КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Първо отделение, в закрито заседание шести

Бонка

докладваното от съдията Арсова ч. гр. дело № 1571/2008 година

Ю. С. А. е подал частна жалба срещу № 894 от 28.07.2008 г. по гр. д. № 2* от 2008 г. на Окръжен съд, гр. Б. с което е оставено в сила разпореждане от 27.03.2008 г. на Районен съд, гр. Г. за прекратяване на производството по гр. д. № 233 от 2008 г. В частната касационна жалба се подържа, че то е постановено в нарушение на материалния закон и на процесуалните правила относно определяне спорния предмет предвид изложените в обстоятелствената част на иска факти. Посочва, че независимо, че доверителя му няма качеството на кредитор, то той има правен интерес за предяви иск по чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 17 , ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 270 , ал. 2 ГПК. Към жалбата е представено изложение, в което А. се позовава на практиката по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК като подържа, че изразеното становище в касираното отпределение противоречи на разбирането на съдилищата по чл. 270, ал. 2 ГПК и по чл. 209 , ал. 3 ГПК.

Ответника С. Р. А. е подал отговор, ответника Р не е взел становище по жалбата.

Върховния касационен съд , Първо отделение като взе предвид обстоятелствата по делото, доводите и възраженията на страните намира следното от фактическа и правна страна:

Частната касационна жалба е принципно допустима с оглед разпоредбата на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК и е насочена срещу, с което се прегражда съдебното производство, което е с обжалваем интерес над 1000 лева.

Върховния касационен съд намира, че частната касационната жалба не следва да се допусне до касационно разглеждане тъй като не са налице условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Действително с нея се атакува, с което се прекратява производството по делото, но поставеният процесуален и материално правен въпрос е решен в съответствие с трайната практика на Върховния касационен съд, в частност и тази, която е по чл. 270 ГПК , който възпроизвежда чл. 209 , ал. 3 ГПК отм. .

Жалбоподателя е предявил иск за установяване нищожността на то по гр. д. № 797 от 2007 г. , с което по иск на С. Р. А. е бил развален договора за дарение, който последния е направил в полза на сина си Р. С. А. Ю. А. подържа, че правният му интерес се обуславя от обстоятелството, че той е собственик по давност с начална дата 1989 г. на идеална част от УПИ № V* от кв. 26 по плана на с. В., върху който е изградил търговски обект. За своята идеална част се е снабдил с н. а. № 1* т.VІ, рег. № 8* н. д. № 1* от 2004 г. Съдилищата са посочили, че този иск е недопустим поради липса на правен интерес. Изложените разсъждения в жалбата касаят договорни отношения и не са относими към нищожността на съдебен акт, макар института да не е легално дефиниран. то по делото дори постановено по привиден процес е задължително за страните, с оглед субективните предели на силата на пресъдено нещо - чл. 298 ГПК. Придобитото вещно право от ищеца е абсолютно, което ще рече, че е противопоставимо и на трети лица, поради което за жалбоподателя липсва правен интерес да установява, че едно, което обвързва трети лица е постановено по симулативен процес. В тази насока съдебната практика е категорична, поради което не са налице основанията за допускане на касационна проверка на то.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННА ПРОВЕРКА на № 894 от 28.07.2008 г. по гр. д. № 2* от 2008 г. на Окръжен съд, гр. Б. по жалбата на Ю. С. А..

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: