постановено арбитражно решение, с което е разрешен спор между дружеството и трето лице, не можел да се обоснове и от цитираната от Д. практика на Европейския съд по правата на човека.
Според твърденията в исковата молба били извършени действия от управителя М. Й. и пълномощника Г. Й., с които било нарушено правото на управителя Д. да осъществява съвместно с Й. представителна власт по отношение на дружеството. Изложените подробни твърдения за сключени договори, водени разговори, упълномощаване на Г. Й. от М. Й. само два дни преди да се промени представителството на дружеството, защитата по множеството арбитражни дела, брачната връзка между упълномощител и упълномощен, свързаността на тези лица с ответника по молбата, създавали впечатление именно за конфликт на интереси между двамата управители, съществувал преди образуване на арбитражното производство. Евентуалното накърняване на правата на Д. като съдружник или като управител не подлежало на защита чрез иск за отмяна на арбитражно решение, по което тя не е страна. В Търговския закон била уредена отговорност на управителя (чл.142 и чл.145 ТЗ), както и на съдружника (чл.126 ТЗ) за причинени вреди на дружеството. Вредите, причинени от лица, които не са управители, подлежали на обезщетяване по общите правила на гражданското право, а недействителните сделки, сключени от името на дружеството, можели да се атакуват от лица с правен интерес, които не са страни по тях. Предоставянето на съдружника или на един от управителите, при съвместно представителство на дружество с ограничена отговорност, на право да иска отмяна на арбитражно решение, постановено по отношение на дружеството, би означавало да се поддържа и теза за право на тези лица да обжалват съдебни решения по реда на инстанционния контрол, с което се дерогирали правилата за процесуална легитимация и императивните разпоредби за представителството, уредени в ГПК.
На следващо място, дружеството „Автостъкла“ ООД не било изпълнило указанията на състава на ВКС, дадени с определението от 06.06.2023г. - да представи документ за заплатена държавна такса, поради което и тази нередовност на исковата молба не била отстранена в определения от съда срок.
По иска за прогласяване на нищожността на арбитражно решение №62/28.11.2022г. по арб. д.№22019/2022г. на Арбитражен съд при сдружение „Арбитражен съд при С. Т. Ц. , определен в молбата от 07.07.2023г. като евентуален съдът е намерил, че в исковата молба бил въведен довод за нищожност на арбитражното решение като постановено по симулативен процес, като изложените твърдения били аналогични с тези по исковете за отмяна, включително по чл. 47, ал.1, т.6 ЗМТА относно учредяването на арбитражния съд от лица, които имат сключен договор с „Автостъкла“ ООД, както и относно представителството на ответника по иска – ищец в арбитражното производство. Легитимация за разкриване на симулация на съдебно или арбитражно решение от трето лице, което не е било страна в производството по исковете, имал само кредитор на длъжника. Защитата на това трето лице евентуално би се осъществила чрез иск с правно основание чл.135 ЗЗД. В настоящото производство такъв иск не бил предявен, като липсвали и твърдения, които да обосновават съществуването на конкретно вземане на молителката Д. спрямо „Автостъкла“ ООД. Това е обусловило извод за прекратяване на производството по делото и в тази част. Общият извод е, че не са отстранени нередовностите на исковата молба, както и че е недопустим иск от В. Д..
С оглед предмета на настоящето дело, ВКС намира, че от значение за произнасянето по частната жалба на В. Д. срещу посоченото определение на друг състав на ВКС, е свързан с разрешаване на правния въпрос относно правомощията на съда в случаи на противоречие между двамата управители на ООД, когато се засягат изключителни интереси на дружеството от липсата на общо формирана воля от двамата управители, когато представителството на дружеството съгласно учредителния акт и вписаните обстоятелства в Търговския регистър, е само заедно и управителите не могат да постигнат съгласие за защита правата на дружеството.
С разпореждане от 03.06.2024 г. на Председателя на ВКС е образувано тълк. д. 1/2024 г по следните правни въпроси: 1. „Какви са правомощията на съда при противоречиво упражняване на процесуални права от двама управители на търговско дружество, действащи „заедно и поотделно“, и при заявени едновременно по делото противоречиви изявления от името на представляваното от тях дружество?“ и 2. „Какви са правомощията на съда, когато в учредителния акт е предвидено, че двамата управители представляват дружеството само „заедно“ и единият управител предприеме правни действия от името на дружеството срещу трето лице с твърдение за защита на значим интерес на дружеството, а другият управител не дава съгласие за тях?“
В предмета на настоящето производство са включени въпросите за допустимостта на действията на В. Д. самостоятелно спрямо търговското дружество „Автостъкла“ ООД, както и въпросът относно процесуалното представителство на дружеството, при наличие на невъзможност двамата управители да осъществяват защита на дружеството поради липса на общо съгласие за това и изложени обстоятелства от единия управител за нуждата от защита на правата на дружеството, поради действия на другия управител срещу интересите на дружеството и наличието на представителна власт в исковото производство пред ВКС.
Предвид наличието на тълкувателно дело по поставения в разпореждането на Председателя на ВКС, 2 въпрос, който е от значение за поставените и в настоящето производство правни въпроси, на основание чл. 229, т. 7 вр. чл. 292 от ГПК, производството по настоящето дело следва да се спре.
Така мотивиран Върховният касационен съд
ОПРЕДЕЛИ
СПИРА производството по т. д. 238/24 г, ВКС, II ТО, на основание чл. 229, т. 7 вр. чл. 292 от ГПК до постановяване на тълкувателно решение по тълк. д. 1/2024 г. ОСГТК на ВКС или прекратяване на тълкувателното дело.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: