ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1417

Гр. София, 29.05.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на деветнадесети март две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: А. Б. ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ИВАНОВА

ЗОРНИЦА ХАЙДУКОВА

изслуша докладваното от съдия З. Х. т. д. № 2069 по описа за 2023 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца „Ферал и ко“ АД – в несъстоятелност, срещу решение № 264 от 04.07.2023 г. по т. д. № 690/2022 г. по описа на Апелативен съд – П., в частта, с която е потвърдено решение № 260423 от 02.11.2021 г. по т. д. № 745/2017 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, в частта, с която са отхвърлени предявените от „Ферал и ко“ АД – в несъстоятелност, срещу Р. П. Т. искове по чл. 663, ал. 3 ТЗ за сумата от 533 460 лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска 04.09.2017 г. до окончателното изплащане, представляваща обезщетение за претърпяна от ищеца имуществена вреда в резултат на неправомерно извършен на 23.02.2017 г. кредитен превод за сумата от 533 460 лв. от Т. Н. М. като е използвала неистински документи – платежно нареждане, декларация по чл. 4, ал. 7 и чл. 6, ал. 5, т. 3 ЗМИП и копие на съдебно удостоверение от Окръжен съд - Пловдив, действаща като пълномощник на Р. П. Т., в качеството й към онзи момент на постоянен синдик на „Ферал и ко“ АД – в несъстоятелност, като преводът е извършен от неговата особена сметка в „Б. П. Б. ЕАД, с правоприемник „Ю. Б. АД, към особената сметка на „Валиси“ ЕООД - в несъстоятелност, в „О. Б. банка “ АД, и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 28 805,06 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата от 533 460 лв. за периода от 23.02.2017 г. до 03.09.2017 г., включително, както и в частта, с която са отхвърлени предявените от „Ферал и ко“ АД – в несъстоятелност, срещу Р. П. Т. и Т. Н. М. искове по чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД с искане да бъдат осъдени при условията на солидарна отговорност да му заплатят сумата от 533 460 лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска 04.09.2017 г. до окончателното изплащане, представляваща обезщетение за претърпяна от ищеца имуществена вреда в резултат на извършен на 23.02.2017 г. кредитен превод за сумата от 533 460 лв. от Т. Н. М. като пълномощник на Р. П. Т., но без да е възложен от Р. П. Т., действаща към онзи момент като постоянен синдик на „Ферал и ко“ АД – в несъстоятелност, като преводът е извършен от неговата особена сметка в „Б. П. Б. ЕАД, с правоприемник „Ю. Б. АД, към особената сметка на „Валиси“ ЕООД - в несъстоятелност, в „О. Б. банка“ АД въз основа на неистински документи – платежно нареждане, декларация по чл. 4, ал. 7 и чл. 6, ал. 5, т. 3 ЗМИП и копие на съдебно удостоверение от Окръжен съд - Пловдив, представени пред „Б. П. Б. ЕАД от Т. Н. М., както и сумата от 28 805,06 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата от 533 460 лв. за периода от 23.02.2017 г. до 03.09.2017 г., включително.

Касаторът поддържа, че въззивното решение в обжалваната му част е неправилно предвид постановяването му при допуснати съществени процесуални нарушения, в нарушение на материалния закон и с оглед неговата необоснованост. Излага, че въззивният съд неправилно е приложил материалния и процесуалния закон, като не е отчел началното действие на незаконно упълномощаване, в нарушение на чл. 660 ТЗ без разрешение на съда по несъстоятелността, от синдика Т. на счетоводителката М. през 2012 г., с което и е дала достъп и права да се разпорежда с особената сметка на „Ферал и ко“ АД – в несъстоятелност, и което неправомерно поведение е в началото на поредицата от действия, довели до увреждане на дружеството. Изтъква, че е налице причинна връзка между това неправомерно поведение на синдика Т., както и доказаното неизпълнение на задълженията като синдик да опазва масата на несъстоятелността и да осъществява контрол върху действията на упълномощения от нея счетоводител, с настъпилите увреждания на имуществото на ищеца, поради което счита, че следва да бъде ангажирана отговорността за причинените вреди, лично или при условията на солидарност със счетоводителя М.. Излага, че решението е постановено и при допуснати процесуални нарушения във връзка със събраните по делото съдебно – почеркови експертизи, довели до необоснованост на акта, както и при неправилно приложение на процесуалния закон при кредитиране на показанията на св. В. П., без да бъде отчетена неговата заинтересованост предвид дългогодишната му работа с ответника Т.. По тези доводи моли решението да бъде отменено в обжалваната част, като бъде постановено друго, с което бъдат уважени главните искове срещу синдика Т., евентуално исковете за солидарно осъждане на синдика Т. и на М. за претендираното обезщетение за имуществени вреди, ведно с претендираните лихви. Моли за присъждане на разноски по делото.

В изложението за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК моли да бъде допуснато касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси, които сочи като значими за предмета на делото:

1. Какъв е обемът/ обхватът на дължимата грижа, която синдикът следва да положи по опазване на повереното му имущество? Какъв е обемът/ обхватът на дължимата грижа като търговец, която синдикът следва да положи по опазване на особената сметка на дружеството в несъстоятелност и тя включва ли спазване на изискванията на чл. 660, ал. 3 нова и чл. 660, ал. 2 стара от ТЗ, както по отношение на искане на разрешение от съда по несъстоятелност, така и по отношение на това, че знаейки, че няма такова разрешение длъжен ли и какъв личен контрол да упражнява според посоченото в цитираното по-горе Постановление № 7/76 г. на Пленума на ВС и Постановление № 2/80 г. на Пленума на ВС за така предоставените незаконни правомощия и/или да оттегли упълномощаването?

2. В какво се изразява минимумът на дължимата търговска грижа, включва ли спазването на закона и искане разрешения на съда, която синдикът следва да положи по опазване на повереното му имущество? В какво се изразява минимумът на дължимата грижа, която синдикът следва да положи по опазване на особената сметка на дружеството в несъстоятелност и включва ли в случаите, когато е предоставил негови правомощия на трети лица без спазване на законовия ред, личен контрол и на какъв период от време според цитираната в Постановленията практика или той изначало отговаря за вредите от тези незаконни действия в хипотезата на нарушение от него на чл. 660, ал. 3 нова и чл. 660, ал. 2 стара от ТЗ?

3. Положена ли е грижата на добрия търговец, когато синдикът е извършил действия, които се явяват неадекватни, в противоречие със закона и недостатъчни за опазване на повереното му имущество и те основания ли са за неговата отговорност по ТЗ в качеството му на синдик?

4. Неполагането на дължимата от синдика грижа включително неспазването на реда по чл. 660, ал. 3 нов и чл. 660, ал. 2 стар ТЗ основание ли е за ангажиране на отговорността му по чл. 663, ал. 3 (нов чл. 663, ал. 4) ТЗ и в кои случаи или изначало прехвърляне незаконно и без разрешение на съда правомощия на синдик на трето лице води до обективна отговорност за вреди причинени на дружеството, на което е синдик ?

5. Дължи ли се обезщетение за деликтна отговорност /по смисъла на чл. 49, вр. чл. 45/ чл. 663, ал. 4, (стара ал. 3) ТЗ за вреди, предпоставени от съвкупното въздействие на множество явления/събития, едно от които е соченото в процеса за вредоносно такова?

6. Предвид разпоредбата на чл. 658, ал. 1, т. 8 от ТЗ във вр. с чл. 660, ал. 1 от ТЗ следва ли синдикът в случаите, когато е предоставил пълномощно без изричното разрешение на съда по смисъла на чл. 660, ал. 2 (нова чл. 660, ал. 3) от ТЗ ежедневно, десетдневно или ежемесечно лично да проверява извършените операции от упълномощеното от него лице, за което няма издадено разрешение от съда по несъстоятелността, като се има предвид практиката на ВС в постановление № 7/76 г. на Пленума на ВС и ТР по чл. 219 от НК и с Постановление № 2/80 г. на Пленума на ВС както при умишлена, така и при непредпазлива безстопанственост /за видовете контрол - ежедневен, седмичен, месечен, тримесечен и т. н. върху подчинени и върху лица, на които е прехвърлил правомощия?

7. Предвид разпоредбата на чл. 660, ал. 3 от ТЗ (предишна чл. 660, ал. 2 ТЗ) синдикът носи ли имуществена отговорност за вреди, причинени на дружество в несъстоятелност, на което е синдик, когато без разрешение на съда е упълномощил счетоводител или счетоводна къща да извършва разплащанията на дружеството в несъстоятелност и този счетоводител или счетоводно дружество е осъществила нерегламентирани и незаконосъобразни преводи от особената сметка на дружеството?

8. Има ли право синдикът предвид разпоредбите на чл. 658, ал. 1, т. 8 и 9 от ТЗ да упълномощава друго лице с тези права без разрешение на съда и в случай че това лице впоследствие злоупотреби с предоставените му права, вкл. извърши незаконосъобразни разплащания и такива без основание от особената сметка на дружеството в несъстоятелност, синдикът, издал такова пълномощно без разрешение на съда и предвид чл. 660, ал. 3 от ТЗ (предишна чл. 660, ал. 2 ТЗ) във вр. с чл. 658, ал. 1, т. 8 и 9 във вр. с чл. 660, ал 1 от ТЗ във вр. с чл. 663, ал. 4 (предишна 663, ал. 3) от ТЗ, носи ли в такава хипотеза самостоятелна или солидарна отговорност наред с лицето, което е упълномощил да извършва, макар и редовни разплащания, но за това упълномощаване няма разрешение на съда, а следователно има незаконно прехвърлени правомощия от кръга на чл. 658, ал. 1, т. 8-9 от ТЗ на трето лице?

9. Синдикът като възложител с пълномощно, но без спазване на условията на чл. 660, ал. 3 от ТЗ (предишна чл. 660, ал. 2 ТЗ), а именно без разрешение на съда е възложил определена работа, свързана с неговите пълномощия, следва ли да отговаря имуществено и да дължи обезщетение за вредите по смисъла на чл. 663, ал. 3 от ТЗ, причинени от тази възложена работа поради неосъществен ежедневен, десетдневен или поне ежемесечен контрол и то лично върху възложената работа без да се доверява на документите и справките, представяни от това упълномощено лице?

10. Как следва да се разбира по смисъла на чл. 663, ал. 3 от ТЗ виновно причинени вреди при осъществяване на правомощията на синдика, същите обхващат ли:

а/ предоставяне на свои правомощия от кръга на чл. 658, ал.1, т. 8-9 от ТЗ на трето лице незаконно без разрешение на съда по смисъла на чл. 660, ал. 3 нов и чл. 660, ал. 2 стар и в противоречие с този правов ред на трето лице и предвид постановките за това и за умишлените и непредпазливи действия, дадени в постановките на Постановление № 7/76г. на Пленума на ВС и Постановление № 2/80г, на Пленума на ВС?

б/ неупражнения контрол при горната хипотеза като форма на вина каква следва да бъде определена умишлена или небрежност и самонадеяност и при обстоятелството, че законодателят не е употребил изрично: „обезщетение за умишлено виновно...“ и неполучаването на разрешение от съда по смисъла на чл. 660, ал. 2 от ТЗ за прехвърляне на правомощията на трето лице и неговото упълномощаване обхващат ли се от термина „виновно“ по смисъла на чл. 663, ал. 3 (нова чл. 663, ал. 4 ) от ТЗ изначало поради директно нарушение на закона, което е в причина връзка с вредата поради осигурен достъп на трето лице чрез него до особената сметка

в/ Предвид хипотезата на б. “Б“ в случаите, когато това незаконно упълномощено лице злоупотреби с това незаконно пълномощно, надхвърли дадените права в него, направи незаконен превод и тази отговорност по чл. 663, ал. 3 на синдика от ТЗ следва ли да се разбира, че е свързана с изначално виновно поведение на синдика, който е предоставил пълномощно без разрешение на съда и в противоречие с чл. 660, ал. 3 нов и чл. 660, ал. 2 стар от ТЗ?

11. Следва ли въззивният съд (респ. апелативният съд), разглеждащ производството като настоящото по чл. 663, ал. 3 (нова чл. 663, ал. 4) от ТЗ, при предоставяне на документация, от която личи, че има образувано досъдебно производство по случая и многократни запитвания от страна на следовател за хода на движението на търговското производство, и при алтернативно искане за спиране в хода на пледоарията пред АС търговското дело да се спре до решението на наказателния съд, апелативният съд да постанови съдебно решение, без да се произнесе по това алтернативно искане за спиране на производството?

12. Следва ли съдът, разглеждащ иск по чл. 663, ал. 3 (настоящ чл. 663, ал. 4) ТЗ срещу синдика на дружество в несъстоятелност, да съобрази неговата имуществена отговорност по чл. 663, ал. 3 (настоящ чл. 663, ал. 4) от ТЗ, когато от доказателствата се установява, че за период от около 20 дни или по-дълъг синдикът не знае, не е проверявал лично предвид разпоредбата на чл. 658, ал. 1, т. 2, т. 8 и 9 от ТЗ какво е състоянието на особената сметка, бил ли е длъжен да проверява лично в случаите, когато е предоставил пълномощно за тези права на трето лице в нарушение на чл. 660, ал. 2 от ТЗ, а именно без да има разрешение на съда по несъстоятелност, длъжен ли е да прави тази лична проверка, от която може да се установи злоупотреба с предоставеното пълномощно и по този начин да предотврати настъпване на по-големи вреди на дружеството в несъстоятелност, на което е синдик. Ако е бил длъжен в тази проверка да прави лична проверка и не я е правил, следва ли синдикът да носи имуществена отговорност по чл. 663, ал. 3 от ТЗ?

13. Следва ли първоинстанционният съд да разглежда доводи на ищеца по делото с оглед правилното приложение на материалния закон, свързани с дистанцирано и неупражняване на правомощия на синдик в дружество, различно от ищцовото, за период от една година, довели до липси в особената сметка на това дружество, поради което се е наложило попълването на паричните средства за тези липси от особената сметка на ищцовото дружество по делото?

14. Следва ли въззивният съд да се произнесе по всички възражения и оплаквания по въззивната жалба, в тяхната пълнота, като изложи свои мотиви по тях, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като изложи съображения за тяхната доказателствена стойност?

15. Следва ли въззивният съд да формира решаващите си изводи след съвкупна преценка на всички приети доказателства и обсъждане на всички наведени доводи на страните, като изложи в съдебното решение собствени фактически и правни изводи, в които да посочи въз основа на кои доказателства приема за установена фактическа обстановка по делото?

16. Как трябва да постъпва въззивната инстанция при възражения и искания за отвод, които са правени в първата инстанция срещу вещо лице, когато изначално съществуват данни за допускани нарушения от вещото лице, свързани с изгубване на материали по дело и съмнения за неговата независимост и безпристрастност?

17. Следва ли /длъжна ли е/, включително с оглед равенството и правото на защита, въззивната инстанция да се произнесе по това и как, че преходната инстанция не е постановила определение, с което приема или не приема единична експертиза и направо назначава неизвестно каква по вид единична експертиза по същите въпроси след като и в с. з пред ОС - Пловдив са правени такива възражения, че не може първата инстанция да подходи процесуално без определение, както и са наведени оплаквания за това и във въззивната жалба?

18. Длъжен ли е въззивният съд, когато констатира непълнота на фактите, и без да е сезиран с това оплакване/макар че е сезиран с жалбата/, да даде указания относно подлежащите на доказване факти и необходимостта за ангажиране на съответни доказателства, за да обезпечи правилното приложение на правото?

19. Следва ли съгласно методиката на професор И. В. да се изследват за сравняване групово при това неотносими документи от други документи, за които няма яснота кой е положил подписи, за да се изготви експертно заключение или следва да се изследва конкретния документ - предмет на делото отделно със сравнителен материал от личните документи за самоличност в МВР и образци, взети от назначените по делото вещи лица и въззивния съд трябва ли да уважи искане за допълнително заключение, когато експертизата не е изследвала един от признаците, а именно натиска върху хартията и такова искане е правено и пред първата инстанция и с въззивната жалба?

20. Кои доказателствени искания на страна пред въззивна инстанция могат да бъдат приети и кои могат да бъдат отхвърлени и които са пряко свързани с предмета на делото, с неговото изясняване и/или попълване на неправилност и незаконосъобразност на решението на първата инстанция?

21. Следва ли с оглед чл. 10 от ГПК и чл. 6 ЕКПЧОС съдът, включително и втората инстанция, да проследи цялата взаимовръзка с друго дружество, включително от колко време липсват парични средства, за да определи вината, контрола и изпълненията на правомощията на синдика над особената сметка и нейното опазване или следва да се абстрахира защо се е наложил незаконния превод и какви са били предпоставките за него и участието на синдика, който е такъв едновременно и в двете дружества и трябва да е наясно с всичко в тях?

Излага, че решението в обжалваната му част е и очевидно неправилно, с което обосновава искането си за допускането му до касация на основание чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК.

С депозиран в срок писмен отговор ответникът по касация, Р. П. Т., оспорва касационната жалба като неоснователна. Поддържа, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. Излага доводи за правилност на въззивното решение в обжалваната му част. Не претендира присъждане на разноски по делото.

Ответникът, Т. Н. М., в предоставения срок за писмен отговор не депозира такъв и не взема становище по касационната жалба.

Третите лица помагачи, „Ю. Б. АД и „О. Б. банка“ АД, не депозират писмен отговор и не вземат становище по касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

Въззивният съд с решението в обжалваната му част е приел, че между страните не е спорно, че ответникът Р. Т. е била назначена за синдик в производството по несъстоятелност на “Ферал и ко” АД – в несъстоятелност, и в това си качество е сключила рамков договор от 16.10.2012 г. с „Б. П. Б. АД за откриване и водене на особена банкова сметка на търговското дружество в несъстоятелност. Посочил е, че не е спорно, че като синдик на “Ферал и ко” АД Р. Т. е предоставила на Т. Н. М. пълномощно с нотариална заверка на подписа от 06.12.2012 г., което е представено по делото и съгласно съдържанието на което дава права на упълномощената М. да тегли на каса суми и да извършва безкасови плащания на суми от особената сметка на “Ферал и ко” АД – в несъстоятелност, открита в „Б. П. Б. АД с посочен в пълномощното IBAN, съобразно разрешенията на съда по несъстоятелността, обективирани в актовете на съда по чл. 658, ал. 1, т. 9 ТЗ, както и да получава банковата поща на дружеството. Изтъкнал е, че е безспорно и че на 23.02.2017 г. от особената сметка на ищеца “Ферал и ко” АД – в несъстоятелност, е извършен кредитен превод на сумата от 533 460 лв. към банковата сметка на „Валиси“ ЕООД - в несъстоятелност, въз основа на платежно нареждане, съдържащо подпис за наредител с посочен негов автор - синдикът Р. Т., и основание за плащане - връщане на задатък от 10 %, както и въз основа на представено съдебно удостоверение, издадено по делото по несъстоятелност на ищеца - т. д. № 744/2010 г. на ОС - Пловдив, според съдържанието на което съдът е разрешил на синдика Р. Т. на основание чл. 658, ал. 1, т. 9 ТЗ да извърши превод от особената сметка на длъжника на горната сума на посоченото по - горе основание. Отчел е, че с допълнения доклад на делото за безспорни между страните са обявени обстоятелствата: че на 23.02.2017 г. е извършен, не само превода на сумата от 533 640 лв. от сметката на ищеца към сметката на „Валиси“ ЕООД - в несъстоятелност, открита в „О. Б. банка“ АД, но и втори превод - на сумата от 675 587,10 лв., от сметката на „Валиси“ ЕООД - в несъстоятелност, по сметка на Национална агенция за приходите, както и че последният превод е в изпълнение на влязла в сила сметка за разпределение по т. д. № 1024/2010г на СГС /делото по несъстоятелност на “Валиси” ЕООД/, а също и че непосредствено преди постъпване на процесната сума по сметката на “Валиси” ЕООД - в несъстоятелност, в „О. Б. банка“ АД, наличността по тази сметка е била недостатъчна, за да се изпълни преводното нареждане към НАП. Допълнил е, че фактът на извършване на превода на сумата от 533 460 лв. от особената банкова сметка на ищеца по сметка на “Валиси” ЕООД в “ОББ” АД, освен безспорен, е и установен от заключението по събраната по делото съдебно-счетоводна експертиза. Приел е, че заключението по експертизата установява безспорните между страните обстоятелства, че преводът на сумата от 533 460 лв. от особената сметка на ищеца е извършен чрез платежната система RINGS – РИНГС, правилата за работа с която са определени от БНБ, като предвиждат, че за преводи на и над 100 000 лв. задължително се използва системата RINGS, както е извършен и процесният превод. Споделил е извода на първоинстанционния съд, че осъществяването на банков превод чрез посочената система означава, че преводът се извършва незабавно и в реално време, т. е. преводът от сметката на ищеца е извършен в момента, в който е бил приет за редовен от „Б. П. Б. АД, и в същия този момент сумата е напуснала особената сметка на ищеца и е постъпила в сметката на „Валиси“ ЕООД - в несъстоятелност, в „О. Б. банка“ АД. Кредитирал е заключението по ССчЕ, че преводът е излъчен от сметката на ищеца в 08:58:14 часа, и че е получен по сметката на “Валиси” ЕООД – в несъстоятелност, в “ОББ” АД в 09:05 часа. Отчел е, че съобразно заключението чрез системата RINGS е извършен и преводът от сметката на “Валиси” ЕООД - в несъстоятелност, в “ОББ” АД по сметка на НАП в 10:27 часа. Въззивният съд е подчертал, че безспорен между страните е и фактът, че документите, въз основа на които е бил извършен процесният банков превод от сметката на дружеството-ищец са били представени в “Б. П. Б. АД от Т. М. в деня на превода - 23.02.2017 г., като към този момент М. е разполагала с правомощието да представи същите документи в банката на база даденото далеч преди това и все още неоттеглено към онзи момент пълномощно от синдика Т.. Изтъкнал е, че не се установява, а и твърди, че ответникът Т. е присъствала в “Б. П. Б. АД в деня на превода и до момента на извършването му, нито пък че е носила лично /в качеството си на синдик на “Ферал и ко” АД – в несъстоятелност/ документите, въз основа на които е бил извършен преводът от сметката на дружеството-ищец.

Посочил е, че представените в “Б. П. Б. АД документи за извършване на превода са: преводно нареждане за кредитен превод, в което като основание за извършване на превода е посочено “връщане на задатък от 10 %”, заверено копие на съдебно удостоверение с изходящ номер от 21.01.2017 г. на ОС - Пловдив за разрешаване извършването на превода на сумата от 533 460 лв. от особената сметка на “Ферал и ко” АД - в несъстоятелност, по сметка на “Валиси” ЕООД, открита в “ОББ” АД, и декларация по чл. 4, ал. 7 и по чл. 6, ал. 5, т. 3 ЗМИП за произход на паричните средства, в съдържанието на която декларация за неин автор е посочена Р. Т. в качеството й на синдик на “Ферал и ко” АД - в несъстоятелност. Отчел е, че Т. в процесуалните срокове е оспорила всички тези документи с доводи, че не е подписвала платежното нареждане и декларацията, а и не е извършвала заверката “вярно с оригинала” върху представеното съдебно удостоверение. Счел е, че изначално не е спорно между страните, че съдебното удостоверение е неистинско, че не е издавано от съда и не е давано разрешение от съда по несъстоятелността за осъществяването на процесния превод. Посочил е, че по повод оспореното авторство на подписите на Т. по гореописаните документи в първоинстанционното производство са били назначени, изготвени и приети три почеркови експертизи -първоначална, изпълнена от в. лице Саханджиев, повторна почеркова експертиза /назначена след оспорване на първата такава от ответника Т./, чието заключение е изготвено от вещото лице Б., и тройна почеркова експертиза, назначена от първоинстанционния съд след оспорване на повторната експертиза от ищеца, третото лице-помагач “Ю. Б. АД и ответника М.. Отчел е, че според първата експертиза, изготвена от в. л. Саханджиев, подписът за “наредител” в преводното нареждане и положения в декларацията подпис са изпълнени от Р. Т., но според повторната почеркова експертиза, изготвена от вещото лице Б., и според тройната почеркова експертиза, изготвена от вещите лица Ц., А. и Б. /експерти в Центъра за експертни криминалистични изследвания към Националния институт по криминалистика на МВР/, подписите върху тези два документа не са изпълнени от Р. Т., както и че вещите лица са дали заключение, че ръкописният текст в тези документи, ръкописният текст “Вярно с оригинала” върху копието на съдебното удостоверение и подписът срещу този ръкописен текст са изпълнени от Т. М.. Счел е за неоснователни поддържаните от въззивниците оплаквания за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, изразяващи се в назначаването на повторната почеркова експертиза; че такава изобщо не следвало да се назначава, а само да се допусне допълнителна задача на първоначално изготвената почеркова експертиза, изготвена от вещото лице Саханджиев; че не е следвало да бъде назначавано вещото лице С. Б. за работа по повторната експертиза; както и че тройната почеркова експертиза била изготвена чрез групиране на изследваните документи, без да има индивидуално изследване на оспорените документи. Посочил е, че повторната експертиза е назначена с оглед оспорване на първоначалната почеркова експертиза от страна на ответника Т. и изложените в тази връзка конкретни възражения от нейните процесуални представители. Изтъкнал е, че няма данни, които да налагат извод за необходимост от отстраняване на вещо лице Б. по смисъла на чл. 196, вр. чл. 22, ал.1 ГПК, като е приел, че сочените от ищеца обстоятелства в тази насока /кражба на документи, притежавани от вещото лице/ не са такива, че да налагат отстраняването му на основание посочените разпоредби от ГПК. Счел е, че самото изготвено от вещото лице Б. заключение е изпълнено професионално, компетентно и безпристрастно, обосновано е и дава отговор на поставените въпроси, поради което правилно е кредитирано от първоинстанционния съд и се кредитира и от въззивния съд, въпреки оспорването му от част от страните по спора. Добавил е, че кредитира и заключението на тройната почеркова експертиза, като го намира за обосновано, за професионално, компетентно и безпристрастно извършено. Посочил е, че и при двете експертизи - повторна единична и тройна, е ползван голям обем сравнителен материал за дълъг времеви период, като част от него е предоставен и от ищеца, както и от “Ю. Б. АД. Допълнил е, че използваният от тройната експертиза метод на графическо изследване чрез групиране на изследваните документи не означава, че не е проведено индивидуално изследване на платежното нареждане от 23.02.2017 г. и на представената с него декларация за произход на средства. В тази насока е възприел дадените от вещите лица в съдебното заседание от 07.06.2021 г. обяснения, че групирането е приложим метод при експертизи с много обекти на изследване, което не означава, че не се изследва всеки един от тези обекти. Обобщил е, че изводът на вещите лица по повторната единична и тройната експертизи е непротиворечив и категоричен, че оспорените подписи в посочените два обекта на изследване не са изпълнени от ответника Т., поради което е приел за обоснован изводът, че документите са неавтентични, а заверката на представеното съдебно удостоверение е извършена от ответника Т. М..

Изтъкнал е, че при тези установени по делото обстоятелства твърденията на ищеца, че причинената му имуществена вреда е пряка последица от действия на синдика Т., изразяващи се в личното подписване на представените пред „Б. П. Б. АД документи, въз основа на които е извършен банковия превод, са неоснователни и недоказани. Добавил е, че споделя изводите на първоинстанционния съд, че с оглед осъществяването на превода чрез системата RINGS синдикът Т. не е разполагала с каквито и да е обективни възможности да препятства извършването на превода от особената сметка на ищеца, тъй като не е присъствала физически в банката по време на извършването му и е лице, неучастващо в прякото му извършване. Счел е, че преводът е бил извършен незабавно, след представяне пред „Б. П. Б. АД на платежните документи от ответника М. и обработката им от служители на банката, продължила общо малко над 4 минути, и е било невъзможно да бъде спрян от неучастващо в прякото му извършване лице.

Въззивният съд е приел за неоснователни и доводите на въззивниците, че ответникът Т. носи отговорност по предявения срещу нея иск по чл. 663, ал. 3 ТЗ поради това, че твърдяната имуществена вреда е резултат от бездействие като синдик на дружеството ищец преди и след извършването на банковия превод от 23.02.2017 г., изразяващо се в неосъществен контрол върху разплащанията от особената банкова сметка на “Ферал и ко” АД – в несъстоятелност, за период от една година; неизвършван ежедневен преглед на банковите извлечения от тази сметка, неосъществен контрол на разплащанията и по отношение на упълномощената счетоводителка М., с което е създала условия за извършването на превода от същата особена сметка по сметка на “Валиси” ЕООД, както и, че след като разбрала за превода сутринта на 23.02.2017 г. не е направила нищо, не е предприела нито едно действие по възстановяването на сумата, включително не е спряла превода и последващото излъчване на парите от сметката на “Валиси” ЕООД към НАП, независимо че е имала възможност и време за това.

Посочил е, че относим към тези доводи на въззивниците е спорният между страните факт в колко часа Т. е била уведомена от служител на „Б. П. Б. АД за процесния превод на сумата от 533 460 лв. от особената сметка на “Ферал и ко” АД – в несъстоятелност, по сметката на “Валиси” ЕООД – в несъстоятелност. Отчел е, че за спорния факт са събрани гласните доказателства от разпита на служителката на „Б. П. Б. АД – свидетеля М. М., и на свидетеля В. П., който работи в една кантора с Т.. Посочил е, че свидетелят М. е заявила, че на 23.02.2017 г. в началото на работния ден, към 9,00 часа, но не по-късно от 9,30 часа, служителят на „Б. П. Б. АД – Й. Б., я е уведомил, че от сметката на “Ферал и ко” АД – в несъстоятелност, липсват 520 000 лв., които Т. е превела по сметка на “Валиси” ЕООД – в несъстоятелност, като казал, че той вече е уведомил Т. за същата липса. Отчел е, че според показанията на свидетеля В. П. на 23.02.2017 г. той е бил заедно с Т. на работното им място още от началото на работния ден от около 9:00 часа, като Р. Т. е получила телефонно обаждане от „Б. П. Б. АД в 11:45 часа и при този разговор, проведен в присъствието на свидетеля П., Т. е била уведомена от банката за извършения този ден банков превод от сметката на “Ферал и ко” АД – в несъстоятелност. Въззивният съд е намерил за достоверни показанията на свидетеля П., тъй като са основани на преки негови впечатления относно часа на уведомяването на Т. за извършения банков превод на 23.02.2017 г., включително е възприел реакцията на последната след научаването на това обстоятелство, поради което ги е кредитирал. Счел е, че няма да кредитира показанията на свидетелката М. относно времето, когато Б. е уведомил Т. за превода, тъй като те не се базират на преки впечатления на свидетелката, а само на казаното от Б.. Добавил е, че в представеното по делото електронно съобщение от Й. Б., изпратено на 23.02.2017 г. в 17:23 часа до служителите на „Б. П. Б. АД, не е посочен часът, в който той е съобщил на Т. факта на превода, а само е посочено, че я е уведомил за това веднага, след като самият той е разбрал за превода, без да сочи кога самият той е разбрал за излъчения в 8:45 часа превод и в този смисъл кога точно е уведомил Т.. Подчертал е, че показанията на св. М. за часа на уведомяването на Т. от банката за банковия превод от сметката на “Ферал и ко” АД по сметка на “Валиси” ЕООД, не само че не са основани на преки впечатления на свидетелката, но и не се и потвърждават от данните, изнесени в електронното писмо на Б., докато свидетелят П. сочи точен час на уведомяването на Т. и тези му показания се основават на личните му впечатления от проведения в негово присъствие телефонен разговор, поради което е обобщил, че приема за достоверно твърдението на ответника Т., че е узнала за превода от 23.02.2017 г. в 11:45 часа, а твърдението на ищеца за по - ранен час на уведомяване е счел за недоказано. Подчертал е, че към 10:30 часа сумата вече е постъпилата по банковата сметка на “Валиси” ЕООД – в несъстоятелност, и е била преведена по сметка на НАП, следователно недоказано е поддържаното от ищеца твърдение, че Т. като синдик и на двете дружества е имала възможност да предотврати извършения превод на паричните средства от сметката на “Валиси” ЕООД – в несъстоятелност, към НАП. Обобщил е, че от събраните доказателства се установява, че ответникът Т. е узнала и за двата превода след тяхното осъществяване, поради което обективно не е имала никаква възможност да препятства превеждането на постъпилите по сметката на “Валиси” ЕООД – в несъстоятелност, средства към сметката на НАП. По тези доводи е счел за несъстоятелно твърдението на ищеца, че ответникът Т. е имала време и възможност да спре същия превод и че като не е сторила това е проявила неоправдано бездействие като синдик на “Ферал и ко” АД – в несъстоятелност, водещо до причинената на дружеството имуществена вреда.

Въззивният съд е счел за неоснователни и доводите на ищеца за предхождащо превода бездействие на синдика Т., изразяващо се в неполагане грижата на добър търговец относно задълженията като синдик на “Ферал и ко” АД – в несъстоятелност, липсата на контрол върху разплащанията от особената сметка на дружеството и липсата на ежедневен преглед на банковите извлечения, продължило година преди извършването на превода, което да е създало условия за осъществяването му и да се намира в причинна връзка с него, доколкото ако не е било налице, то и въпросният превод е щял да бъде препятстван. Изложил е на първо място, че няма въведено нормативно изискване за ежедневен контрол от синдика на банковите извлечения на което и да е дружество в несъстоятелност, нито пък грижата на добрия търговец, която синдикът поначало следва да полага по смисъла на чл. 660, ал. 1 ТЗ, изисква ежедневна проверка от него на състоянието на сметката на несъстоятелното дружество. Посочил е, че пред съда по несъстоятелността синдикът носи законово задължение да представя ежемесечни, а не ежедневни отчети за своята дейност, респ. за извършените разплащания от особената сметка на длъжника. В тази насока е отчел представените доказателства - имейл кореспонденция, от която се установява, че Т. е изисквала от М. през 2016 г. и в месеците преди извършването на процесния банков превод представянето на ежемесечни справки за движението по особената банкова сметка на “Ферал и ко” АД – в несъстоятелност, което според въззивния съд опровергава ищцовото твърдение за липсата на всякакъв контрол от синдика върху разплащанията от същата сметка. Приел е за основателен довода на ответника Т., че в случая тя е упълномощила М. за извършване разплащанията от сметката на посоченото несъстоятелно дружество, като е била наясно какви платежни документи е подписала и не е имала никаква друга причина да проверява ежедневно движението по банковата сметка, още повече, че всяко едно плащане не е можело да се извърши без съответното разрешение на съда по несъстоятелността. Допълнил е, че дори да се приемат за основателни твърденията на ищеца за осъществено от синдика Т. бездействие преди процесния превод, изразяващо се в липсата на контрол върху разплащанията по сметката на несъстоятелното дружество, то по делото не се установява изискуемата пряка причинна връзка между такова бездействие на синдика и факта на извършването на превода. Посочил е, че след като исковата претенция по чл. 663, ал. 3 ТЗ срещу ответника Т. е основана на твърдението за настъпила за дружеството-ищец вреда вследствие на извършения на 23.02.2017 г. банков превод от неговата особена банкова сметка по сметка на дружеството “Валиси” ЕООД, то за ангажиране отговорността на синдика Т. по чл. 663, ал. 3 ТЗ следва да бъде установено, че нейното поведение-действия или бездействия, пряко е причинило посочената имуществена вреда за ищеца. Подчертал е, че такава пряка връзка не се доказва по делото. Изтъкнал е, че по делото е установено, че банковият превод от особената сметка на “Ферал и ко” АД от датата 23.02.2017 г. е извършен без каквото и да е пряко участие на ответника Т., която не е подписвала представените в банката от ответника М. документи, необходими за осъществяването на превода, нито пък е нареждала извършването на превода и може само да се гадае дали, ако Т. бе упражнявала сочения от ищеца ежедневен преглед на банковите извлечения от сметката на дружеството-ищец, това е щяло да препятства осъществяването на превода. Обобщил е, че липсата на пряка причинна връзка между предхождащи превода действия/бездействия на синдика Т., както и липсата на лично нейно участие в извършването на превода са основание да се отхвърли иска за ангажиране отговорността на синдика.

Добавил е, че казаното за липсата на пряка причинна връзка се отнася и за твърдяното от ищеца последващо превода бездействие на синдика Т., изразяващо се в това, че същата не е предприела нито едно действие по възстановяване на сумата. Посочил е, че на първо място така твърдяното бездействие се опровергава от ангажираните от ответника Т. доказателства - писмени и гласни, установяващи, че същата веднага след узнаването на факта за извършения на 23.02.2017 г. банков превод от сметката на “Ферал и ко” АД – в несъстоятелност, е подала молба до “О. Б. банка” АД за блокиране сметката на “Валиси” ЕООД – в несъстоятелност, подала е сигнали до компетентните за това органи за извършено от М. престъпление по повод на същия банков превод и т. н., като е подчертал, че независимо от това какво е извършила или не, то не би довело нещо различно от вече случилото се - напускане на процесната сума от сметката на ищеца, защото Т. не е участвала в извършването на превода, нито е била уведомена за него в момента на извършването му.

С тези съображения въззивният съд е обосновал крайния си извод за неоснователност на предявения срещу ответника Т. иск по чл. 663, ал. 3 ТЗ за сумата 533 460 лв., както и на акцесорната претенция за заплащане на обезщетение за забава върху главницата в размер на 28 805,06 лв. за периода от 23.02.2017 г. до 03.09.2017 г., и потвърдил решението в тази му част.

Въззивният съд е счел за неоснователни и предявените в условията на евентуалност искове по чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД за осъждането на ответниците Т. и М. солидарно да заплатят на ищеца „Ферал и ко“ АД – в несъстоятелност, главницата от 533 460 лв. като обезщетение за претърпяна от ищеца имуществена вреда в резултат на извършения на 23.02.2017 г. кредитен превод за същата сума от Т. М. като пълномощник на Р. Т., но без да е възложен от последната, действаща към онзи момент като постоянен синдик на “Ферал и ко” АД - в несъстоятелност, и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 28 805,06 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата от 533 460 лв. за периода от 23.02.2017 г. до 03.09.2017 г. Посочил е, че искът се основава на твърденията на ищеца, че синдикът Т. е натоварила М. със счетоводното обслужване на “Ферал и ко” АД и е предоставила нотариално заверено пълномощно с широки правомощия, а упълномощеният счетоводител М. е извършила противоправни действия по смисъла на чл. 45 ЗЗД чрез участието си в извършването на процесния банков превод на сумата от 533 460 лв. от особената банкова сметка на “Ферал и ко” АД – в несъстоятелност, по банкова сметка на “Валиси” ЕООД – в несъстоятелност, в “ОББ” АД, като последната не би могла да извърши увреждащите действия, ако не е била запозната със счетоводството и не е имала възможност да се разпорежда с особената сметка, както е упълномощена. Счел е за основателни възраженията на ответника Т., че тя не е възлагала работа на Т. М., а възложител на работата е самият ищец по силата на договор за счетоводно обслужване, сключен между “Ферал и ко” АД и “ТНМ – Консулт и проектиране” ЕООД, чийто собственик и управител е М.. Споделил е изводите на първоинстанционния съд, че Т. не е изготвяла и не е предавала за изпълнение на М. документите за извършване на процесния превод, съответно не е възлагала на М. извършването му. Подчертал е, че счита за обоснован извода на първоинстанционния съд, че извършените от М. действия по съставяне на платежно нареждане и използването на представените пред „Б. П. Б. АД документи за извършване на процесния превод са извън кръга на възложените от синдика Т. задължения по счетоводното обслужване на “Ферал и ко” АД - документите нито са съставени от Т., нито е възложила съставянето им на М., поради което е счел, че не са осъществени елементите от състава на чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД - възложителят на дадена работа да отговаря заедно с този, комуто е възложил изпълнението, за произлезлите от изпълнението вреди. Обобщил е, че с процесното нотариално завереното пълномощно, а и с договора за счетоводно обслужване, не е извършено упълномощаване на М. за извършването на осъществените от нея противоправни действия, поради което твърдените от ищеца вреди не са причинени при или по повод възложената работа.

По тези доводи и при съвпадение с изводите на първоинстанционния съд е потвърдил първоинстанционното решение в частта, с която са отхвърлени предявените искове по чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.

Допускането на касационно обжалване предвид нормата на чл. 280, ал. 1 ГПК е предпоставено от произнасяне от въззивния съд по материален или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на конкретно дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му.

Първите четири въпроса на касатора са поставени теоретично и общо, излизат извън решаващата дейност на въззивния съд и не е обяснено значението им за конкретния правен спор, поради което и доколкото не отговарят на общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК да са обуславящи, по същите не следва да бъде допуснато касационно обжалване.

Поставените пети, осми, девети и десети въпроси са обуславящи, доколкото са от значение за извода на въззивния съд, че не са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответника Т. предвид недоказаност на твърденията на ищеца, че търпените от него вреди са в пряка и непосредствена причинна връзка с нейно противоправно поведение, но по отношение на тях не е налице соченото от касатора допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

С цитираната от касатора практика на ВКС по постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 9 от 02.02.2018 г. по гр. д. 1144/2017 г. по описа на ВКС, ГК, III ГО, и със служебно известната на настоящият състав на съда такава по решение № 228/19.01.2016 г. по гр. д. 6774/2014 г. по описа на ВКС, ГК, III ГО, решение № 204 от 11.03.2019 г. по гр. д. 586/2018 г. по описа на ВКС, ГК, III ГО, и по т. 1 от ППВС 1/68 г., е прието, че изводимо и от изричната разпоредба на нормата на чл. 51, ал. 1 ЗЗД на обезщетяване подлежат всички преки и непосредствени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, или които се намират в причинно – следствена връзка с деянието. Възприето е разрешението, че в хипотезата на чл. 45 ЗЗД доказването на причинно - следствена връзка между поведението на дееца и увреждането, чието обезщетение се търси, е за ищеца и това значи, че той следва по пътя на пълно главно доказване да установи, че деянието е решаващо, вътрешно необходимо /не случайно/ свързано с резултата; в цялата поредица от явления причината – деянието, да предшества следствието – вредата, и да го поражда, като вредата закономерно да произтича от деянието. Посочено е, че наслагването на двата термина преки и непосредствени вреди следва да се тълкува в смисъл, че делинквентът отговаря само за онези вреди, които са по причина на неговото противоправно поведение.

Въззивното решение е съобразено с горецитираната практика на ВКС. Съдът е обсъдил поведението на ответника Т. и е приел, че то не се намира в пряка и непосредствена причинна връзка с твърдените за търпени от ищеца вреди от извършен на 23.02.2017 г. превод на сумата 533 460 лв. от особената сметка на дружеството. Преценката на отделните факти по делото, относими към определяне наличието или липсата на пряка причинна връзка между търпените вреди и поведението на ответника, са въпроси на обоснованост на съдебното решение и касаят правилността на постановения съдебен акт, по която касационната инстанция не може да се произнесе в селективния стадий на производството.

Следва да бъде добавено, че цитираната от касатора практика по Постановление № 7/76 г. на Пленума на ВС и Постановление № 2/80 г. на Пленума на ВС е неотносима към предявените по делото искове и правилното решаване на спора, доколкото съдържа тълкуване на норми от Наказателния кодекс и в частност на предпоставките за ангажиране на наказателна отговорност за уредени в последния акт състави на престъпление, поради което не е относима към дължимата по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК преценка за допускане на касационно обжалване по поставените от касатора въпроси.

По същите мотиви касационно обжалване не следва да бъде допуснато по формулирания от касатора шести въпрос, доколкото последният инкорпорира искане за съобразяване на даденото с цитираните Постановления на ВС тълкуване на състава на престъплението безстопанственост.

Поставените трети, седми и дванадесети въпроси не съответстват на решаващата дейност на въззивния съд, като съдът не е приемал въведените с въпросите фактически и правни изводи, че синдикът Т. е извършила „действия, които се явяват неадекватни“; че без разрешение на съда е възложила на счетоводна къща счетоводно обслужване; че не е знаела и проверявала състоянието на особената сметка; че ако е правела проверката е можела да предотврати настъпилите вреди и т. н., поради което и доколкото не изпълняват изискването да са обусловили изводите на въззивния съд, по същите не следва да бъде допуснато касационно обжалване. Независимо от последното, следва да бъде добавено, че въззивният съд е изложил мотиви, че дори да се приеме, че е налице неправомерно поведение на синдика в сочения от касатора смисъл на бездействие и неупражнен контрол, то не се установява същото да се намира в причинна връзка с очертаните от ищеца вреди, което на допълнително основание определя въпросите като необусловили решаващите изводи на въззивния съд.

Поставеният тринадесети въпрос също не е обуславящ, доколкото касае задължения на първоинстанционния съд при разглеждане на правния спор, неотносими към решаващата дейност на въззивния съд, който като инстанция по същество е изложил самостоятелни мотиви относно доводите на ищеца по спора.

Поставените от касатора четиринадесети, петнадесети, осемнадесети, двадесети и двадесет и първи процесуални въпроси касаят правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото. Същите са подробно разяснени в т. 1, т. 2 и т. 3 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и в практиката на ВКС по множество постановени по реда на чл. 290 ГПК решения. Съгласно утвърдената практика на ВКС непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съответно на изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, като изложи самостоятелни фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възраженията на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. Преценката на всички правно релевантни факти, от които произтича спорното право, както и обсъждането на всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства във връзка с тези факти, съдът следва да отрази в мотивите си, като посочи въз основа на кои доказателства намира едни факти за установени, а други за неустановени, в който смисъл са разпоредбите на чл. 12 ГПК и чл. 235 ГПК. Прието е, че за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения във връзка с доклада на делото въззивният съд не следи служебно /чл. 269, изр. 2 ГПК/. Когато във въззивната жалба или отговора страната се позове на допуснати от първата инстанция нарушения във връзка с доклада, дори и да прецени тези оплаквания за основателни, въззивният съд не извършва нов доклад по смисъла и в съдържанието, уредено в чл. 146, ал. 1 ГПК, тъй като характерът на въззивната дейност изключва повторение на действията, дължими от първата инстанция. В тази хипотеза въззивният съд дължи единствено даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания, което по смисъла на чл. 266, ал. 3 ГПК е извинителна причина за допускането на тези доказателства за първи път във въззивното производство.

Въззивното решение е постановено в съответствие с постоянната практика на ВКС, включително задължителната по ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Въззивният съд се е съобразил с доводите на страните по депозираните въззивна жалба и писмен отговор, извършил е самостоятелна преценка на повдигнатите като спорни с последните обстоятелства и е обсъдил събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Решаващата дейност на съда е ясно и подробно отразена в мотивите към въззивното решение, като съдът е посочил защо при така събраните по делото доказателства приема предявените искове за неоснователни, с което е изпълнил изискванията на чл. 12 ГПК.

Несъгласието на касатора с изводите на въззивния съд касае правилността на постановения съдебен акт, по която касационната инстанция не може да се произнесе в селективния стадий на производството.

Следва да бъде добавено и че касаторът не твърди да се е оплакал с въззивната жалба от дадения доклад на делото, нито с такова оплакване да е обосновал доказателствено искане към съда, поради което и не обосновава произнасяне на въззивния съд по поставените осемнадесети и двадесети въпроси в отклонение от горецитираната задължителна съдебна практика.

Наличието на утвърдена и задължителна съдебна практика изключва допускането на касация по въпросите по сочената допълнителна предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Поставените шестнадесети, седемнадесети и деветнадесети въпроси касаят оплакванията на касатора във връзка със събраните по делото основна, повторна и тройна повторна съдебно – почеркови експертизи. Въпросите не са обуславящи по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, доколкото съдържат невъзприети от въззивния съд фактически констатации. Въззивният съд не е приемал: че има данни за извършени нарушения от назначеното от първоинстанционния съд вещо лице по повторната съдебно – почеркова експертиза; че не е приета допуснатата от съда основна единична експертиза; че заключението по повторната тройна експертиза се основава на неотносими документи без яснота кой е положил подписи, нито че не е изследван значим признак на оспорените подписи и писмени изявления, поради което и по въпросите, доколкото не се обосновава основната предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, не следва да бъде допуснато касационно обжалване.

Касационно обжалване не следва да бъде допуснато и по поставения от касатора единадесети въпрос.

По този въпрос е налице утвърдена и служебно известна на настоящия състав на съда практика на ВКС по определение № 134 от 02.04.2020 г. по ч. т.д. № 468/2020 г. по описа на ВКС, ТК, I ТО, определение № 290 от 01.09.2020 г. по ч. т.д. № 1303/2020 г. на ВКС, ТК, I ТО и определение № 342 от 28.07.2022 г. по ч. т.д. № 653/2020 г. по описа на ВКС, ТК, II ТО, съгласно която пречка за надлежното упражняване на правото на иск е наличието на образувано наказателно производство в съдебната му фаза или в досъдебната такава, когато деецът и извършеното от него престъпление са идентични с тези, за които са въведени твърдения в исковото производство и не е налице хипотеза, при която престъпното обстоятелство следва да бъде установявано самостоятелно от гражданския съд по реда на чл. 124, ал. 5 ГПК. Прието е, че в тези случаи производството по гражданското дело следва да бъде спряно.

Въззивният съд не се е отклонил от цитираната съдебна практика. Макар по делото да са налични данни за досъдебно производство, в съответствие с горецитираната практика на ВКС правилно въззивният съд е съобразил, че в случая не е налице основанието по чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК по отношение на предявените искове срещу ответника Т., тъй като при липса на данни за привличането като обвиняем за конкретно престъпление не може да се направи извод, че е налице образувано наказателно производство в досъдебна фаза, по което деецът и извършеното от него престъпление са идентични с тези, за които са въведени твърдения в исковото производство.

Не може да бъде прието за осъществено и заявеното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – поради очевидна неправилност на акта. В последователната практика на касационната инстанция се приема, че очевидно неправилно е съдебно решение, страдащо от особено тежък порок, който може да бъде констатиран, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта (обоснованост и съответствие с материалния и процесуалния закон). Такъв порок би бил налице например, когато въззивният съд е приложил отменен закон, когато е приложил закона в противоречие с неговия смисъл, когато е нарушил основни съдопроизводствени принципи или е формирал изводите си в явно противоречие с правилата на формалната логика. Цитираните предпоставки не са налице като касаторът е аргументирал искането си с доводи, повтарящи оплакванията му за неправилност на решението.

По изложените съображения настоящият състав на съда намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната му част.

При този изход на спора право на разноски имат ответниците по касация. Не правят искане и не доказват извършването на разноски, поради което такива няма да бъдат присъдени с настоящото определение.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 264 от 04.07.2023 г. по т. д. № 690/2022 г. по описа на Апелативен съд – П. в обжалваната част.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.