О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 402
София 13.07.2009г.
Върховният касационен съд на Р. Б. ГК,ІV г. о.,в закрито заседание на десети юли през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Бояджиева ч. гр. дело № 35 по описа за 2009 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278 ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 274 ал. 3 т. 1 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от Л. В. Й. чрез пълномощника адв. А от АК - В. срещу определение № 505 от 18.11.08г. по гр. дело № 1102/08.на Великотърновския окръжен съд, с което е потвърдено определение от 27.10.08г.,постановено по гр. дело № 479/08г. на Районен съд-Свищов за спиране на делото на основание чл. 229 ал. 1 т. 4 от ГПК.
В жалбата се сочи, че са налице основанията на чл. 280 ал. 1 т. 1 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Представени са две решения - № 876 от 17.03.1978г. по гр. д. № 3739/77г. на ВС и № 42 от 1.04.1960г. на ОСГК на ВС и определение № 65 от 28.06.1984г. по гр. дело № 642/84г. на ІІ г. о. на ВС.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал. 1 от ГПК и е редовна по смисъла на чл. 260 и чл. 261 от ГПК.
С обжалваното определение въззивният съд е спрял производството по делото на основание чл. 229 ал. 1 т. 4 от ГПК. Съдът се е позовал на данните по делото за висящ преюдициален спор.
Касационният съд в настоящият състав счита, че не са налице основанията на чл. 280 ал. 1 т. 1 от ГПК за допускане до касационно обжалване-решен от въззивния съд процесуално правен въпрос в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, Представената съдебна практика е неотносима към конкретния случай. Тя се отнася за характера на иска по чл. 86 от СК за изменяване размера на присъдена издръжка, който се различава по основание и петитум от иска за търсене на издръжка. В настоящата хипотеза е предявен иск по чл. 86 от ЗЗД, който се основава на твърденията на ищцата за промяна на обстоятелствата, при които е определена предходната издръжка с решение, което е атакувано по реда на отмяната по чл. 303 ал. 1 т. 5 от ГПК и производството пред ВКС е висящо. Повдигнатият процесуалноправен въпрос е относно преюдициалността на спора по висящото производство пред ВКС за изхода на настоящото дело, който не е разрешен в противоречие с приложената съдебна практика.
По изложените съображения въззивното определение не следва да се допусне до касационен контрол, тъй като не са налице основанията на чл. 280 ал. 1 т. 1 от ГПК.
С оглед горното Върховният касационен съд, състав на ІV г. о
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 505 от 18.11.08г.,постановено по гр. дело № 1102/08г. на Великотърновския окръжен съд, с което е потвърдено определение от 27.10.08г. по гр. дело № 479/08г. на Районен съд-Свищов за спиране на производството на основание чл. 229 ал. 1 т. 4 от ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.