О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50009

София, 21.06.2024 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. първо гражданско отделение в закрито заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА

В. А.

разгледа докладваното от съдията Д. Ц. гр. д. № 1479/2022 г. по описа на ВКС, І г. о. и за да се произнесе, взе предвид :

Производството е по чл. 247 ГПК.

С разпореждане на съдия от СГС от 24.01.2024 г. делото е изпратено на ВКС за преценка относно наличието на очевидна фактическа грешка в постановеното по делото решение по гр. д. № 1479/2022 г. на ВКС, І г. о.

За да се произнесе, настоящият състав взе предвид следното:

С решение № 50049 от 22.12.2023 г. по гр. д. № 1479/2022 г. на ВКС, І г. о., е отменено въззивно решение № 1386 от 21.12.2022 г. по гр. д. № 1447/2021 г. на Софийския апелативен съд частта, с която предявеният от Н. В. К. против П. П. В. иск за обезщетение за неимуществени вреди с правно основание чл. 45 ЗЗД е отхвърлен за разликата над 500 лв. до 26 000 лв., и в тази част е постановено друго по същество на спора, с което П. П. В. е осъден да заплати на Н. В. К. обезщетение за неимуществени вреди от изявление с обидно съдържание, направено на 10.09.2019 г., в размер на 500 /петстотин/ лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 07.01.2020 г. до окончателно й изплащане. В останалата част, с която искът на Н. В. е отхвърлен за разликата над 500 лв. до претендирания размер от 26 000 лв. въззивното решение е оставено в сила.

В мотивите на постановеното решение съставът на ВКС е приел, че с оглед този изход на делото страните имат право на разноски, но е пропуснал да отмени въззивното решение и потвърдено с него решение на първоинстанционния съд в частта за разноските като последица от частичното уважаване на иска. Осъдил е П. П. В. да заплати на Н. В. К. на основание чл. 78, ал.1 ГПК разноски в размер на 92 лв., а Н. В. К. - да заплати на П. П. В. разноски в размер на 1 962 лв., като е пропуснал да посочи в диспозитива, че се касае за разноски, направени пред касационната инстанция.

Предвид изложеното се налага извод, че отразената в мотивите на постановеното решение воля на съда относно отговорността за разноски съобразно изхода на делото във всички инстанции /частично уважаване на предявения иск за сумата 500 лв. и отхвърляне за разликата над този размер до 26 000 лв., т. е. за 25 500 лв./, не е изразена в диспозитива на решението. Налице е очевидна фактическа грешка, подлежаща на поправяне по реда на чл. 247 ГПК, като в абзац І от диспозитива на решението след израза “…в частта, с която предявеният от Н. В. К. против П. П. В. иск за обезщетение за неимуществени вреди с правно основание чл. 45 ЗЗД е отхвърлен за разликата над 500 лв. до 26 000 лв.“, следва да се чете „както и в частта, с която е потвърдено решение № 261275 от 26.02.2021 г. по гр. д. № 145/2020 г. на СГС в частта, с която Н. В. К. е осъден да заплати на П. П. В. разноски за първата инстанция за разликата над 1 324 лв. до присъдения размер от 1 350 лв., и в частта, с която Н. В. К. е осъден да заплати на П. П. В. разноски за въззивното производство за разликата над 1 285 лв. до присъдения размер от 1310 лв.“. В абзац ІІІ след израза “… е отхвърлен за разликата над 500 лв. до претендирания размер от 26 000 лв.“ да се чете “ както и в останалата част за разноските“. В абзац ІV и в абзац V от диспозитива след израза „... разноски по делото…“ да се чете „за производството пред касационната инстанция“.

Водим от гореизложеното съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА поправка в диспозитива на решение № 50049 от 22.12.2023 г. по гр. д. № 1479/2022 г. по описа на ВКС, І г. о., както следва:

1. В абзац І от дипозитива след израза“ …в частта, с която предявеният от Н. В. К. против П. П. В. иск за обезщетение за неимуществени вреди с правно основание чл. 45 ЗЗД е отхвърлен за разликата над 500 лв. до 26 000 лв.“, ДА СЕ ЧЕТЕ „както и в частта, с която е потвърдено решение № 261275 от 26.02.2021 г. по гр. д. № 145/2020 г. на СГС в частта, с която Н. В. К. е осъден да заплати на П. П. В. разноски за първата инстанция за разликата над 1 324 лв. до присъдения размер от 1 350 лв., и в частта, с която Н. В. К. е осъден да заплати на П. П. В. разноски за въззивното производство за разликата над 1 285 лв. до присъдения размер от 1310 лв.“.

2. В абзац ІІІ от диспозитива след израза “… е отхвърлен за разликата над 500 лв. до претендирания размер от 26 000 лв.“ ДА СЕ ЧЕТЕ “ както и в останалата част за разноските“.

3. В абзац ІV от диспозитива след израза “… разноски по делото…“ ДА СЕ ЧЕТЕ „за производството пред касационната инстанция“.

4. В абзац V от диспозитива след израза „… разноски по делото…“ ДА СЕ ЧЕТЕ „за производството пред касационната инстанция“.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ: