Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на трети май две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г. К. ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИНА ЧЕРВ. К. при секретар В. В. и с участието на прокурора Д. К. изслуша докладваното от съдията С. Ч. по административно дело № 900 / 2022 г. Производството е по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на К. Менсинк, гр. София, чрез процесуалния си представител адв. Л. Ц., против решение № 1684/17 март 2021 г., постановено по адм. д. № 4490/2019 г. по описа на Административен съд София град. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна.

Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила.

Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Д. Д. против разрешение за строеж № 26 от 10 ноември 2017 г. на главния архитект на район "Средец", Столична община, с искане за прогласяване на неговата нищожност. Съдът е прогласил нищожността на строителното разрешение.

Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи.

Безспорно установено е, че административният орган, издал обжалвания акт, не е бил материално компетентен да стори това. Съгласно разпоредба на чл. 148, ал. 2 ЗУТ, разрешение за строеж се издава от Главния архитект на общината, който според 1, ал. 4 от ДР ЗУТ може да делегира тези свои правомощия на главните архитекти на райони. Не се спори, че такова оправомощаване е налице спрямо главния архитект на район "Средец", но само относно строежи от четвърта до шеста категория.

Касационните доводи са досежно категорията и по-конкретно се твърди, че строежът е четвърта категория, а не приетата от съда трета, като се излага, че не са изпълнени кумулативните изисквания по чл. 137, ал. 1, т. 3, б. “ж“ ЗУТ. Твърди, че според чл. 137, ал. 1, т. 4, б. “д“ ЗУТ, вътрешните преустройства на сградите от първа до четвърта категория, с които не се засяга конструкцията им, представляват строежи четвърта категория. Касаторът приема, че самата сграда е строеж от трета категория, но извършеното, предмет на обжалвания акт, не представлява реконструкция и основен ремонт по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 3, б. “ж“ от ЗУТ.

Така изложените твърдения не са възприети от решаващия съд, който е изложил подробни и обосновани мотиви, в тази връзка. Мотивите са верни и този съд изцяло ги споделя. Видно от доказателствата по делото, вкл. заключението на приетата без възражения съдебно-техническа експертиза, извършеното преустройство представлява изменение както в хоризонтално, така и във вертикално отношение. С покриването на терасите (които по проект от 1949 г. са открити) и приобщаването им към жилището, се засяга конструкцията на сградата с високо застрояване - променят се очертанието и фасадата на същата в хоризонтално и във вертикално отношение. Процесното разрешение за строеж се отнася за вътрешно преустройство, реконструкция и основен ремонт за обединяване на два апартамента, като съгласно чл. 7, ал. 1 от относимата Наредба № 1/2003 г., строежи от трета категория са и реконструкциите и основния ремонт на жилищните сгради от този тип (чл. 6 от Наредбата). Противно на оплакванията в жалбата, в случая са налице както реконструкция по смисъла на 5, т. 44 от ДР ЗУТ, така и основен ремонт по 5, т. 42 от същия закон.

Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане в тази връзка, на Д. Д. следва да бъдат присъдени разноски за тази инстанция, в размер на 1000 лева.

Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221 ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1684/17 март 2021 г., постановено по адм. д. № 4490/2019 г. по описа на Административен съд София град.

ОСЪЖДА К. Менсинк да заплати на Д. Д. разноски за тази инстанция, в размер на 1000 лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ ГЕОРГИ КОЛЕВ

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ С. Ч. п/ СТЕФКА КЕМАЛОВА