Определение по гр. д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.4

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2806

София, 06.06. 2024 година

Върховният касационен съд на Р. Б. четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 13.03.2024 година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. Й.

ЧЛЕНОВЕ: Димитър Димитров

Таня Орешарова

разгледа докладваното от съдия Йорданов

гр. дело № 3219/2023 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Глисада 2010“ ЕООД срещу въззивно решение № 39/30.03.2023 г. по в. гр. д. № 63/2023 г. по описа на Бургаския апелативен съд, с което е потвърдено решение на Бургаския окръжен съд, с което е отхвърлен иск на жалбоподателя срещу българската държава, представлявана от министъра на финансите, с правно основание чл.59 ЗЗД за сумата 26000 лева, част от общо 137 861.30 лева

Ответникът по касационната жалба българската държава, представлявана от министъра на финансите, в писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване и основателността на касационната жалба.

Касационната жалба е процесуално допустима, подадена е срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване, от надлежна страна, в установения срок и е редовна.

За мотивите на въззивния съд:

С влязло в сила решение от 2019 г. е уважен иск по чл.108 ЗС на Националната спортна академия (НСА), в качеството на процесуален субституент на българската държава срещу „Глисада 2010“ ЕООД за процесния апартамент. С решението е установено, че държавата е придобила собствеността върху процесния апартамент по приращение на основание чл.92 ЗЗД като собственик на терена, върху който е построена сградата и „Глисада 2010“ ЕООД е осъдено да предаде на държавата чрез процесуалния субституент НСА владението върху имота.

Ищецът „Глисада 2010“ ЕООД е сключил договор за покупко-продажба за процесния апартамент с трети лица - О. и А. А., за което е заплатил продажна цена в размер на 70 487 евро, които (А.) преди това са сключили възмездна сделка за придобиването на апартамента от дружеството, което го е построило - „Спектър“ ООД.

Собствеността на държавата е по силата на закона, а не на съдебното решение, което няма конститутивно действие, и възниква от момента на изграждането на сградата и апартамента от „Спектър“ ООД през 2006 г.

„Спектър“ ООД и О. и А. А., които са сключили сделка за придобиването на процесния апартамент със „Спектър“ ООД, в нито един момент не са имали правото на собственост върху процесния апартамент и въпреки осъществените сделки не са могли валидно да го придобият, както и да прехвърлят правото на собственост. Такова право на собственост не е могъл да придобие и ищецът „Глисада 2010“ ЕООД. Той не е получил правото на собственост за заплатената от него продажна цена, тъй като от момента на изграждането му апартаментът е бил собственост на държавата, а прехвърлителите („Спектър“ ООД и О. и А. А.) не са могли валидно да прехвърлят правото на собственост на ищеца.

Обогатяването на държавата е последица от извършените от „Спектър“ ООД строително-монтажни работи в собствения на държавата терен през 2006 г. и няма основание да се приеме, че обедняването на ищеца и обогатяването на ответника са последица на един факт или на повече факти.

Доводите на жалбоподателя „Глисада 2010“ ЕООД за обратното са неоснователни (по всеки довод следва изложение на вече направени правни изводи).

По наличието на основания за допускане на касационно обжалване.

Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на въззивното решение и поставя правни въпроси:

1. За непосредствената цел на въззивното производство - непосредственото решаване на правния спор. Въззивната инстанция трябва да изготви собствени мотиви, което произтича от характеристиката на дейността и като решаваща.

Доколкото този довод за неправилност може да бъде преформулиран като правен въпрос, той не е разрешен в противоречие, а в точно съответствие с установената практика.

Въззивният съд е изложил собствени самостоятелни мотиви по доводите за неправилност и по основателността на въззивната жалба и на предявения иск и е разрешил спора по същество.

2. За задължения на въззивния съд да обсъди всички доводи и възражения на страните, включени в предмета на въззивното производство.

Този довод (въпрос) е разновидност на предишния. Отговорът и по него е същият. Въззивният съд е изложил собствени самостоятелни мотиви по доводите за неправилност и по основателността на въззивната жалба. Това е видно и от изложеното по третия (следващия) въпрос.

3. За наличието /липсата на връзка между обедняването и обогатяването. Твърди се противоречие с ППВС 1/1979 г. и решение по гр. д. № 6541/2013 – III г. о. на ВКС.

Въпросът е материалноправен и обуславящ. Той също не е разрешен в противоречие, а в точно съответствие с разрешението в ППВС 1/1979 г., на което въззивният съд се е позовал и с посоченото решение на ВКС, което е в същия смисъл. Обосновано е защо няма връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника.

Обедняването на ищеца се дължи на това, че е заплатил продажна цена без срещу това да получи собственост, защото неговите „праводатели“ не са притежавали право на собственост, както и техният праводател, който в нито един момент не го е придобил. Обедняването на ищеца се дължи на сключването и заплащането на продажната цена по сделката с О. и А. А., които не са изпълнили своето насрещно задължение за прехвърляне на собствеността върху процесния апартамент, от които жалбоподателят (ищец) „Глисада 2010“ ЕООД следва да търси платената продажна цена.

Въззивният съд е изложил последователни и ясни мотиви за това, че (през 2006 г.) имуществото на държавата не е увеличено за сметка на имуществото на „Глисада 2010“ ЕООД (което е намалено едва през 2010 г.), а за сметка на имуществото на „Спектър“ ООД, който е направил разходите за изграждането на процесния апартамент. Жалбоподателят-ищец „Глисада 2010“ ЕООД нито предявява права на „Спектър“ ООД, нито има основание за това (за него това са чужди права).

Поради изложеното не са обуславящи следващите два въпроса на жалбоподателя:

4. Допустимо ли е съдът да ограничава проверката си от това дали обогатяването и обедняването произтичат от един общ факт или от няколко общи факта.

Видно от изложеното за мотивите му съдът не е установил обогатяването на държавата и обедняването на „Глисада 2010“ ЕООД да произтичат от общи факти - един или няколко.

5. Налице ли е неоснователно обогатяване между собственика на вещ, възникнала по силата на приращението и лицето, което е заплатило стойността на тази вещ и от което вещта е отнета след успешно проведено производство по чл.108 ЗС.

Въпросът не е обуславящ, защото не описва разглежданата по делото хипотеза. „Глисада 2010“ ЕООД не е лицето, което е заплатило стойността за изграждането на процесната вещ, което е приключило през 2006 г., това лице е „Спектър“ ООД, а жалбоподателят-ищец „Глисада 2010“ ЕООД нито предявява права на „Спектър“ ООД, нито има основание за това (за него това са чужди права).

Поради изложеното не са налице основания за допускане на касационно обжалване.

С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски, а следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата 150 лева юрисконсултско възнаграждение за осъществена процесуална защита, което е поискано.

Воден от изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Не допуска до касационно обжалване въззивно решение № 39/30.03.2023 г. по в. гр. д. № 63/2023 г. по описа на Бургаския апелативен съд.

Осъжда „Глисада 2010“ ЕООД да заплати на българската държава, представлявана от министъра на финансите, сумата 150 лева юрисконсултско възнаграждение за осъществено процесуално представителство в касационната инстанция.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.