ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА

ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

като разгледа докладваното от съдия А. Бонева частно гр. дело № 282 по описа за 2009г. взе предвид следното:

Делото е образувано по частна жалба, подадена от З. М. З. против определение № ІV548/15.12.2008 г. на Великотърновския окръжен съд, постановено по въззивно ч. гр. д. № 1103/2008 г.

С него е потвърдено определението на първостепенния Горнооряховски районен съд по чл. 229, ал. 1, т. 4 и 5 ГПК за спиране на производството по гражданското дело до приключване на НОХД № 327/2008 г.

Настоящото производството е по реда на чл. 2 74, ал. 3, т. т. 2 ГПК от 2007 г.

Частната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от 2007 г. от легитимна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Правилно въззивният съд е изискал представяне на обосновка по чл. 280, ал. 1 ГПК.

Касаторът е развил съображения, че такава не е нужна, но е представил изложение в изпълнение на указанията по чл. 275, ал. 2, вр. чл. 262, ал. 1 ГПК.

От съдържанието му, както и от самата частна жалба, настоящият с. не може да определи на коя хипотеза по чл. 280, ал. 1 ГПК се обосновава касаторът, нито дори да извлече кой е правният въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл и, който обуславя допускане на касационното обжалване, защото от него зависи резултата по процесуалния спор. Касаторът е изложил доводи относно различни проблеми – искът подаден ли е преди изтичане на погасителната давност, кой носи тежестта на доказване и различни аспекти, обуславящи основателността на иска, който е предявил.

Няма, обаче, каквито и да са съображения относно заключението на въззивния съд, че висящото гражданско производство трябва да изчака решение по наказателно дело, което е за престъпление от преюдициално значение. Въззивният съд...