Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от С. М. А. против определение № 453 от 06.12.2013г. по ч. гр. д.№ 963/2013г. на Софийски окръжен съд, с което е потвърдено определение от 24.10.2013г. по гр. д.№ 1216 по описа на РС-Ихтиман. С последното е прекратено като недопустимо производството по предявеният от жалбоподзателката иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ за 14 земеделски имота в землището на [населено място], възстановени с решение № 2187/10.05.1994г. на ПК-И..

В частната касационна жалба се прави оплакване за неправилно приложение на процесуалните правила, тъй като съдът не е изискал оригиналната преписка пред ПК, от която е можел да установи, че първоначално заявлението за възстановяване е било за имотите, останали в наследство от П. Х., а не от братя П. Х..

В изложението към частната жалба не е формулиран правен въпрос, но се повтаря оплакването в жалбата. Счита, че е налице заявяване пред ПК ако се има предвид, че в последствие е поправено заявлението относно това, чии са били имотите.

Ответниците по частната жалба не взема становище.

Върховният касационен съд, състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:

Частната жалба изхожда от процесуално легитимирана страна, постъпила е в срок, отговаря на изискванията за съдържание по чл. 275, ал. 2 във вр. с чл. 260 от ГПК, поради което съдът я преценява като допустима

От данните по делото се установява следното:

Искът по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е предявен от С. М. А. да се признае за установено по отношение на ответниците -наследниците на братя П. Г., че 14 земеделски имота в землището на [населено място], които са им възстановени с решение № 2187/10.05.1994г. на ПК-И.. към момента на колективизация са принадлежали на всички наследници на П. Х., починал 1913г. Общият наследодател на страните по делото П. И. Х. е имал четири деца: Ответниците са наследници на синовете Г. П. Х. и С. П. Х., а ищцата е наследник на М. Т. Д.. Четвъртата дъщеря е Й. П. Р.. Пред ПК е подадено заявление № 187/05.05.1992г. за възстановяване на земеделски земи на Братя П. И.. По преписката е приложена декларация на дъщерята Й. П. Р. че се отказва от полагащите й се земи в полза на братята си. Удостоверенията за записване на заявените 116 дка земеделски земи, приложено по преписката установява, че в емлячния регистър неизвестно от кои години има партида на името на брата П. И..

Съдът е приел, че предявеният иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е недопустим, тъй като не е образувана преписка пред ПК за възстановяване на имоти на наследници на общия наследодател П. Х., а и срокът за предявяване на иск по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ е изтекъл. Искът по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ може да се предяви само докато е висящо административното производство по възстановяване на собствеността, или такова може да бъде инициирано. След преклудиране на тази възможност е недопустимо предявяването на иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, защото не може да се образува административна преписка пред ПК за възстановяване на същите имоти на титуляра, на който е установено, че са принадлежали. Затова е потвърдено от въззивната инстанция определението за прекратяване на производството от РС.

По поставения правен въпрос:

Липсата на формулиран правен въпрос е достатъчно основание за не допускане до касационен контрол съгласно т. 1 ТР № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Дали е поправяно заявлението е фактически въпрос по делото, а не правен. От данните по преписката не може да се направи извод за това, че са заявени имоти, принадлежали към момента на колективизацията – 1955-1956г. на общия наследодател на страните П. Х., починал 1913г. Записванията в емлячния регистър, с които е доказано искането е на името на братя П. И..

В мотивите на ТР № 1/1997г. е прието, че и при окончателно решение на общинската поземлена комисия за възстановяване на собствеността върху земеделските земи в реални граници или за обезщетяване на собствениците съгласно чл. 10б от ЗСПЗЗ е налице правен интерес от предявяване на иск по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ, защото постановеното решение съгласно чл. 14, ал. 7 от ЗСПЗЗ може да се измени по отношение на лицата, в полза на които е признато право на възстановяване. Правен интерес за предявяване на иск по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ не е налице когато административното производство е приключило с окончателен отказ за възстановяване на собствеността и за двете страни или то не може да започне поради изтичане на сроковете по чл. 11 от ЗСПЗЗ. Налице е правен интерес от предявяване на иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ когато с позитивно решение е възстановен един и същ имот, или част от такъв по две преписки, или когато е постановен отказ по едната и имота е възстановен по другата. В този случай възниква спор за това кому принадлежи правото на възстановяване.

Относно допустимостта на иска по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ и с решения по чл. 290 ГПК се наложи съдебната практика според която този иск е недопустим, когато претендираната земеделска земя не е била заявена на името на лицето, на което се твърди, че е принадлежала към момента на колективизацията, тъй като е приключила административната процедура за възстановяване на собствеността, а поради изтичане на срока по пар. 22 от ЗИДЗСПЗЗ /ДВ бр. 13/09.02.2007г./ на 13.05.2007г., иск по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ не може да се предяви. Така дори да се постанови решение по чл. 14, ал. 4, с което да се уважи този иск, не е възможно да се измени решението по чл. 14, ал. 1 от ЗСПЗЗ на основание чл. 14, ал. 7а по същата преписка, а и ново не може да се постанови, защото не е образувана административна преписка за възстановяване на земите на името на лицето на което е установено, че са принадлежали. / В този смисъл Р № 376/19.10.2010г. по гр. д.№ 641/2010г. ІІ гр. о., Р № 642/10 от 11.04.2011г. по гр. д.№ 885/2009г. на І гр. о. Р № 34 от 21.03.2011г. по гр. д.№ 1112/2010г. на ІІ гр. о. и Р № 35 от 21.03.2011г. по гр. д.№ 1052/2010г. ІІ гр. о./

Или в обобщение въззивното определение е постановено в съответствие със задължителната съдебна практика по основния за предмета на това производство въпрос, а фактическите въпроси не обосновават допускане до касация.

Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА

касационно обжалване

на

определение № 453 от 06.12.2013г. по ч. гр. д.№ 963/2013г. на Софийски окръжен съд по частна жалба от С. М. А..

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: