Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по подадена касационна жалба от ответника А. Ц. Л., чрез адв.Кр.К. срещу решение № 185/18.05.2010 г. по гр. дело № 567/2009 г. на В. окръжен съд, с което е потвърдено решение № 110/06.07.2007 г. по гр. дело № 475/2007 г. на В. районен съд в частта му, с която е признато за установено по отношение на А. Ц. Л. от [населено място] правото на собственост на Е. В. В. от [населено място], К. Ш. върху товарен автомобил марка „В.” модел *, рег. № С. *, шаси № А. и жалбоподателят е осъден да заплати на Е. В. деловодни разноски до 327.60 лв.

Жалбоподателят мотивира доводи за неправилност на обжалваното решение по чл. 281, т. 3 ГПК – нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила.

В изложението към касационната жалба поддържа, че въззивният съд е решил правните въпроси както следва:1. неправилно приложен материален закон, че при постановяване на решението съдът не е издирил приложимия шведски закон, за което са били дадени указания с отменителното решение на ВКС от 15.07.2009 г. по гр. дело № 422/08 г. на IV г. о., решен в противоречие с практиката на ВКС – цитирани са решение № 1180/06.08.2002 г. по гр. дело № 1324/01 г. на ВКС IV г. о., решение № 1477/28.12.2006 г. по гр. дело № 2141/05 г. на ВКС IV Б г. о., 2. неправилно приложение на разпоредбите на чл. 4, ал. 1, т. 1 КМЧП, поради липса на данни за обичайното местопребиваване на жалбоподателя – ответник на територията на РБългария, решен в противоречие с практиката на ВКС – определение № 362/2008 г. по гр. дело № 1711/08 г. на III г. о., решение № 1068/2008 г. по гр. дело № 172/2008 г. на ВКС IV г. о. 3. неправилен извод на въззивния съд, че ищецът е български гражданин, направен при липса на доказателства, от които да се установи този факт, решен в противоречие с практиката на ВКС – решение № 391/2009 г. по гр. дело № 786/08 г. на ВКС III г. о., 4. че въззивният съд недопустимо се произнесъл по установителен иск, като предявеният иск е ревандикационен, въпрос решен в противоречие с практиката на ВКС – решение № 1019/96 г. на ВКС IV г. о., решение № 1812/95 г. на ВКС IV г. о., решение № 1226/2008 г. по гр. дело № 5281/08 г. на ВКС II г. о., 5. относно индивидуализацията на спорната вещ, като задължителна част от първата предпоставка, предвидена в чл. 108 от ЗС за основателност на ревандикационния иск– решен в противоречие с практиката на ВКС – цитирани са решения на състави на ВКС - № 1451/29.12.2008 г. по гр. дело № 136/2008 г. на ВКС V г. о., решение № 1300/24.11.2008 г. по гр. дело № 4392/2007 г. на ВКС IV г. о., решение № 1956/12.02.2002 г. по гр. дело № 544/2001 г. на ВКС V г. о., 6. неизпълнение от въззивния съд на задължителните указания, дадени с отменителното решение на ВКС, с което е допуснато нарушение на процесуалното правило на чл. 294, ал. 1 ГПК, решен в противоречие с практиката на ВКС – решение № 691/14.11.2008 г. по т. дело № 351/2008 г. ВКС т. к.II отд.,7. относно задължението на въззивния съд ако сам не може да провери верността на превода да назначи вещо лице за проверка – чл. 185 ГПК, че по делото са представени документи на шведски език, без да е назначено вещо лице за проверка, възоснова на които съдът постановил обжалваното решение, решен в противоречие с практиката на ВКС - решение № 1354/26.09.2001 г. по гр. дело № 2339/2000 г. ВКС V г. о., решение № 871/03.06.96 г. по гр. дело № 1953/95 г. на ВС IV г. о., 8. за задължителната доказателствена сила на документа за самоличност – личната карта, съгласно ЗБЛД относно, данните, посочени за лицето в същия, решаван противоречиво от съдилищата – решение № 8598/30.09.2002 г. по адм. д.№ 8008/01 г. на ВАС I отд., решение № 5341/04.06.2002 г. по адм. д.№ 8011/01 г. на ВАС I отд., 9. че въззивният съд не е приложил разпоредбата на чл. 144, ал. 1 ЗДП, решаван противоречиво от съдилищата – решение № 157/07.07.2009 г. по в. гр. д.№ 204/09 г. на Окръжен съд [населено място], решение № 1686/09.02.2010 г. по адм. д.№ 4108/2009 г. на ВАС I отд. 10. по приложното поле на чл. 4, ал. 1 от КМЧП, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Въззивното решение е постановено при повторно разглеждане на делото, след отменително решение от 15.07.2009 г. по гр. дело № 422/08 г. на ВКС IV г. о.

Въззивният съд е приел с определение от 24.07.2009 г., че В. окръжен съд е компетентен да разгледа спора между страните по делото на осн. чл. 28 от КМЧП относно собствеността на товарен автомобил марка”В.” със ш. регистрация № С. *.

Прието е възоснова на приложени по делото част първа от свидетелство за регистрация на МПС и част втора от свидетелството, че ищецът е вписан като собственик на МПС – камион марка „В.”, модел *, рег. № С. *, шаси А., че датата на придобиване е 16.10.2003 г. и към 12.08.2009 г. товарният автомобил все още е регистриран в Ш..

Съдът е приел, че с пълномощно от 22.10.2005 г. С. Ц. Л. като [фирма] упълномощил ответника-жалбоподател А. Ц. Л. да закупи и докара от името и за сметка на упълномощителя товарен автомобил от чужбина. Възоснова на приложена митническа декларация № U. е прието, че като изпращач/износител/ на процесния автомобил е отразен „Л. Е. И.”, чрез ищеца Е. В. и като получател ответника А. Л.. В приложения към митническата декларация регистрационен талон, като собственик на автомобила е записан Е. В.. Прието е, че от приложената към митническата декларация фактура № 1301819.12.2005 г., издадена от „Л. Е. И.” е установен адрес на фактуриране А. Л.. В посочените два документа като предмет на износ е отразен товарен автомобил „В.”, модел *, рег. № С. * и стойност 150 000 шведски крони.

Прието е, че в документите за обмитяване пред М. Л. като получател е записан [фирма], чрез представител жалбоподателя-ответник А. Л.. С договор от 17.08.2006 г. [фирма] [населено място], обл.М. продал на ответника А. Л. Л., като управител на [фирма] седлови влекач марка В., модел * Прието е от съда, че с решение на Шведската агенция за транспорт от 02.06.2009 г. е отказано пререгистриране на процесния товарен автомобил и същото е оставено в пътния регистър след 26.05.2006 г. Отказа е мотивиран с противопоставяне на пререгистрирането на Е. В. като регистриран собственик, поради спор за собственост в Б., както и поради обстоятелството, че не е получена молба за износ, нито регистрационни номера на автомобила, което не доказва че превозното средство е било извън страната за продължително време.

От правна страна съдът е приел, че ищецът Е. В. е собственик на процесния товарен автомобил. Изводът е направен, като са взети предвид приложените извадки от шведското законодателство Глава 10, пар. 1 от разпоредба 2008:1283, съгласно които при смяна на собствеността на МПС регистрираният собственик и закупилият МПС съобщават за това в агенцията по транспорта и се регистрира новия собственик. Според съда принадлежността на правото на собственост в полза на ищеца върху процесния автомобил се установява от приложения по делото регистрационен талон.

По възраженията на жалбоподателя, че същият е придобил правото на собственост върху спорния автомобил съдът го е приел за неоснователно. В тази насока е взел предвид непредставянето на доказателства от жалбоподателя, от които са се установи наличието на придобивен способ, възоснова на който да се легитимира като собственик на спорния автомобил. Такова доказателство съдът е приел, че не представлява и приложената фактура № 1301/19.12.2005 г., тъй като не носи подписа на страните по делото и с нея не е спазена писмената форма за прехвърляне на собствеността на автомобила по чл. 144, ал. 1 ЗДвП. Прието е от съда, че при постановен отказ на Ш. агенция по транспорта за отмяна на регистрацията на спорния автомобил и по шведското законодателство фактурата не е достатъчна за прехвърляне на собствеността върху автомобила.

Прието е, че приложеното пълномощно от 22.10.2005 г. и сключения договор за покупко-продажба от 17.08.2006 г. на процесния товарен автомобил не обвързват ищеца, тъй като са сключени без негово участие, че взаимоотношенията между жалбоподателя и съдружниците в [фирма] са ирелевантни за спора, поради липса на доказателства за сключен договор за съвместна дейност. Съдът е приел, че не са представени писмени споразумения за уреждане на сметки между посочените лица, чрез прехвърляне на автомобила.

Като е взел предвид тези съображения съдът е приел, че предявеният положителен установителен иск за собственост на процесния товарен автомобил е основателен.

По правните въпроси:

Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2-ра ГПК по поставените въпроси по пунктове – 1, 2,3, 4,6, 7 и 9. Въпросите по тези пунктове касаят правилността на обжалваното решение, за възприетата фактическа обстановка и за обсъждане на събраните по делото доказателства. В производството по чл. 288 ГПК, каквото е настоящото съдът следва да се произнесе дали посочения от жалбоподателя правен въпрос от значение за изхода на делото е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение, посочени в чл. 281, т. 3 ГПК. Проверка за законосъобразност на настоящото въззивно решение ще се извърши само ако се допусне до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба по чл. 290 ГПК. По посочените пунктове от изложението/1, 2,3, 4,6, 7 и 9/ жалбоподателят не е формулирал правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, а именно въпроси, които да са от значение за изхода на делото, съответно да са включени в предмета на спора и са обусловили правните изводи на съда по делото. От доводите по цитираните пунктове такива правни въпроси не могат да се конкретизират, съответно да се уточнят и да се квалифицират. Само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване по тези въпроси, без да се обсъжда наличието на предпоставките, визирани в чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2-ра ГПК.

Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по правния въпрос, формулиран в п. 5-ти от изложението относно индивидуализацията на спорната вещ, като задължителна част от първата предпоставка, предвидена в л. 108 ЗС за основателност на иска. Жалбоподателят не се позовава на противоречие с така наречената задължителна практика на ВКС, а това са тълкувателни решения и постановления на Пленума на ВС, с тълкувателни решения на ОС на ГК на ВС, постановени при условията на чл. 86, ал. 2 ЗСВ отм., с тълкувателни решения на общото събрание на гражданска и/или търговска колегия на ВКС или решение, постановено по реда на чл. 290 ГПК. Доколкото са цитирани решения на състави на ВКС следва да се прецени дали се установява основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.

С решение № 1451/29.12.2008 г. по гр. дело № 136/2008 г. на ВКС V г. о. по предявен иск за ревандикация на движима вещ – култиватор с посочена марка е застъпено становището, че за основателност на исковата претенция претендираната вещ следва да се индивидуализира в достатъчна степен и че само позоваването на извършена регистрация на вещта както и процедурата на извършването й не дава достатъчно основание да се приеме, че последната легитимира лицето, което я е извършило като неин собственик. С решение № 1300/24.11.2008 г. по гр. дело № 4392/2007 г. на ВКС IV г. о. по предявен иск с пр. осн. чл. 108 ЗС, като спорната вещ е недвижим имот е прието, че за основателност на тази искова претенция следва недвижимия имот, като част от земната повърхност да се индивидуализира с местонахождение и граници, а не само по площ. С въззивното решение съдът е решил правния въпрос по аналогичен начин. Взел е предвид естеството на спорната вещ, съответно е обсъдил събраните по делото писмени доказателства и е приел, че процесният товарен автомобил е индивидуализиран в достатъчна степен съобразно приложените извадки от шведското законодателство.

С решение № 1956/12.02.2002 г. по гр. дело № 544/2001 г. на ВКС V г. о. съставът на ВКС се е произнесъл по предявен иск с пр. осн. чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ и със същото не е дадено разрешение на поставения правен въпрос от жалбоподателя.

Не следва да се допусне касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по поставения правен въпрос в т. 8-ми от изложението за задължителната доказателствена сила на документа за самоличност – личната карта, съгласно ЗБЛД относно, данните, посочени за лицето в същия, решаван противоречиво от съдилищата. В подкрепа на доводите си жалбоподателят е цитирал решение № 8598/30.09.2002 г. по адм. д.№ 8008/01 г. на ВАС I отд., решение № 5341/04.06.2002 г. по адм. д.№ 8011/01 г. на ВАС I отд. на състави на ВАС. Съобразно даденото тълкуване с т. 3 на т. р.№1/2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС за да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК правният въпрос, от значение за изхода на обжалваното въззивно решение следва да е разрешен в противоречие с друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на ВКС, постановено по реда на отменения ГПК по същия правен въпрос. Понятието”практика на съдилищата” по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК не включва практиката на административните съдилища. Различният предмет на правораздаване на гражданските и административните съдилища, намерил израз в структурното им обособяване в системата на съдилищата предопределя и същностната разлика в съдебната практика, формирана по граждански и административни дела. Административните съдилища, оглавявани от ВАС осъществяващ върфовен съдебен надзор за точното и еднакво прилагане на законите в административното правораздаване, разрешават административноправни спорове относно отношения, уредени от административното право-отношения, различни по правната им природа от гражданскоправните, споровете по които са подведомствени на гражданските съдилища.Така цитираните решения от жалбоподателя на състави на ВАС са извън обсега на приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, поради което не се установява това основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Не следва да се допусне касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по правния въпрос, поставен в п. 10-ти от изложението по приложното поле на чл. 4, ал. 1 КМЧП. Съгласно тълкуването, дадено в т. 4 на тр № 1/2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството или в обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде осъвременена, поради настъпили в законодателството и обществените условия промени. Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират едно общо основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, когато приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите. В настоящият случай съдът преценява, че разпоредбите на чл. 4, ал. 1 КМЧП относно общата международна компетентност на българските съдилища е ясна, пълна и не се нуждае от тълкуване.

Като взема предвид изложеното съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по поставените правни въпроси от жалбоподателя на въззивнотото решение на Врачанския окръжен съд.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

Не допуска

касационно обжалване на решение № 185 от 18.05.2010 г. по гр. дело № 567/2009 г. на В. окръжен съд по касационна жалба вх. № 4405/24.06.2010 г., подадена от А. Ц. Л., чрез адв.К. К. с адрес за призоваване [населено място], [улица] вх.А, ап. 5.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: