Върховният касационен съд на Р. Б.
, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на пети април през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ
: К. М.
В. М.
като изслуша докладваното от съдия В. М. гр. д.№
360
по описа за
2011
година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение №548 от 07.12.2010г. на С. окръжен съд постановено по гр. д. № 749 /2010г., с което е потвърдено решение от 31.05.2010г. по гр. д. № 509/2008г. на К. районен съд за отхвърляне на предявения от К. П. К. против Л. В. И. иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване собствеността върху едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 36 кв. м., заедно с правото на строеж върху мястото, съставляващо имот пл. № 3428 от кв. 228 по плана на[населено място] с площ от 360 кв. м.
Касационната жалба е подадена от К. П. К. чрез пълномощника му адв. Я. на 17.01.2011г. В приложеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се поддържа хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК предвид липсата на съдебна практика по въпроса дали при последващо изменение по административен ред на предназначението на сграда, върху която е учредено право на строеж на трето лице, е необходимо учредителите, признати за несобственици, да извършват последващи правни действия, за да има суперфициарния собственик качеството на добросъвестен владелец.
Ответникът по касационната жалба Л. И. е представил писмен отговор, в който поддържа, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение при извършената проверка на допустимостта на касационната жалба я намира за процесуално недопустима на основание чл. 280, ал. 2 от ГПК по следните съображения:
Според посочената разпоредба, в редакцията й съгласно изменението в ДВ бр. 100/2010г., е предвиден критерий, който изключва приложното поле на касационното обжалване, а именно когато цената на иска по делото до 5 000лв. Настоящата касационна жалба е подадена след влизане в сила на цитираното изменение, поради което то следва да намери приложение спрямо нея. Видно от прeдставеното на л. 6 от първоинстанционното дело удостоверение данъчната оценка на жилищната сграда, предмет на спора, е 1242, 80 лв., а оценката на земята е 1503, 40 лв. или общо 2746, 20 лв. Тъй като искът е предявен за установяване собствеността върху сградата, то като цена на иска по смисъла на чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК следва да се приеме данъчната оценка на сградата 1242, 80лв. Предвид тази цена на иска, която е под 5000лв., следва да се направи извод, че обжалването пред касационната инстанция на решението на въззивния съд е недопустимо на основание чл. 280, ал. 2 ГПК. Ето защо, при условията на иззета компетентност, настоящата инстанция следва да върне подадената касационна жалба на основание чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК и да прекрати образуваното касационно производство.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.
ОПРЕДЕЛИ
:
ВРЪЩА
касационната жалба вх. № 110 от 17.01.2011г. подадена от К. П. К. чрез пълномощника му адв. Г. Я. срещу решение №548 от 07.12.2010г. на С. окръжен съд постановено по гр. д. № 749 /2010г.
ПРЕКРАТЯВА
производството по гр. д. № 360 по описа за 2011г. на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение.
Определението може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: