Производството е по чл. 290 ГПК.

ВКС разглежда касационната жалба на Прокуратура на РБ срещу въззивното решение на Окръжен съд Разград по гр. д. №121/16 г. в частта, с която е присъдена законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди в размер на 1500 лв., присъдено по иска на С. Т. срещу касатора с пр. осн. чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.

Обжалването е допуснато за проверка на допустимостта на въззивното решение в частта за присъдената върху обезщетението законна лихва, с оглед на твърдението на касатора, че лихва не е поискана от ищцата и присъждането й противоречи на р. по гр. д. №262/10 г. на ВКС, второ г. о., в което е прието, че произнасяне по искане, което не е заявено или е различно от заявеното обуславя процесуално недопустимост на решението. При допускане на обжалването са съобразени и указанията, дадени в ТР №1/19.02.10 г. ОСГТК, относно служебното задължение на съда да следи за спазването на съществените процесуални норми, обуславящи валидността и допустимостта на съдебните решения във всяко положение на делото, което трябва да се разпростре и във фазата по чл. 288, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК. Даденото разрешение с ТР 1/2001 год. на ОС на ГК, т. 10 при задължителното касационно производство намира приложение и в стадия на селектиране на касационните жалби. Ако съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е нищожно или недопустимо, Върховният касационен съд е длъжен да го допусне до касационен контрол, а преценката за валидността и допустимостта се извършва с решението по същество на подадената касационна жалба.

К. П на РБ, чрез прокурор във В., поддържа жалбата и моли да бъде обезсилено въззивното решение в допуснатата до обжалване част.

Ответницата по жалба С. Т. не изразява становище по жалбата.

ВКС на РБ, като разгледа жалбата, намира следното:

Ищцата С. Т. е предявила срещу ответника Прокуратура на РБ иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди от повдигнатото й обвинение по чл. 133, ал. 1 НК, по което е оправдана с влязло в сила решение на Наказателен съд. Искане за присъждане на законна лихва върху претендираната като обезщетение сума не е направено в исковата молба и в хода процеса. Първоинстанционният съд е уважил иска за сумата от 3000 лв., без да присъжда законна лихва.

Въззивният съд, по жалба на ответника по иска, е намалил обезщетението на 1 500 лв., но е приел, че то се дължи заедно със законната лихва от влизане в сила на съдебното решение, с което ищцата е оправдана – 26.05.2015 г..

Въззивното решение в допуснатата до обжалване част, с която е присъдена законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, е недопустимо, защото съдът се е произнесъл по искане, което не е заявено от ищцата / както е прието в цитираното при допускане на обжалването р. по гр. д. №262/10 г. на ВКС, второ г. о., което настоящият състав споделя/, Затова обжалваното в частта за лихвата въззивното решение следва да се обезсили на осн. чл. 270, ал. 3 ГПК, като постановено по непредявено искане и производството в тази част да се прекрати. В останалата част, с която на осн. чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ на ищцата С. Т. е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1 500 лв., въззивното решение е влязло в сила.

Поради изложеното и на осн. чл. 293, ал. 4, вр. с чл. 270, ал. 3 ГПК, ВКС на РБ, състав на трето г. о.

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА въззивното решение на Разградски окръжен съд по гр. д. №121/15 г. от 20.06.16 г. в частта, с която е присъдена непоискана от ищцата законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди и прекратява производството в частта за лихвата.

В останалата част, с която на ищцата С. Т. е присъдено на осн. чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1 500 лв., въззивното решение е влязло в сила.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: