О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50050

гр. София, 03.06.2024 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Б. Й.

ЧЛЕНОВЕ : ПЕТЯ ХОРОЗОВА

ИВАНКА АНГЕЛОВА

изслуша докладваното от съдия Б. Й. т. д. № 1745 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.248 ГПК.

Образувано е по молба на Р. Ж. Б., „Л. П. ЕООД и „Р. П. ЕООД - всички чрез пълномощник адв. С. П. от САК, с която е поискано изменение на постановеното по делото решение № 50115 от 16.02.2024 г. в частта за разноските.

Молителите поддържат, че при постановяване на решението съдът неправилно ги е осъдил да заплатят на ответника по касация „Обединена българска банка“ АД разноски за заповедното и за исковото производство по чл.422, ал.1 ГПК в размер на 10 636.92 лв., въпреки обезсилването на първоинстанционното и на въззивното решение и прекратяването на производството поради недопустимост на предявения срещу тях установителен иск по чл.422, ал.1 ГПК. Излагат доводи, че не е съществувало основание за възлагане на разноските в тяхна тежест, след като ответникът по касация - ищец в исковото производство, не е осуетил продължаването на делото чрез своевременно оттегляне на иска незабавно след узнаване на обстоятелството, че подадените от тях възражения по чл.414 ГПК срещу заповедта за изпълнение са оттеглени, а е продължил да поддържа иска при безспорна липса на правен интерес и по този начин, злоупотребявайки с правата си, е станал причина те да извършат допълнителни разноски за заплащане на държавна такса за производството пред касационната инстанция. Предвид процесуалното поведение на ищеца, молителите считат, че съдът е следвало да приложи разпоредбата на чл.78, ал.4 ГПК и да осъди същия да им заплати всички направени в хода на процеса разноски. В молбата се навеждат и аргументи, че при разпределяне на отговорността за разноски е нарушен чл.6, ал.2 ГПК, тъй като съдът е присъдил на ответника по касация разноски за заповедното и за исковото производство, които са били присъдени с обезсилените решения на инстанциите по същество, без в хода на касационното производство да е направено отново искане за присъждането им в случай на прекратяване на делото.

В срока по чл.248, ал.2 ГПК е подаден отговор от ответника по молбата „Обединена българска банка“ АД - чрез юрк. М. Т., който изразява становище за неоснователност на искането на молителите поради липса на основание за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :

Молбата е подадена от надлежна страна в срока по чл.248, ал.1 ГПК и е процесуално допустима.

С постановено по настоящото дело решение № 50115 от 16.02.2024 г. са обезсилени решение № 2623 от 27.11.2019 г. по в. т. д. № 2522/2019 г. на Апелативен съд - София и потвърденото с него решение № 716 от 13.04.2017 г. по т. д. № 2841/2013 г. на Софийски градски съд в обжалваната пред въззивната инстанция част, с която по иск, предявен по реда на чл.422, ал.1 ГПК от „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, след преобразуване „О. Б. Б. АД, е признато за установено по отношение на „Р. П. ЕООД (с предишно фирмено наименование „В. Паркет“ ЕООД), „Л. П. ЕООД и Р. Ж. Б., че „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, съответно „Обединена българска банка“ АД, има вземане към тримата ответници за сумите 248 772.96 евро - неизплатена главница по договор за банков кредит от 17.03.2008 г., изменен с осем анекса, последният от които анекс № 8/29.12.2011 г., ведно със законната лихва от 22.11.2012 г. до окончателното плащане, 2 326.72 лв. - наказателна лихва за периода от 20.10.2012 г. до 21.11.2012 г., и 5 568.38 евро - лихва за периода от 10.07.2012 г. до 19.10.2012 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК в производството по ч. гр. д. № 55482/2012 г. на Софийски районен съд, прекратено е производството по делото и са осъдени Р. Ж. Б., „Р. П. ЕООД и „Л. П. ЕООД да заплатят на „Обединена българска банка“ АД разноски в размер на 10 336.92 лв. и юрисконсултско възнаграждение по чл.78, ал.8 ГПК в размер на 300 лв.

За да обезсили решенията на инстанциите по същество и да прекрати производството по делото, съставът на ВКС е констатирал, че след образуване на производството пред касационната инстанция касаторите (ответници по предявения по реда на чл.422, ал.1 ГПК установителен иск) Р. Б., „Р. П. ЕООД и „Л. П. ЕООД са оттеглили подадените в срока по чл.414, ал.2 ГПК възражения, по повод на които е предявен искът по чл.422, ал.1 ГПК, и с оглед последицата по чл.416, ал.1 ГПК - влизане в сила на издадената заповед за изпълнение, е отпаднал правният интерес на ищеца от водене на иска за съществуване на обективираното в заповедта парично вземане; Отпадането на правния интерес в хода на производството по чл.422, ал.1 ГПК е довело до недопустимост на иска и на постановените от инстанциите по същество решения, с които искът е уважен. Предвид причината за прекратяване на производството по делото - отпадане на правния интерес от водене на иска по чл.422, ал.1 ГПК като последица от оттегляне на възраженията по чл.414 ГПК, съдебният състав е преценил, че отговорността за разноски следва да се понесе от касаторите - ответници.

Настоящият състав на ВКС намира, че заявеното с молбата по чл.248 ГПК искане за изменение на решението от 16.02.2024 г. в частта за разноските е неоснователно.

Отговорността за разноски в гражданския исков процес се разпределя според уредените в чл.78 ГПК правила и е основана на принципното разрешение, че всяка страна следва да понесе тежестта от разноските, извършени във връзка с неоснователно предизвикания от нея правен спор. В конкретния случай производството пред първоинстанционния съд е образувано по иск, предявен по реда на чл.422, ал.1 ГПК от „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД (чийто правоприемник е „Обединена българска банка“ АД) с цел установяване съществуването на парично вземане, за което е издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК. Искът е предявен в изпълнение на дадени по реда на чл.415 ГПК указания от заповедния съд, след като в срока по чл.414, ал.2 ГПК солидарните длъжници Р. Ж. Б., „Р. П. ЕООД и „Л. П. ЕООД са подали възражения срещу заповедта, т. е. причина за завеждане на делото е предприетото от длъжниците оспорване на заповедта за изпълнение. Първоинстанционният съд се е произнесъл с решение, с което е признал за съществуващо обективираното в заповедта за изпълнение парично вземане, като на основание чл.78, ал.1 ГПК е възложил в тежест на ответниците отговорността за разноски за заповедното и за исковото производство в размер общо на 10 336.92 лв. Сезиран с въззивна жалба от ответниците, въззивният съд е потвърдил решението на първоинстанционния съд. Ответниците са подали касационни жалби срещу въззивното решение и в хода на образуваното пред ВКС, Търговска колегия, т. д. № 1745/2021 г. са оттеглили възраженията си по чл.414 ГПК с искания да бъде прекратено производството по предявения срещу тях установителен иск, както и да бъдат обезсилени решенията на инстанциите по същество за уважаване на иска. При така изложените обстоятелства настоящият състав на ВКС не намира основание за промяна в становището, изразено в мотивите към решението от 16.02.2024 г., че след като ответниците - касатори са дали повод за завеждане на делото пред първоинстанционния съд и прекратяването на производството по надлежно предявения от кредитора иск е резултат от предприетото от тях оттегляне на възраженията по чл.414 ГПК преди окончателното разрешаване на спора за съществуване на признатото в заповедното производство парично вземане, те следва да възмездят ищеца за разноските, направени в заповедното и в исковото производство във връзка с неоснователно предизвикания от тях правен спор. Правилото на чл.78, ал.4 ГПК, че при прекратяване на делото ответникът има право на разноски, в случая не може да намери приложение, доколкото прекратяването е последица от поведението на самите ответници, а не е резултат от настъпили след предявяване на иска и независещи от волята им факти.

Неоснователен е доводът в молбата, че ищецът няма право на разноски, тъй като не е осуетил продължаването на производството чрез оттегляне на иска веднага след узнаването за извършеното оттегляне на възраженията и по този начин е злоупотребил с процесуалните си права. В хипотезата, в която е прекратено делото, преценката за наличие на правен интерес като абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на исковия процес е от компетентността на съда, разглеждащ иска по чл.422, ал.1 ГПК. Поради това фактът, че ищецът не е оттеглил иска си незабавно след получаване на уведомлението за оттеглените възражения, не може да бъде аргумент нито за злоупотреба с процесуални права от негова страна, нито за недължимост на присъдените с решението разноски. Следва да се има предвид, че в отговора на молбата, с която ответниците са поискали прекратяване на делото във връзка с оттегляне на възраженията, ищецът е заявил, че предоставя на съда да прецени дали има основание за прекратяване на делото, доколкото оттеглянето на възраженията е недобросъвестно и представлява злоупотреба с права от страна на ответниците - предвид процесуалната им позиция във висящо пред друг съд дело с предмет иск по чл.439 ГПК, в което те се домогват да установят изтичане на погасителната давност за вземането, предмет на заповедта за изпълнение, с твърдения, че оттеглянето на възраженията има ретроактивно действие и заповедта за изпълнение следва да се счита влязла в сила към датата 15.04.2013 г. При така изразеното становище би било нелогично да се очаква от ищеца сам да оттегли иска си и правото му на разноски да се отрича по съображения, че не е предприел оттегляне на иска незабавно след узнаване на факта на оттеглените възражения.

Като неоснователен съставът на ВКС преценява и довода в молбата, че с решението са присъдени разноски за заповедното и за исковото производство, които не са били поискани надлежно от ищеца. Разноските за заповедното производство са поискани още със заявлението за издаване на заповед по чл.417 ГПК, като в хода на устните състезания пред първата инстанция процесуалният представител на ищеца е поддържал искането за присъждането им, наред с разноските за производството по чл.422 ГПК. Пред въззивната инстанция ищецът не е претендирал разноски, а с отговора на касационната жалба е направил искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение по чл.78, ал.8 ГПК. С решението, с което касационната инстанция е сложила край на делото, ответниците са осъдени да заплатят на ищеца разноски за заповедното производство и за развилото се пред първата инстанция исково производство и юрисконсултско възнаграждение за производството пред ВКС. Всички посочени в диспозитива на решението разноски са поискани своевременно от ищеца на съответния етап от развитието на процеса и не съществува законово основание присъждането им от касационната инстанция, след обезсилване на решенията на инстанциите по същество, да се обвързва с изискване за отправяне на ново искане до съда.

По изложените съображения молбата по чл.248 ГПК следва да бъде оставена без уважение.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на молба на Р. Ж. Б., „Л. П. ЕООД и „Р. П. ЕООД за изменение на решение № 50115 от 16.02.2024 г., постановено по т. д. № 1745/2021 г. по описа на ВКС, Търговска колегия, в частта за разноските.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :