2№ 191/15.06.2020 г.

Върховен касационен съд на Р. Б, Гражданска колегия, Четвърто отделение в закритото заседание на единадесети юни две хиляди и двадесета година в състав:Председател: А. Б

Членове: Б. Ц

Г. Мзгледа докладваното от съдия Михайлова ч. гр. д. № 3358 по описа за 2018 г.

Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Обжалвано е определение № 372/ 03.07.2018 г. по ч. гр. д. № 307/ 2018 г., с което Варненски апелативен съд е потвърдил разпореждане № 167/ 30.04.2018 г. (неточно именувано „определение“), с което Шуменски окръжен съд е прекратил производството по гр. д. № 122/ 2018 г., образувано по иска на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество от ответника Х. А. Д.. Въззивният съд е приел, че пропускането на срока по чл. 27, ал. 1 ЗОПДНПИ отм., в който Комисията е следвало да извърши проверката, е погасило правото на иск на държавата по чл. 74 ЗОПДНПИ отм..

Определението се обжалва от Комисията с искане да бъде допуснато до касационен контрол по въпроса (след уточнението му съобразно т. 1 от ТР № 1/ 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/ 2009 г. ОСГТК на ВКС: Преклузивен или инструктивен е срокът по чл. 27, ал. 1 и 2 ЗОПДНПИ отм. и допустимо ли е образуване на производство по чл. 74 ЗОПДНПИ отм. след неговото пропускане? Касаторът твърди, че въззивният съд го е решил в противоречие с практиката на ВКС (общото и допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК), като се позовава и на очевидна неправилност на обжалвания акт (основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК за допускане на касационния контрол). По същество се оплаква, че въззивното определение е неправилно.

От ответника Х. Д. не е постъпил писмен отговор на...