съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесети и

пети март през две хиляди и девета година в състав:

докладваното от съдия А. Б. ч. гр. дело № 61 по описа за 2009 г. взе предвид следното:

Производството по делото е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК от 2007 г. и е образувано по частна жалба, подадена от Ц. Ц. Д. чрез адв. Г от АК – Плевен срещу № 477/14.10.2008 г. на Плевенския окръжен съд, постановено по ч. гр. д. № 760/2008 г.

С него е потвърдено на Плевенския районен съд за прекратяване на производството по делото.

Частната жалба е редовна, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2, вр. чл. 260 и 261 ГПК.

Администриращият съд е извършил размяна на книжата между страните, като Ж. „Х”, гр. П. с УС: Дияна Н. М. , председател и Б. С. Ц. , Д. П. К. и Б. Д. Х. , членове, не са подали отговор по реда на чл. 276, ал. 1 ГПК.

Касаторът излага съображения за неправилност на обжалваното .

Представя приложение с основания за допускане на частното касационно обжалване, като посочва за съществен материално-правен въпрос приложимостта на чл. 23 ЗЖ. при смърт на член-кооператор по право и се обосновава с противоречие с практиката на Върховния касационен съд – на състав на второ гражданско отделение по ч. гр. д. № 1033/1999 г. както и точното прилагане на закона и развитието на правото.

С обжалвания съдебен акт е потвърдено на първостепенния Плевенски районен съд, с което производството по делото е прекратено, защото е прието, че Ц. Д. не е легитимирана да предявява иск по чл. 39 ЗЖСК.

За да постанови този резултат, съдът е установил, че нейният баща е бил член – кооператор по право в качеството си на обезщетен собственик. Той е починал и към момента на смъртта му членствените права са преминали върху съпругата му. След нейната смърт и при липсата на непълнолетни деца, дъщерята Ц. Д. е могла да встъпи в нейните права, ако е уведомила писмено в едномесечен срок управителния съвет. Това не е сторено и съдът е приел, че ищцата не разполага с право на иск по чл. 39 ЗЖ. , тъй като не е станала член на ЖСК.

В то, на което се основава изложението по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК № 555 от 22.05.2000 г., постановено по ч. гр. д. № 1033/1999 г. по описа на ІІ ГО ВКС е прието, че правните последици от смъртта на член на Ж. по право и член на общо основание са различни, защото такива са и членствените правоотношения. Тези на общо основание възникват по силата на учредяване или приемане, като могат да се прекратят с изключване. Членствените правоотношения по право съществуват независимо и даже против волята на Ж. – те се пораждат и могат да бъдат прекратени със заповедта за обезщетение. От тук е направен извод, че членството по право е функция на правото на обезщетение, а последното се наследява автоматично и по силата на ЗН.

Налице са условията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и поради това, касационното обжалване следва да бъде допуснато.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Различният способът, по който възникват членствените правоотношения за двете групи членове на Ж. , не предопределя и различен ред на заместване при смърт на член-кооператор.

Нормата на чл. 23 ЗЖ. е изрична и не прави подобна диференциация.

Членственото правоотношение в Ж. не създава вещно право на кооператора, както е разяснено и в Постановление № 7 от 28.XI.1973 г., Пленум на ВС РБ. Със смъртта на член-кооператора то се прекратява, а не е наследимо по правилата на ЗН.

Допустимо е заместване, но то не се основава на наследствени права, а на нормата на чл. 23 ЗЖ. , която говори за членове на семейството, не за наследници.

Членове на семейството са преживелият съпруг и непълнолетните деца. Когато има такива, другите наследници по закон, независимо дали са призовани да наследят, не заместват по право починал член на Ж. , нито в този случай по заявление могат да встъпят в членственото правоотношение до размера на наследствения си дял.

Само при изричен отказ, направен от членовете на семейството или когато такива липсват, законът допуска заместване от наследници, но само за тези по закон и то до втори ред, като то не настъпва по право, а само доколкото е направено писмено уведомление до управителния съвет с представяне на документите по чл. 12 ЗЖ. в срок до 1 месец от смъртта на член кооператора, съответно от отказа на членовете на семейството му.

Текстът на чл. 23 ЗЖ. , нито естеството на членственото правоотношение, възникнало по право, дават основание да се приеме друг ред на заместване, нито да се приеме, че в този случай става реч за наследяване на членството в ЖСК.

В този смисъл са и редица решения, постановени от ВС РБ и ВКС – напр. № 590 от 18.IV.1984 г. по гр. д. № 2410/83 г., IV г. о., № 590 от 18.IV.1984 г. по гр. д. № 2410/83 г., IV г. о., № 777 от 23.X.1985 г. по гр. д. № 372/85 г., II г. о. № 1* от 18.X.1991 г. по гр. д. № 939/91 г., IV г., № 1* от 2.XI.1994 г. по гр. д. № 2344/93 г., IV г. о, № 220 от 5.04.2005 г. на ВКС по гр. д. № 814/2005 г., I г. о.

В заключение, правилно въззивният съд е приел, че след като не е изпълнила условията по чл. 23, изр. 2 ЗЖ. , Ц. Д. , макар и един от низходящите наследници по закон, не е заместила Ц. М. , нито починалата след него съпруга О като член на Ж. „Х”, Плевен.

Ето защо, като е прекратил производството по подадената от нея молба по чл. 39 ЗЖ. , съдът е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ В СИЛА № 477/14.10.2008 г. на Плевенския окръжен съд, постановено по ч. гр. д. № 760/2008 г.

ТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: