№ 1419

[населено място], 30.05.2024 година

Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, 5 състав, в закрито заседание на шестнадесети май две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

Председател: Росица Божилова Членове: Ивайло Младенов

Анна Ненова

като разгледа докладваното от съдията докладчик Анна Ненова т. д. № 1007 по описа за 2024г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на „ЗАД „Алианц България““ АД срещу определение № 212 от 29.01.2024г. по ч. гр. д. № 3636/2022г. на Апелативен съд – София, с което е потвърдено определение № 267883 от 21.10.2022г. по в. гр. д. № 8138/2019г. на Софийски градски съд. С определението на окръжния съд е била оставена без уважение молбата по чл. 248 от ГПК на застрахователното дружество за изменение на постановеното по делото решение № 262309 от 11.07.2022г. в частта на разноските, като се присъдят разноските за адвокатско възнаграждение във въззивното производство от 544 лева с ДДС.

Оплакванията на касатора в подадената жалба са, че въззивното определение е неправилно. По делото своевременно е представен списък на разноските по чл. 80 от ГПК с приложени препис от фактура и банкова сметка, които удостоверяват както уговореното между страните адвокатско възнаграждение в размер на 544 лева с ДДС, така и действителното му заплащане. Не е налице законово изискване договорът за правна защита и съдействие да бъде сключен в писмена форма. Тя не е форма за действителност, а за доказване.

Съгласно изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК касационното обжалване на въззивното решение е допустимо поради разрешаването на значими по делото правни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, както и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието...