Р Е Ш Е Н И Е

№131

С., 19.06.2017 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б, Търговска колегия, второ отделение в съдебно заседание на седми юни две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ

ПЕТЯ ХОРОЗОВА

при секретаря И. В

изслуша докладваното от председателя /съдия/ Т. В

т. дело № 2300/2016 година

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Гаранционен фонд, [населено място], чрез процесуалния си пълномощник, срещу решение от 11.06.2014 г. по гр. д. № 634/2013 г. на Софийски градски съд, Административно отделение, ІІІ-В състав, с което след отмяна на решение № ІІ-69-146 от 21.09.2012 г. по гр. д. № 23152/2011 г. на Софийски районен съд, ІІ г. о., 69 състав, Гаранционен фонд е осъден да заплати, на основание чл. 88, ал. 1, б.”б” ЗЗ, на Г. М. Т. от [населено място] сумата 20 000 лв. – застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от настъпило на 04.04.2005 г. ПТП, ведно със законната лихва от увреждането – 04.04.2005 г. до окончателното плащане.

С определение № 154 от 13.03.2017 г. настоящият съдебен състав е допуснал касационно обжалване на атакуваното решение само в частта, с която въззивният съд е определил датата на увреждането за начална дата на дължимост на законната лихва върху присъденото на ищеца обезщетение за неимуществени вреди. Обжалването е допуснато на основание чл. 280, ал. 1 т. 1 ГПК по формулирания от касатора правен въпрос: От кой момент Гаранционен фонд дължи лихва за забава върху присъдените обезщетения.

Касаторът поддържа доводи за неправилност на атакуваното решение поради нарушение на материалния закон. Твърди, че не дължи законна лихва от настъпване на произшествието – 04.04.2005 г., предвид...