Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на осемнадесети април две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: Т. Р. Членове: А. А. . АВРАМОВ при секретар В. В. и с участието на прокурора Ч. С. изслуша докладваното от съдията М. А. по административно дело № 894 / 2022 г. Производството е по реда на чл. 208-228 АПК.

Началникът на Службата по геодезия, картография и кадастър гр. Бургас и Г. Л. оспорват Решение № 1548/20.10.2021 г. по адм. дело № 1958/2020 г. на Административен съд Бургас, с което е отменена Заповед № 18-6924 от 28.07.2020 г. на началника на СГКК за одобряване, на основание чл. 53б, ал. 5, т. 1 вр. ал. 1 и 2 и чл. 51, ал. 1, т. 3 ЗКИР, на изменение в кадастралната карта и регистри на гр. Бургас по отношение на поземлен имот с идентификатор № 07079.11.262 според скица-проект от 06.07.2020 г., състоящо се в нанасяне на два нови ПИ и сграда, промяна в границите на ПИ 262 и промяна в кадастралните данни за новите обекти на кадастъра. С решението преписката е върната на административния орган за ново произнасяне съобразно указанията в определен от съда срок.

Ответникът държавата, представлявана от министъра на земеделието, храните и горите, е на становище за неоснователност на жалбата.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на атакуваното решение.

Касационните жалби са допустими, а разгледани по същество основателни на касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 АПК.

Решаващите изводи на първостепенния съд, с които е отрекъл възприетата от административния орган предпоставка за изменение на КККР по чл. 51, ал. 1, т. 3 ЗКИР установена явна фактическа грешка, се основават на неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон.

1. Според приетата съдебно-техническа експертиза с одобряване на плана на новообразуваните имоти в с. о. Черниците-Училищното землищната граница между [населено място] и [жк], гр. Бургас е заснета по съществуващото дере и не е съобразена с одобрената граница за зоната по 4 ПЗР ЗСПЗЗ по картата на възстановената собственост. Северната граница на зоната и на имота на Лимберов, фигуриращ с № 18 по ПНИ, представлява траен топографски обект дере с водно течение, което е заснето в кад. основа на ПНИ. Землищната граница и граница на държавния горски фонд разделя имота на две части, като северната част попада в землището на гр. Бургас и ДГФ.

Спорната северна граница на имота не е заснета правилно в КК, в частност не е била заснета на място при изготвянето на КВС и КК, а е нанесена чрез оцифряване на лесоустройствените проекти на ДГФ, които се изработват в мащаб 1:10000 (един милиметър от картата е равен на 10 метра от действителния терен.) Предвид факта, че това е граница на ДГФ с урбанизирана територия, би следвало тя да бъде заснета на място, както е заснета в ПНИ.

Правилният обем на правото на собственост на Лимберов съобразно удостоверяващия го документ е отразен в ПНИ.

2. Констатациите на СТЕ по същество потвърждават съществуването на фактически основания по чл. 51, ал. 1, т. 3 ЗКИР за разпоредената със заповедта правна промяна по реда на чл. 53б от закона.

а. Съдът мотивирано е приел, че несъответствието в границите на ПИ между урбанизирана и неурбанизирана територия не е получено при обединяване на данните по чл. 41, ал. 1 от закона, т. е. не е налице втората предпоставка от първата хипотеза на явна фактическа грешка по смисъла на 1, т. 9 ДР ЗКИР. Разпоредбата обаче предвижда и втори алтернативен случай на ЯФГ, който въобще не е обсъден, по-конкретно - несъответствие в границите на съществуващите на местността (терена) трайни топографски обекти с естествен или изкуствен произход в неурбанизирана територия, определени чрез геодезически измервания и границите им от планове и карти, одобрени по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд, когато разликите в координатите на определящите ги точки са по-големи от допустимите в наредбата по чл. 31.

б. Относима към казуса е именно хипотезата на ЯФГ по 1, т. 9, предл. 2 ДР ЗКИР.

ПИ № 262 попада в неурбанизирана територия. Южната му граница с имота на Лимберов заявител в административното производство, е заснета по КВС, която пък не съответства на съществуващия на местността траен топографски обект - дере с водно течение, чийто граници са определени с геодезически измервания и са обективирани графично в скицата-проект към заповедта. Геодезическите измервания при отстраняване на ЯФГ обхващат и границите на трайни топографски обекти, когато представляват граници на имоти чл. 73, ал. 1 от Наредба № РД-02-20-5 от 15 декември 2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, както е в случая.

в. Обект на ЯФГ всъщност са спорните 137 кв. м. като част от имот № 18 по ПНИ, за които заявителят разполага с акт за собственост. Заснемането им в КК не отговаря на действителните граници на имота, а критерий за местоположението им е съществуващия траен топографски обект. Т.нар. застъпване между териториите е резултат от обективно недостоверната и одобрена с КК ситуация. Основателна е тезата на органа по кадастъра, че по същество между насрещните страни не е формиран спор по съществуващото фактическо положение на имотите на място.

3. Като последица от неправилната правна квалификация на установените факти, заключението на съда за наличието на непълнота или грешка, свързана със спор за материално право, противоречи на материалния закон.

От една страна, дефиниращата разпоредба на 1, т. 16 ДР ЗКИР обвързва непълноти или грешки с границите и очертанията на недвижимите имоти в КК за урбанизирана територия, а от друга спорът за материално право като основание да се откаже изменение на кадастъра по хипотеза не може да възникне при установена ЯФГ. Спорът е ограничен единствено до констатацията за непълнота или грешка арг. чл. 54, ал. 2 ЗКИР. Ако държавата в лицето на министъра на земеделието, храните и горите е на позиция, че с изменението на КК е засегнато правото й на собственост, тя би могла на отделно основание да защити правата си по общия исков ред, а при успешен изход на подобен спор органът по кадастъра би бил задължен от съдебно установеното положение като условие за последваща промяна на кадастъра.

4. Законосъобразността на нареденото със заповедта нанасяне на нови обекти в кадастъра, вкл. сградата в образувания ПИ 547, и вписването на съответните кадастрални данни за тях е функция от предпоставките, обуславящи промяната на границите на ПИ 262.

5. Дори и в процедурата пред административния орган да е допуснато процесуално нарушение по повод упражняването на правото на възражение от заинтересованата страна и оспорващ пред първата инстанция, изводът на съда, че то не е съществено и самостоятелно отменително основание по чл. 146, т. 3 АПК е споделим и не налага допълнително обсъждане арг. чл. 221, ал. 2, изр. 2 от кодекса.

6. а. Изложените съображения мотивират отмяната на оспореното съдебно решение и произнасянето по същество с отхвърлянето на жалбата против административния акт чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК.

б. При основателността на касационните жалби е дължимо разпределението на отговорността за своевременно заявените разноски.

В полза на АГКК следва да бъдат присъдени разноските за настоящата инстанция в размер на 70 лв. платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в минималния размер по чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

К. Л. е сторил разноски, възлизащи на 300 лв. платен депозит за СТЕ пред първата инстанция и 70 лв. платена държавна такса в касационното производство.

Процесуалното представителство на Лимберов е осъществено на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв., поради което ще бъде присъдено възнаграждение в минималния размер по чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за всяка инстанция или общо в размер на 1800 лв. Неоснователно е искането хонорара да бъде присъден с включено ДДС плащане не е било извършено и съответно данък не е начислен; хипотезата по чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв. е специална и с оглед безвъзмездния характер на правната защита и определянето на възнаграждението от съда, ДДС не е неразделна част от него по аргумент и от 2а ДР на наредбата.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 1548/20.10.2021 г. по адм. дело № 1958/2020 г. на Административен съд Бургас И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на държавата, представлявана от министъра на земеделието, храните и горите, срещу Заповед № 18-6924 от 28.07.2020 г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър гр. Бургас.

ОСЪЖДА държавата, представлявана от министъра на земеделието, храните и горите, да заплати на Агенцията по геодезия, картография и кадастър сумата от 170 (сто и седемдесет) лева разноски за касационната инстанция.

ОСЪЖДА държавата, представлявана от министъра на земеделието, храните и горите, да заплати на Г. Л., [ЕГН], сумата от 370 (триста и седемдесет) лева разноски общо за двете съдебни инстанции.

ОСЪЖДА държавата, представлявана от министъра на земеделието, храните и горите, на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата, да заплати на Адвокатско дружество Вълев и Лимберов, БУЛСТАТ [номер], адвокатско възнаграждение общо за двете съдебни инстанции в размер на 1800 (хиляда и осемстотин) лева.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТАНЯ РАДКОВА

секретар:

Членове:

/п/ АНЕЛИЯ АНАНИЕВА

/п/ МАРТИН АВРАМОВ