Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника „Електра – 94“ ООД, [населено място] чрез процесуален представител адвокат Н. Н. срещу решение № 142 от 18.06.2019г. по в. т. дело № 285/2018г. на Апелативен съд В. Т, с което е потвърдено решение № 81 от 23.05.2018г. по т. дело № 60/2017г. на Окръжен съд Плевен в обжалваните части и „Електра – 94“ ООД е осъдено да заплати на [община] бани – [населено място] бани, област Хасково сумата 12 000 лв., представляваща направени разноски за въззивното производство. С потвърдената част на първоинстанционното решение Окръжен съд Плевен е осъдил „Електра – 94“ ООД да заплати на [община] бани – [населено място] бани, област Хасково следните суми: 1/ на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД сума в размер 260 335, 06 лв., представляваща платени авансови средства на отпаднало основание – развален договор № 270/23.07.2014г. за обществена поръчка, сключен между [община] бани и „Електра – 94“ ООД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на исковата молба – 02.11.2016г. до окончателното изплащане; 2/ на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сума в размер 23 477 лв., представляваща законна лихва върху главницата за периода от 15.12.2015г. до 02.11.2016г.; 3/ на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сума в размер 4 849, 88 лв. – част от направените деловодни разноски по обезпечителното производство по ч. т. дело № 130/2016г. на ОС Хасково; 4/ на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сума в размер 25 312, 77 лв. – част от направените от ищеца разноски за първоинстанционното производство съразмерно на уважената част от исковете.

Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение и в частта, с която са отхвърлени следните предявени от „Електра – 94“ ООД срещу [община] бани, [населено място] бани, област Хасково насрещни искове: 1/ на основание чл. 59 ЗЗД за сумата 55 390 лв. – сбор от неплатеното от [община] бани ДДС по двете фактури № 962/05.09.2014г. и № 963/05.09.2014г., която сума „Електра – 94“ ООД е внесло в Републиканския бюджет с изходящ бюджетен превод от 13.10.2014г.; 2/ на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 12 270, 38 лв. – лихва за забава върху посочената главница за периода от 13.10.2014г. до 16.12.2016г.; 3/ на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата 66 468 лв. – неустойка на основание чл. 13 от договораза неизпълнение на задължението на възложителя за заплащане на целия аванс; 4/ на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 15 372, 50 лв. – лихва за забавено плащане на неустойката за периода от 08.09.2014г. до 16.12.2016г.; 5/ на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 8 562, 14 лв. – лихва за забава върху присъдената сума 41 134, 10 лв. за периода от 30.11.2014г. до 16.12.2016г.

Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение в обжалваната част поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа становище, че въззивният съд е формирал необосновани изводи относно отговорността за неизпълнение на договора. Изводът на съда, че в изискването изпълнителят да притежава регистрация за извършване на строежи най-малко пета категория е включена и първа категория, противоречи на разпоредбите на чл. 14, ал. 3 и ал. 5 от ЗКС (ЗАКОН ЗА КАМАРАТА НА СТРОИТЕЛИТЕ). Касаторът излага доводи, че [община] бани към момента на изпращане на поканата от 24.11.2015г. не е била изправна страна по договора, за да упражни правото си да го прекрати едностранно.

По отношение на решението в отхвърлителната част на предявените насрещни искове прави оплакване за неправилност на извода, че не е установено, че ищецът по насрещния иск е обеднял за сметка на обогатяването на ответната община, предвид разпоредбата на чл. 3, ал. 3 от договор № 270/23.07.2014г.

В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК в касационната жалба и приложено към нея изложение касаторът релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт /в частта, с която са уважени предявените от [община] бани срещу „Електра – 94“ ООД искове/ на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по материалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, и поради очевидна неправилност на решението.

1. Допустимо ли е да се презумира при определяне на изпълнител на обществена поръчка за извършване на СМР, при изискване за регистрация по ЗКС (ЗАКОН ЗА КАМАРАТА НА СТРОИТЕЛИТЕ) „не по-малко от пета категория“, че в това изискване е включена и първа категория? – според касатора въпросът е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК/.

2. Допустимо ли е едностранно разваляне на договора от неизправна страна при условията на чл. 87, ал. 1 ЗЗД и настъпване на последиците от развалянето – отпадане с обратна сила на договорната връзка – чл. 88, ал. 1, предл. 1 ЗЗД? – по този въпрос касаторът поддържа основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и твърди също, че е решен в противоречие с решение № 269/22.10.2018г. по т. д. № 1980/2017г. на ВКС, ТК, II т. о. /чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК/.

Поддържа становище за очевидна неправилност на решението в отхвърлителната част на предявените насрещни искове – чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.

О. [] бани, [населено място] бани, област Хасково чрез процесуален представител адвокат Е. В. /ищец в първоинстанционното производство и ответник по насрещните искове/ оспорва касационната жалба и поддържа становище за правилност на въззивното решение. Прави възражение за липса на твърдените от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт. По отношение на първия въпрос поддържа, че от него не зависи изходът на правния спор, тъй като договорът е развален извънсъдебно, за което страните не спорят, изявлението за разваляне на договора от възложителя с покана изх. № 6254/24.11.2015г. е прието от изпълнителя „Електра – 94“ ООД, който се е ангажирал да върне получените авансови средства. Относно втория въпрос ответникът поддържа становище, че е неотносим към предмета на спора, тъй като договорът е развален със съгласието на двете страни на основание чл. 17, ал. 1, т. 3 от същия. Спорът не е решен в противоречие с решение № 269/22.10.2018г. по т. д. № 1980/2017г. на ВКС, ТК, II т. о., тъй като посоченото решение се отнася до отношения, породени между изпълнител и възложител при действието на договор между тяхи при наличие на регистрация за първа категория строежи за изпълнителя. Ответникът поддържа, че твърдените нарушения във въззивното решение не представляват очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Претендира присъждане на направените разноски.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите на страните и провери данните по делото, приема следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК едномесечен преклузивен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.

Въззивният съд е констатирал, че след проведена процедура по обществена поръчка между страните е сключен договор № 270/23.07.2014г., с който [община] бани - [населено място] бани, област Хасково е възложила на „Електра - 94“ ООД, [населено място] да извърши строително-монтажни работи с предмет „Подобряване на горски път на територията на [община] бани и подобряване на противопожарната инфраструктура“ при цена 553 904, 36 лв. /без ДДС/ или 664 685, 23 лв. /с ДДС/, със срок за изпълнение шест месеца, считано от датата на получаване от възложителя на уведомително писмо от Държавен фонд „Земеделие“ с решение за съгласуване. Съдебният състав е установил, че срокът за изпълнение на възложените строителни работи е започнал да тече на 05.09.2014г., предвид уведомяването на посочената дата на изпълнителя „Електра – 94“ ООД от възложителя за получено уведомително писмо от ДФ „Земеделие“, и е изтекъл на 05.03.2015г. Приел е, че при сключване на договора „Електра - 94“ ООД е внесло изискуемата по договора гаранция за изпълнение в размер 16 617, 13 лв., представляваща 3 % от цената на договора; [община] бани е превела на изпълнителя авансово по фактура № 962/05.09.2014г. данъчната основа в размер 89 309, 24 лв. и по фактура № 963/05.09.2014г. данъчната фактура в размер 187 642, 95 лв., т. е. преведените аванси са с общ размер 276 952.18 лв. - 50% от стойността на договора; ответникът по исковата молба „Електра - 94“ ООД е внесъл начисления ДДС по двете фактури общо в размер 55 390, 80 лв. по сметка на републиканския бюджет съгласно заключението на съдебноикономическата експертиза.

В обжалвания съдебен акт е констатирано, че в обявлението за обществена поръчка в раздел ІІІ.2.3, т. 3 е посочено, че участникът следва да има регистрация в Централния професионален регистър на строителя съгласно ЗКС (ЗАКОН ЗА КАМАРАТА НА СТРОИТЕЛИТЕ) за изпълнение на строежи не по-малка от пета категория, която да му позволява извършването на строителните работи, предмет на настоящата поръчка, но преди започване на строително-монтажните работи е установено, че изпълнителят по договора „Електра - 94“ ООД не е вписан в Централния професионален регистър на строителя за извършване на строежи първа категория, във връзка с което между страните е разменена кореспонденция.

За да направи извод за основателност на предявения от [община] бани - [населено място] бани, област Хасково иск против „Електра - 94“ ООД с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, въззивната инстанция е приела, че сключеният между страните договор е развален едностранно от възложителя поради неизпълнение от страна на длъжника - изпълнител на възложените му строително-монтажни работи на основание чл. 87, ал. 1 ЗЗД и чл. 18, ал. 2 във връзка с ал. 1 и с чл. 17, ал. 1, т. 4 от договора. Установила е, че на 24.11.2015г. ищецът с писмо изх. № 6254/24.11.2015г. е поканил ответника – изпълнител /настоящ касатор/ в седмодневен срок от получаване на поканата да изпълни поетото с договора задължение, предвид изтичане на уговорения шестмесечен срок, като в случай на неизпълнение поканата следва да се счита за изявление за разваляне на договора съгласно разпоредбите на ЗЗД и на основание чл. 18, ал. 1 и ал. 2 от договора, поради виновно неизпълнение от страна на „Електра - 94“ ООД. В отговор на получената покана изпълнителят с отговор изх. № 43/14.12.2015г. е заявил, че дружеството няма да изпълни договора, а приема изявлението на [община] бани за разваляне на договора и се задължава да възстанови получената от Общината сума общо в размер 276 952, 19 лв. Въззивният съд е приел, че в уговорения между страните срок и допълнително предоставения срок изпълнителят не е предприел изпълнение на възложените по договора строително-монтажни работи по двата подобекта, поради което договорът е развален преди подаване на исковата молба - на 01.12.2015г. с изтичането на предоставения на изпълнителя седмодневен срок за изпълнение. Констатирал е, че извършените от изпълнителя дейности - земни и пътни работи в участъка от [населено място] до водоема са извън предмета на договора и за тях предявеният от ответника насрещен иск с правно основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД за сумата 41 134, 10 лв. е уважен от първоинстанционния съд, като в тази част първоинстанционното решение като необжалвано е влязло в сила.

Съдебният състав се е аргументирал и с обстоятелството, че за първия подобект „Подобряване на противопожарна инфраструктура на съществуващ водоизточник за борба с пожарите“ е издадено разрешение за строеж № 03/31.01.2013г., според което строежът попада в І категория /чл. 137, ал. 1, т. 1, б. „д” ЗУТ/, изпълнението му може да бъде реализирано само от строител, вписан в Централния професионален регистър на строителя за извършване на строежи първа категория /чл. 3, ал. 2 от ЗКС (ЗАКОН ЗА КАМАРАТА НА СТРОИТЕЛИТЕ)/, като в конкретния случай строителят не е бил вписан в посочения регистър за строежи І категория и по делото няма данни той да е предприел действия за извършване на необходимото вписване, както и предприемане на действия, с които да привлече подизпълнител, който може да извършва строеж І категория. Посочил е също, че изпълнителят не е изтъкнал никаква причина, за която възложителят да отговаря и да е станал причина за това неизпълнение. Въззивният съд е възприел за неоснователна тезата на ответника /настоящ касатор/, че в документацията за обществената поръчка не е било поставено изискването строителят да бъде вписан за извършване на строеж І категория. Изложил е съображения, че поставеното в обявлението за обществена поръчка /раздел ІІІ.2.3 т. 3/ изискване участникът /строителят/ да има регистрация в Централния професионален регистър на строителя съгласно ЗКС (ЗАКОН ЗА КАМАРАТА НА СТРОИТЕЛИТЕ) за изпълнение на строежи не по-малка от V категория, която да му позволява извършването на строителните работи, предмет на настоящата поръчка, не сочи, че трябва да има вписване само за V категория, а изискването е в широк диапазон, като най-малката категория трябва да е пета. Поради това е направил извод, че в изискването е включена и І категория.

Съдебният състав е посочил, че за подобект „Подобряване на горски път на територията на [община] бани – местност „Араба конак“ - местност „Чакърева чешма“ е издадено разрешение за строеж № 80/13.11.2012г., според което строежът е VІ /шеста/ категория, като и двете разрешения за строеж са подписани от архитекта на [община] бани и на всяко от тях има печат и заверка за влязло в сила. Констатирал е също, че е издадено и разрешение за строеж № 03/31.01.2013г., на което е отбелязано, че строежът на първия подобект по договора е строеж V /пета/ категория; разрешението е подписано от главния архитект на [община] бани, но няма заверка „влязло в сила“. Изложил е аргументи, че строителят трябва да има регистрация, която да му позволява извършването на строителните работи, предмет на настоящата поръчка; ответникът /настоящ касатор/ е търговец с предмет на дейност проектиране и извършване на строително-монтажни работи, има регистрация в Централния професионален регистър на строителя, с изключения на такава за І категория строежи, и по силата на своя професионализъм е бил длъжен да съобрази категорията на строежа, предмет на договора и необходимостта от съответната регистрация в Централния професионален регистър на строителя, включително и с оглед наличието на разрешение за строеж на първия подобект, според което обектът е строеж І категория. Приел е, че наличието на друго разрешение за същия обект, в което е посочено, че строежът е V категория, не представлява извинителна причина за него; изпълнителят е могъл да изпълни изискването като се впише или да ангажира подизпълнител, но не е сторил това. Въззивният съд е изложил и съображения, че причина за неизпълнението на договорните задължения е поведението на ответника, който не е вписан в Централния професионален регистър на строителя за извършване на строежи І категория, като тази причина няма характер на непреодолима сила, нито представлява обективна невъзможност за изпълнение на договора и не може да се вмени във вина на възложителя.

Поради разваляне на процесния договор и отпадане на основанието за извършване на договорените престации искът за връщане на сумата в размер на 260 335, 06 лв. /разлика между общо преведената сума по двете фактури 276 952, 19 лв. и задържаната от възложителя парична гаранция, платена от изпълнителя при подписване на договора, в размер на 16 617, 13 лв./ е уважен на основание чл55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД.

Искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забавеното плащане на претендираната главница е уважен за периода от 15.12.2015г. до 02.11.2016г. /датата на предявяване на иска/ в размер 23 447 лв., с оглед акцесорния му характер.

Присъждането на сумата в размер 4 849, 88 лв., представляваща част от направените разноски в обезпечителното производство във връзка с обезпечаване на тези искове, е съобразено с уважената част от исковете.

По предявения от ответника „Електра – 94“ ООД насрещен иск за заплащане на сумата 55 390, 44 лв. на основание чл. 59 ЗЗД въззивният съд е установил, че по издадените от изпълнителя две фактури възложителят [община] бани е заплатил само сума, равняваща се на данъчната основа по всяка една от фактурите общо в размер 276 952, 19 лв. /50% от стойността на договора 553 904, 36 лв. без ДДС/, като по този начин е изпълнил задължението си по чл. 3, ал. 3 от договора. За да отхвърли посочения насрещен иск, съдебният състав се е аргументирал с неустановяване по делото на обедняване на „Електра – 94“ ООД за сметка на обогатяването на [община] бани. Приел е, че с внасянето на сумата, представляваща начислено ДДС по двете фактури, в републиканския бюджет, дружеството е изпълнило свое задължение по ЗДДС и няма разместване на имуществени блага между страните - [община] бани не се е обогатила с претендираната по насрещния иск сума. Посочил е, че при разваляне на договора изпълнителят има основание да издаде кредитно известие по двете фактури и да иска връщане на заплатеното ДДС. Аргументирал се е и с обстоятелството, че авансът не е усвоен от изпълнителя, т. е. срещу него няма отчетени извършени строително-монтажни дейности.

Поради неоснователност на главния насрещен иск с правно основание чл. 59 ЗЗД е направен извод за неоснователност и на акцесорния иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 12 270, 38 лв.

За да направи извод за неоснователност на насрещния иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата 66 468 лв. - неустойка по чл. 13 от договора за неизпълнение на задължението на възложителя да заплати целия аванс в размер на 50% от стойността на договора за неизплатената част от аванса в размер на 55 390, 44 лв., въззивната инстанция е изложила следните аргументи: 1/ договорът между страните е развален поради неизпълнение на задължението от страна на изпълнителя „Електра-94“ ООД по причина, за която той отговаря; като неизправна страна по договора изпълнителят няма право да претендира неустойка от насрещната страна; 2/ след като договорът е развален, с обратна сила отпадат уговорените в него задължения, включително и уговорената неустойка с изключение на неустойка за обезщетяване на вреди от неизпълнението поради разваляне /неустойка при разваляне/, ако такава е била уговорена; договорената в чл. 13 от договора неустойка не е неустойка при разваляне на договора.

Поради неоснователност на насрещния иск по чл. 92 ЗЗД е направен извод за неоснователност и на акцесорния иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 15 372, 50 лв. - законна лихва върху претендираната неустойка, считано от 08.09.2014г. до 16.12.2016г.

За да направи извод за неоснователност на насрещния иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 8 562, 14 лв., представляваща мораторна лихва за забавено плащане на главницата 41 134, 10 лв. по чл. 61, ал. 2 ЗЗД връзка с чл. 59 ЗЗД за периода от 30.11.2014г. до 16.12.2016г., въззивният съд е приел, че обезщетението по чл. 61, ал. 2 ЗЗД не е било изискуемо преди исковата молба, тъй като ищецът по насрещния иск „Електра - 94“ ООД не е отправял покана до [община] бани за заплащане на обезщетение за извършените строителни дейности без пълномощие. Нито едно от посочените във въззивната жалба доказателства няма характер на покана до [община] бани за заплащане на изпълнените земни и пътни работи без пълномощие и без противопоставяне от общината, нито пък представлява признание за дължимостта им, тъй като са едностранно съставени. Такава покана има характер едва исковата молба, поради което първостепенният съд е присъдил законната лихва върху присъденото обезщетение от 41 134, 10 лв. от датата на исковата молба - 20.12.2016г.

Допускането на касационно обжалване на въззивния съдебен акт съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК. Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

Доводът на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по първия правен въпрос по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е неоснователен. Въпросът е важен, но както и да бъде решен, същият не би променил изходът на спора, тъй като изводът на въззивната инстанция за основателност на иска по чл. 55, ал. 1, т. 3 ГПК е аргументиран и с други съожбражения и доводи, а именно с едностранно разваляне на сключения между страните договор от възложителя поради неизпълнение от страна на длъжника - изпълнител на възложените му строително-монтажни работи в уговорения между страните срок и допълнително предоставения с поканата срок, на основание чл. 87, ал. 1 ЗЗД и чл. 18, ал. 2 във връзка с ал. 1 и с чл. 17, ал. 1, т. 4 от договора.

Неоснователен е и доводът на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт по втория материалноправен въпрос по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. От една страна, въпросът не съответства на мотивите на въззивното решение, тъй като съдебният състав не е приел, че възложителят [община] бани – [населено място] бани, област Хасково е също неизправна страна по договора. От друга страна, е формирана константна практика на ВКС, обективирана в решение № 151/09.12.2014г. по т. д. № 1970/2013г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 383/29.01.2016г. по гр. д. № 2225/2015г. на ВКС, ГК, ІV г. о. и др., съгласно която при неизправност на двете страни, в хипотеза на настъпила изискуемост на задълженията, при липса на взаимната им обусловеност и при липса на готовност за изпълнение на задълженията и в хода на процеса по двустранен договор, всяка от тях може да развали договора едностранно. В конкретния случай въззивният съд е приел, че неизправна страна по договора е изпълнителят „Електра – 94“ ООД, тъй като не е изпълнил възложените му строително-монтажни работи в уговорения в договора срок, както и в допълнително представения с поканата срок, поради което не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Предвид наличието на константна практика на ВКС, която не се налага да бъде променяна, не е осъществена и предпоставката на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

По отношение на поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал. 2 ГПК - очевидна неправилност на въззивното решение в отхвърлителната част на предявените насрещни искове по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, следва да се приеме, че решението на Апелативен съд В. Т не е очевидно неправилно, тъй като същото не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен „contra legem“ до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл. Като очевидно неправилен по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК следва да бъде квалифициран и въззивният съдебен акт, постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. В случая въззивното решение не попада в нито една от горепосочените хипотези, поради което същото не може да бъде допуснато до касационно обжалване и на това основание.

Предвид липсата на твърдените от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2 ГПК не следва да се допуска касационно обжалване на решението на Апелативен съд В. Т. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответника по касационната жалба не се присъждат, тъй като не са представени доказателства, че такива са направени в касационното производство.

Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховен касационен съд на Р. Б, Търговска колегия, състав на Второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 142 от 18.06.2019г. по в. т. дело № 285/2018г. на Апелативен съд В. Т в обжалваната част.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.