Р Е Ш Е Н И Е

№ 93

София, 29.06. 2017 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на осми юни през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:С. К

ЧЛЕНОВЕ:Г. Г

Г. Ми участието на секретаря Е. П

и в присъствието на прокурора

като изслуша докладваното от съдия С. К

гражданско дело № 60355 от 2016 година по описа на Първо ТО на ВКС, разпределено на Първо ГО на ВКС в изпълнение на заповед №839/2016г. на председателя на ВКС, и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 290-293 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Р. А. Д. от [населено място], [община] срещу въззивното решение на Софийския апелативен съд, постановено на 18.05.2016г. по в. гр. д.№1407/2016г., в частта, с която след отмяна на решението на първоинстанционния съд са отхвърлени предявените от Р. А. Д. против ЗД [фирма] искове по чл. 226, ал. 1 КЗ отм. за разликата над 120 000лв. до 200 000лв. обезщетение за неимуществени вреди като неоснователни.

С определение №158/17.03.2017г., постановено по настоящето дело, касационното обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по приложението на чл. 52 и чл. 51, ал. 2 ЗЗД с оглед необходимостта касационната инстанция да се произнесе по твърдяното от жалбоподателката противоречие със задължителната съдебна практика /Постановление №4/23.12.1968г. на Пленума на ВС/, според която принципът на справедливостта включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие, както и с оглед приетото в практиката по чл. 290 ГПК /решение №98/24.06.2013г. по гр. д.№596/2012г. на Второ ТО на ВКС/, че намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД...