Производството е по чл. 247, чл. 251, чл. 248 ГПК.

Ц. Й. В. иска поправка на очевидна фактическа грешка (нататък и о. ф.г.), тълкуване и изменение в частта за разноските на постановеното по делото решение № 103 //23.04.2014 г..

Искания за поправка на очевидни фактически грешки:

Ц. В. твърди, че в решението са допуснати две очевидни фактически грешки:

1. Искът е предявен за половината от имот с пл. н. 72624.617.695 и 1 /2 ид. ч. от целите сгради в него. В решението неправилно е прието, че наследниците на Б. И. имат по 1 /3 от имуществото му или по 1 /6 от процесната 1 /2 ид. ч. от процесния имот, вместо по 1 /6 от целия имот. Което е о. ф.г., пренесена и в диспозитива на решението. Правилното е по 1 /3 ид. ч. от половината от имота или по 1 /6 ид. ч. от целия имот.

2. Ц. В. е поискала само ответникът Д. И. да бъде осъдена да предаде владението на имота, т. к. двамата наследници на Б. И. - Ю. Б. С. и К. Б. И. не владеят имота. Но вместо да осъди владеещия собственик Д. И., с решението са осъдени Ю. Б. С. и К. Б. И..

Искания за тълкуване на решението:

С решението е прието, че първоинстанционният и въззивният съд не са се произнесли в цялост по претенцията, а ищцата не е поискала в срок допълване на решението. Останало е напълно неясно за каква част е налице произнасяне с влязло в сила решение по иска по чл. 108 ЗС – за каква част искът е уважен и за каква е отхвърлен.

Искане за изменение в частта за разноските:

Ц. В. иска изменение на решението в частта за разноските съобразно поправката и тълкуването му.

Насрещните страни К. Б. И. и Ю. Б. С. не са подали отговор.

Насрещната страна Д. Г. И. в писмен отговор твърди с доводи, че исканията са неоснователни.

И трите вида искания са допустими: подадени са от страна по делото. Преклузивният срок по чл. 248, ал. 1 ГПК е спазен.

По основателността на исканията:

І. По искането за поправка на очевидна фактическа грешка с правно основание чл. 248 ГПК:

І.1.

По твърдението за първата грешка:

Настоящият състав е приел в мотивите си следното:

К. И. и Ю. С. са правоприемници на Б. И. с права по 1 /3 част от имуществото му или по 1 /6 ид. ч. от процесната 1 /2 ид. ч. от имот.

Решението е неправилно в частта, с която исковете на Ц. В. срещу К. И. и Ю. С. са отхвърлени за

по

1 /6 ид. ч. от процесната 1 /2 ид. ч. (

по 1 /12 ид. ч.

) от имот. В тази част обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което исковете да бъдат уважени.

В диспозитива на решението си настоящият състав:

На основание чл. 108 ЗС е осъдил К. Б. И. и Ю. Б. С. да предадат на Ц. Й. В. 1 /6 ид. ч. от 1 /2 ид. ч. (

общо 1 /12 ид. ч.

) от 204 кв. м. /400 (също идеални части) от поземлен имот с идентификатор 72624.617.695 по к. к. на [населено място] – дворно място с площ 285 кв. м., ведно с 1 /2 ид. ч. от сгради с площ 47 кв. м., 12 кв. м. и 9.9 /30 ид. ч. от сграда с площ 30 кв. м., и 1 / 6 ид. ч. от 1 /2 ид. ч. (

общо 1 /12 ид. ч.

) от 105 кв. м. в идеални части от поземлен имот с идентификатор 72624.617.695 по к. к. на [населено място].

Установява се несъответствие между формираната в мотивите воля и нейното отразяване

в диспозитива на решението

, в което преди изразите „1 /6 ид. ч. от 1 /2 ид. ч.”

е пропусната думата „по”

,

С решението на основание чл. 537, ал. 2 ГПК е отменен констативния нотариален акт в частта за признатите на Б. И. права върху 1 /6 ид. ч. от целия имот.

В тази част не се установява несъответствие - правата на К. Б. И. и Ю. Б. С. са по 1 /12 ид. ч. от целия имот или общо са 1 /6 ид. ч. от целия имот.

При проверка на изчисленията си в мотивите на решението настоящият състав намира, че не е допуснал грешка.

Прието е, че Б. И. и Д. И. са придобили на основание чл. 79, ал. 1 ЗС спорната 1 /2 ид. ч. от процесния имот.

Б. И. е починал в хода на производството (на 9.11.2010 г.). Със смъртта му по силата на чл. 27, ал. 1 СК съпружеската имуществена общност върху 1 /2 ид. ч. от имота е прекратена и се е превърнала в обикновена съсобственост, съгласно чл. 28 СК дяловете на съпрузите са равни. Делът на Б. И. е 1 /2 от 1 /2 ид. ч. = 1 /4 ид. ч.

Б. И. е оставил трима наследници - преживялата му съпруга Д. И. и двете му деца – К. И. и Ю. С..

Съгласно чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН децата на починалия наследяват по равни части и съпругът наследява част, равна на частта на всяко дете, т. е. всеки от тримата наследява по 1 /3 от 1 /4 = 1 /12 ид. ч. от целия имот.

Изводът е, че допуснатата о. ф.г. трябва да бъде поправена съответно на формираната воля, като бъде добавена

пропусната думата „по”

преди изразите „1 /6 ид. ч. от 1 /2 ид. ч.”.

І.2.

По твърдението за втората грешка:

С решението на ВКС е разгледана касационната жалба на Ц. В. само в частта и по исковете и срещу К. Бл. И. и Ю. Бл. С..

Не са изложени мотиви и не е постановен диспозитив по иск на Ц. В. срещу Д. И. и не е допусната о. ф.г. по такъв иск.

Настоящият състав на съда е разгледал искове, които са разгледани и от въззивния съд на Ц. В. срещу К. Бл. И. и Ю. Бл. С.. Настоящият състав на съда не е изложил мотиви, че К. Бл. И. и Ю. Бл. С. не владеят имота, нито че искът на Ц. В. срещу К. Бл. И. и Ю. Бл. С. е недопустим или неоснователен, поради което и постановеното с диспозитива на решението му не е о. ф.г. Доколкото се твърди недопустимост или неправилност на решението, то те не могат да се обсъждат по реда за поправка на о. ф.г.

ІІ.

По искането за тълкуване:

В мотивите към решението си настоящият състав е приел, че въззивният съд не се е произнесъл по цялото искане на ищеца – исковете са били предявени за 1 /2 идеална част от дворното място и постройките. Дворното място е поземлен имот с идентификатор 72624.617.695 по к. к. на [населено място] - дворно място с площ 285 кв. м.. А сградите са с площ 47 кв. м., 12 кв. м. и 9.9 /30 ид. ч. от сграда с площ 30 кв. м.

Въззивният съд се е произнесъл за част от спорното право. Тази част е посочена като сбор от две идеални части:

1 /2 ид. ч. от 204 кв. м. /400 (също идеални части) от поземления имот, ведно с 1 /2 ид. ч. от сгради с площ 47 кв. м., 12 кв. м. и 9.9 /30 ид. ч. от сграда с площ 30 кв. м. и за 1 /2 ид. ч. от 105 кв. м. в идеални части от поземления имот с идентификатор 72624.617.695.

Настоящият състав е приел, че въззивният съд не се е произнесъл по цялото искане, т. к. сборът от дробите, с които е обозначил спорното право, е по-малък от 1 /2 (ид. ч.), а ищецът не е поискала допълване на решението в преклузивния срок за това, установен с правилото на чл. 250 ГПК

Настоящият състав се е произнесъл по отношение на същите идеални части от имота, по отношение на които се е произнесъл и въззивният съд (и първоинстанционният съд).

Тези идеални части от имота са обозначени ясно в диспозитива на решението на настоящия състав.

Настоящият състав намира, че решението му е ясно.

ІІІ.

По искането за разноските:

Ц. В. иска изменение на решението в частта за разноските съобразно поправката и тълкуването му.

Настоящият състав се е произнесъл по искането на Ц. В. за разноски, като е приел, че исковете и са основателни общо за 1 /3 част от процесната (1 /2 ид. ч.) от имота от направените от нея разноски Т.е. допуснатата о. ф.г. в диспозитива на решението не се е отразила на правилността на изчисленията за разноски.

Поради което допуснатата о. ф.г. не се е отразила на изчисляването и присъждането на разноските и искането е неоснователно.

Воден от горното и на основание чл. 247, чл. 251 и чл. 248 ГПК съдът

РЕШИ:

Допуска поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 103 //23.04.2014 г.., като на страница 6, в параграф трети, на ред трети след името „Ц. Й. В.” добавя думата „по” преди израза„1 /6 ид. ч. от 1 /2 ид. ч.” и на ред шести след израза „сграда с площ 30 кв. м., и” добавя думата „по” преди израза „1 /6 ид. ч. от 1 /2 ид. ч.”.

Съдържанието на поправения параграф трети от решението става както следва:

На основание чл. 108 ЗС осъжда К. Б. И. и Ю. Б. С., като правоприемници на починалият на 09.11.2010 г. Б. М. И., да предадат на Ц. Й. В.

по

1 /6 ид. ч. от 1 /2 ид. ч. от 204 кв. м. /400 (също идеални части) от поземлен имот с идентификатор 72624.617.695 по к. к. на [населено място] – дворно място с площ 285 кв. м., ведно с 1 /2 ид. ч. от сгради с площ 47 кв. м., 12 кв. м. и 9.9 /30 ид. ч. от сграда с площ 30 кв. м., и

по

1 / 6 ид. ч. от 1 /2 ид. ч. от 105 кв. м. в идеални части от поземлен имот с идентификатор 72624.617.695 по к. к. на [населено място].

Оставя без уважение исканията на Ц. Й. В. за друга поправка на очевидна фактическа грешка и за тълкуване и изменение в частта за разноските на постановеното по делото решение № 103 //23.04.2014 г.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.