РЕШЕНИЕ № 125
София, 06. юни 2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на десети май две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. Б
ЧЛЕНОВЕ: Б. И
Д. Д
при участието на секретаря Р.П като разгледа докладваното от съдията Б.Б гр. д. № 4213 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
Допуснато е касационното обжалване на решение № 4291/26.05.2016 на Софийски градски съд по гр. д. № 2761/2016, с което е потвърдено решението на Софийски районен съд от 13.05.2015 г. по гр. д. № 26220/2013, с което е уважен частично предявеният иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди на основание чл. 45 ЗЗД вследствие неосигуряване на достъп за извършване на работа в съседен имот съгласно чл. 51 ЗС. Обжалването е допуснато поради значението на материалноправните въпроси за характера на задължението за предоставяне на достъп до имот съгласно чл. 51 ЗС и способите за принудителното му изпълнение, както и за момента на изпадането в забава с оглед на това дали задължението е носимо или търсимо.
По поставените правни въпроси Върховният касационен съд намира, че задължението за предоставяне на достъп за извършването на работи в един имот е уредено още в чл. 222 и 224 ЗИСС отм., Съгласно чл. 51 ЗС то възниква, когато собственикът на другия имот узнае за необходимостта в първия имот да бъдат извършени определени работи. Естеството на работите трябва да е свързано с обикновеното ползване на първия имот според неговото предназначение, а необходимостта е налице не само когато е невъзможно работата да бъде извършена без осигуряването на достъп, но и когато чрез осигуряването на достъп тя би се извършила по-лесно, по-добре и/или по-ефективно, а ако това причини повреди, те подлежат обезщетяване....