Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на осми ноември две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: Й. К. Членове: П. Ж. Л. П. при секретар Б. П. и с участието на прокурора Д. П. изслуша докладваното от председателя Й. К. по административно дело № 966 / 2022 г.
Производството е по реда на чл.185 и сл. от Администартивно-процесуалния кодекс.
Образувано е по жалба на В. Ц. от гр.София против чл. 30, чл.33, чл.34, чл.34а и чл.39 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството, обн., ДВ, бр. 88 от 08.10.2004 г., попр., ДВ бр. 93 от 19.10.2004 г.
Първоначално жалбата е подадена в деловодството на Комисия за защита от дискриминация, впоследствие е изпратена искова до Районен съд София, като искова молба против въпросната наредба, от където е изпратена по подсъдност на Върховен административен съд.
С определение по хода от 08.02.2022г. жалбата е оставена без движение, като е указано на жалбоподателя да представи доказателства относно наличие на правен интерес от оспорване на посочените разпоредби, да посочи на кои разпоредби от по-висок ранг противоречат, както и да внесе съответната държавна такса за обнародване на съобщение в Държавен вестник за образавано административно дело по оспорването.
С писмена молба от 10.02.2022г./л.27 от делото/ жалбоподателят е представил доказателства, че е клиент на Софийска вода АД, т. е. явява се адресат на оспорените разпоредби. Посочил е също, че оспорените разпоредби противоречат на чл.5 и чл.23 от Закона за измерванията, поради което иска тяхната отмяна. С молбата е представено и доказателство за внасяне на дължима дължавна такса за обнародване на съобщение в Държавен вестник.
С определение по хода на делото от 23.02.2022г. /л.32 от делото/ като страни по делото са конституирани жалбоподателят В. Ц. и министъра на регионалното развитие и благоустройството.
Ответният по жалбата министър на регионалното развитие и благоустройството чрез своя процесуален представител А. С. взема становище за неоснователност на жалбата.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че жалбата е основателна, тъй като при изготвяне на нормативния акт не са спазени изискванията на чл.28 ЗНА в относимата към момента на приемането му редакция. Алтернативно, в случай на невъзприемане от страна на съда на изложеното, дава заключение, че жалбата е основателна, тъй като атакуваните разпоредби противоречат на общия принцип, залегнал в останалите текстове на наредбата за заплащане за реално извършена услуга, както и за равнопоставеност на гражданските субекти.
Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Съгласно чл.125,ал.2 от Конституцията на Република България, Върховният административен съд се произнася по спорове за законността на актовете на Министерския съвет и на министрите, както и на други актове, посочени в закона. Тези актове имат нормативен характер, с тях се създават права и задължения за неограничен кръг правни субекти, за които съществува правен интерес да ги обжалват пред ВАС, ако считат, че те противоречат на закона като нормативен акт от по-висока степен и накърняват правата и законните им интереси. Съгласно чл.187,ал.1 от АПК подзаконовите нормативни актове могат да бъдат оспорени без ограничение във времето.
Посочената в жалбата Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи е подзаконов нормативен акт и съгласно чл.185, ал.1 от АПК, разпоредбите й могат да се оспорват пред съд. Компетентният за това съгласно чл.191, ал.1 от АПК съд е тричленен състав на Върховния административен съд.
Предмет на оспорване според подадената жалба и направените допълнителни уточнения с молба вх. № 83074/08.11.2021г. приложена по гр. д. № 30555/21г. по описа на Софийски районен съд, са нормите на чл. 30, чл.33, чл.34, чл.34а и чл.39 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството, обн., ДВ, бр. 88 от 08.10.2004 г., попр., ДВ бр. 93 от 19.10.2004 г.
С определение по хода на делото от 23.02.2022г. е прието, че в качеството му на собственик на имот, в който има водоснабдителна система, за жалбоподателя е налице е правен и личен интерес от обжалване. Наличието на такъв интерес според чл.159, т.4 АПК е основание за допустимост на подадената жалба.
Съгласно чл.84,ал.3 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ условията, техническите изисквания и редът за присъединяване на недвижимите имоти и потребителите към водоснабдителни и канализационни мрежи и съоръжения и за сключването на договорите за присъединяване се определят с наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството. Нормата на чл. 135,ал.1,т.5 от Закона за водите /ЗВ/ определя, че министърът на регионалното развитие и благоустройството издава наредба за условията и реда за ползване на водоснабдителни и канализационни системи. В този смисъл следва да бъде прието, че Наредба № 4 от 14.09.2004г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството е издадена от компетентен орган.
В жалбата не се правят оплаквания за допуснати нарушения на административно-производсдствените правила при приемане на наредбата. В съдебно заседание представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че при приемане на наредбата е допуснато нарушение на нормата на чл. 28 от Закона за нормативните актове /ЗНА/, която в редакцията си към момента на приемане на наредбата 14.09.2004г. има изискване проектът за нормативен акт да се придружава от мотиви, а в прудрижителното писмо по административната преписка /л.3 от настоящето дело/ е посочено, че при проверка на ведомствения архив на министерството не е намерена преписката по издаване на наредбата. Според прокуратурата, посоченото нарушение е съществено и е самостоятелно основание за отмяна на оспорените разпоредби.
По така направения довод настоящата съдебна инстанция намира за установеното следното:
По силата на препращата разпоредба на чл.196 АПК и при оспорване на нормативни актове по силата на на чл.168,ал.1 АПК при съдебната проверка съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, сочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 АПК. Според последния основанията за оспорване на административните актове са: 1. липса на компетентност; 2. неспазване на установената форма; 3. съществено нарушение на административнопроизводствени правила; 4. противоречие с материалноправни разпоредби; 5. несъответствие с целта на закона.
В становището си по делото представителят на Върховна административна прокуратура посочва, че има проведено оспорване на нормата на чл. 39,ал.6 от наредбата. С решение № 8166 от 24.08.2007г.,постановено по адм. д. № 4029/2007г. Върховният административен съд, тричленен състав на ВАС, второ отделение, е отхвърлил жалбата на П. И. от гр. София, подадена срещу чл. 39, ал. 6 от Наредба № 4 /14.09.2004 г. Решението е оставено в сила с Решение № 353 от 10.01.2008г. на Върховния административен съд, петчленен състав, постановено по адм. д. № 9792/2007г. Независимо от посоченото по-горе за извършване на контрол в съдебното производство за законосъобразност на нормативния акт на всички основания по чл.146 АПК, и в двете съдебни решения няма коментар на спазването на административно-производствените правила при изготвянето на нормативния акт. Липсата на конкретни мотиви в тази насока обаче е без значение, като с оглед цитираните разпоредби на чл.196 във вр. с чл.168,ал.1 АПК следва да се приеме, че съдът разполага с правомощие да да прогласи нищожността на акта и в случая мълчаливо е прието, че същият е постановено при спазване на административно-производствените правила. С оглед нормата на чл.193,ал.2 АПК, според която постановеното решение по оспорване на подзаконови нормативни актове има действие по отношение на всички и тази на чл.187,ал.2 АПК, според която последващо оспорване на подзаконов нормативен акт на същото основание е недопустимо, настоящият съдебен състав намира, че въпросът за по отношение на спазването административно-производствените правила при условията на чл.146,т.3 АПК е разрешен с влязло в законна сила решение и не може да бъде прерашаван. В този смисъл в съдебната практика определение № 16131 от 20.12.2018г. на ВАС, първо отделение, постановено по адм. д. № 14571/2018г.
Атакуваните разпоредби на Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи имат следното съдържание:
Чл. 30.Изразходваната вода се отчита по водомера на водопроводното отклонение, а за сгради - етажна собственост - по общия водомер на водопроводното отклонение. Изразходваното количество вода се разпределя между потребителите в сграда - етажна собственост, въз основа на отчетите по индивидуалните им водомери по реда на тази наредба, като в разпределението се включват всички разходи в общите части на сградата и загубите на вода в сградната водопроводна инсталация.
Чл. 33. (1) Операторът пломбира холендъра на индивидуалните водомери към водопроводната тръба за сметка на потребителите.
(2) При установяване на повреда в индивидуалните водомери на потребителите представителят на оператора прави предписание за отстраняване на повредата на водомера и за срока за отстраняването й, като демонтира пломбата на холендъра. След отстраняване на повредата потребителят уведомява оператора и осигурява достъп до водомера съобразно общите условия или договора за извършване на първоначално отчитане и пломбиране на холендъра.
(3) На мястото на повредения водомер операторът може да постави редовен (оборотен) водомер, като разходите, свързани с неговото сваляне, ремонт и поставяне, са за сметка на потребителите.
(4) (Доп. - ДВ, бр. 63 от 2012 г., в сила от 17.08.2012 г.) Във водоснабдителните системи и инсталации могат да се монтират само типове водомери, одобрени по реда на Закона за измерванията (ЗИ), или с оценено съответствие по реда на Закона за техническите изисквания към продуктите.
Чл. 34. (1) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2012 г., в сила от 17.08.2012 г.) Водомерът на водопроводното отклонение и общият водомер в сгради - етажна собственост, подлежат на задължителен метрологичен контрол съгласно ЗИ.
(2) Освен контрола по ал. 1 на водомерите се извършват и следните проверки:
1. периодично;
2. след ремонт;
3. при нарушаване на пломбата;
4. по искане на оператора или потребителя.
(3) При възникване на спор относно метрологичните характеристики (точността) на водомерите всяка от страните може да заяви извършване на експертиза по реда на ЗИ.
(4) При изправен водомер разходите за експертизата се поемат от заявителя.
Чл. 34а. Нов - ДВ, бр. 63 от 2012 г., в сила от 17.08.2012 г.) (1) Периодичните проверки на индивидуалните водомери като средства за измерване и разпределение на изразходваното количество вода в сгради - етажна собственост, се извършват през 10 години.
(2) Периодичните проверки по ал. 1 се извършват по искане и за сметка на потребителите от Българския институт по метрология или от лица, оправомощени за това от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор по реда на ЗИ.
(3) Резултатите от периодичните проверки на индивидуалните водомери се удостоверяват със знаци по реда на Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, приета с Постановление № 239 на Министерския съвет от 2003 г. (ДВ, бр. 98 от 2003 г.).
(4) Операторите са длъжни да осигуряват комплексна услуга за сметка на потребителите, която включва демонтаж на индивидуалните водомери, периодична проверка от лицата по ал. 2, монтаж и пломбиране.
(5) Когато длъжностно лице на оператора установи потребители с непроверени индивидуални водомери съгласно ал. 1, срокът за извършване на проверка на водомерите е три месеца. В случай че след изтичането на този срок не е извършена периодична проверка на водомерите, количеството изразходвана вода се начислява по реда на чл. 39, ал. 6.
Чл. 39. (1) Изразходваното количество вода се определя по реда на чл. 35.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2012 г., в сила от 17.08.2012 г.) При водопроводни инсталации, присъединени към водопроводно отклонение с общ водомер, и при наличието на индивидуални водомери, като при създадена възможност от оператора се приемат и самоотчети, като разпределението на количеството вода по ал. 1 се извършва и заплаща, както следва:
1. в срок 24 часа се отчитат количествата вода, преминали през общия водомер и през индивидуалните водомери;
2. (изм. - ДВ, бр. 63 от 2012 г., в сила от 17.08.2012 г.) за потребителите, чиито индивидуални водомери не са отчетени в срока по т. 1 или не са подадени самоотчети, се определят служебно данни, равни на средния месечен разход от последните два редовни отчета;
3. разликата между данните, отчетени по общия водомер, и сумата от отчетените количества по индивидуалните водомери и данните по т. 2 се разпределя пропорционално на отчетените по индивидуалните водомери количества и начислените служебно данни по т. 2;
4. определените разлики по т. 3 и тяхната цена се записват на отделен ред и се начисляват в общата сума за всеки потребител при условията на чл. 32, ал. 5.
(3) По изключение в случаите, когато сградната водопроводна инсталация е проектирана така, че индивидуални водомери в жилищата не могат да бъдат монтирани, разпределението на изразходваното количество вода и отчитането на отведената и пречистената вода се извършват съобразно броя на обитателите на жилищата. За техническата невъзможност за монтиране на индивидуални водомери и броя на обитателите на всеки обект се съставя протокол, подписан от оператора и от упълномощения представител на етажната собственост.
(4) В обекти с повече от един потребител, в които индивидуални водомери имат само някои от потребителите, изразходваното количество вода след общия водомер на водопроводното отклонение се разпределя, както следва:
1. отчитат се преминалите количества вода през общия водомер;
2. отчитат се преминалите количества вода през индивидуалните водомери; отчитането по т. 1 и 2 се извършва съгласно ал. 2, т. 1;
3. за потребителите без индивидуални водомери количествата вода се определят по реда на чл. 39, ал. 5 и 6;
4. разликата между данните по т. 1 и сбора от отчетените по т. 2 и 3 количества вода се разпределя пропорционално на изразходваните количества, определени в т. 2 и 3;
5. определените по т. 4 разлики и тяхната цена се записват на отделен ред и се начисляват в сметката на всеки потребител при условията на чл. 32, ал. 5;
6. (изм. - ДВ, бр. 63 от 2012 г., в сила от 17.08.2012 г.) когато сумата от количествата по т. 2 и 3 е по-голяма от отчетеното по общия водомер, определените по т. 3 количества се намаляват пропорционално до изравняване с отчетеното количество по общия водомер.
(5) (Попр. - ДВ, бр. 93 от 2004 г.) По изключение се допуска за потребители, които нямат монтирани водомери на водопроводните отклонения и индивидуални водомери, месечното количество изразходвана, отведена и пречистена вода да се заплаща, както следва:
1. по 6 куб. м при топлофицирано жилище и по 5 куб. м - при нетоплофицирано жилище за всеки обитател;
2. (отм. - ДВ, бр. 63 от 2012 г., в сила от 17.08.2012 г.);
3. по 0,1 куб. м за всеки куб. м застроен обем сграда за сезонно ползване (вила, бунгало и др.), жилища и офиси, в които няма постоянен обитател;
4. по 0,5 куб. м за всеки куб. м застроен обем на сграда - за сгради в строеж.
(6) До поставянето на индивидуални водомери в сгради - етажна собственост, или на водопроводно отклонение с повече от един потребител определените в ал. 5 количества вода се завишават всяко тримесечие с по 1,0 куб. м за всеки обитател.
(7) При имоти с повече от един потребител след водопроводното отклонение до монтирането на общи водомери от оператора изразходваното количество вода се отчита само по индивидуалните водомери на потребителите, а изразходваното количество вода от потребителите без монтирани индивидуални водомери - по реда на ал. 5 и 6.
(8) (Доп. ДВ, бр. 70 от 2019 г. Сравнение с предишната редакция, в сила от 4.10.2019 г.) При кражба или повреждане на водомер на водопроводното отклонение и в случаите на нарушаване на пломбите на водомерите служебно се начислява количество изразходвана вода, определено въз основа на средния месечен разход от редовно отчетените съответни периоди на предходната година.
(9) Изразходваната, отведената и пречистената вода за обществени чешми и фонтани в урбанизираните райони се заплаща от общините или кметствата или от упълномощените от тях лица по отчетите на водомерите.
(10) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2012 г., в сила от 17.08.2012 г.) При разделяне на имот, присъединен към едно водопроводно отклонение, се открива индивидуална партида за потребителите на всеки отделен имот, като отчитането се извършва по реда на ал. 2.
При извършена служебна проверка настоящият съдебен състав установи, че към момента има осъществен съдебен контрол не само по отношение на нормата на чл.39,ал.6 от наредбата/вж. цитираните по-горе съдебни решения/, но и на тази на чл.30 от същата. Същото е извършен с решение № 3066 от 22.03.2006г. на петчленен състав на Върховния административен съд, постановено по адм. д. № 237/06г. Предвид цитираните по-горе норми на чл.187,ал.2 АПК и чл.193,ал.2 АПК следва да бъде прието, че е налице хипотеза по чл.159,т.6 АПК, поради което жалбата на В. Ц. в частта й по оспорване на нормите на чл.30 и чл.39,ал.6 от наредбата се явява процесуално недопустима поради наличие на влязли в сила съдебни решения и като такава следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото да се прекрати.
В първоначално подадената жалба Районен съд София има направени доводи, че атакуваните норми на наредбата противоречат на норми от Наказателния кодекс и по специално тези на чл.10 и чл.232. Настоящата съдебна инстанция намира, че такова противоречие не е налице, доколкото нормите на Наказателния кодекс уреждат обществени отношения, свързани със защита от престъпни посегателства личността и правата на гражданите и цялостния установен в страната правов ред /по аргумент на чл.1,ал.1 НК/, докато нормите на наредбата уреждат друга категория обществени отношенията, свързани с условията, техническите изисквания и редът за присъединяване на недвижимите имоти и потребителите към водоснабдителни и канализационни мрежи и съоръжения; 2. редът за сключване на договорите за присъединяване; 3. условията и редът за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.
В уточняващата молба от 10.02.2022г. /л.27 от настоящето дело/ жалбоподателят посочва, че оспорените разпоредби на Наредба № 4/14.09.2004г. противоречат на нормите на чл.5 и чл.23 от Закона за измерванията /ЗИ/. Навеждат се доводи, че цитираните разпоредби въвеждат изисквания за провеждане на метрологичен контрол, но в атакуваните норми на наредбата те се прилагат неправилно, като се въвеждат редица наказания и глоби на нарушителите.
Нормата на чл.5 определя, че за осигуряване на точност и достоверност на измерванията в здравеопазването и на измерванията, свързани с обществената безопасност, защитата на околната среда, държавните и общинските вземания и търговските плащания, се извършва метрологичен контрол. Тази на чл.23 ЗИ има следното съдържение: чл.23,ал.1 На контрол по реда на тази глава подлежат средствата за измерване, компонентите, спомагателното оборудване и допълнителните устройства към тях, наричани по-нататък средствата за измерване, които се използват в случаите по чл. 5 и са определени в наредбата по чл. 28. ; (2) Средствата за измерване се пускат на пазара и/или в действие и се използват само ако съответстват на изискванията на тази глава и на наредбата по чл. 28.
Съпоставката между цитираните две разпоредби от Закона за измерванията и атакуваните разпоредби на Наредба № 4/14.09.2004г. не води до извод, че между въпросните разпоредби съществува противоречие. По същество доводите на жалбоподателят за незаконосъобразност се обосновават с начина на отчитане на потреблението на вода в сгради етажна собственост. Тези аргументи не са правни и не обосновават твърдяната незаконосъобразност на оспорения подзаконов нормативен акт. Спецификата на отчита на потреблението в такива сгради произтича от спецификата на самата етажна собственост като вид правен субект, но това не прави начина на отчитане в такъв тип обекти незаконосъобразен.
В становището на представителят на прокуратурата се прави довод, че оспорените разпоредби от наредбата противоречат на установения с нея принцип за заплащане на реално получена услуга и на равнопоставеност на гражданските субекти, като по същество осъществяват икономически натиск върху потребителите, които притежават индивидуално монтирани водомери, като ги принуждават да заплащат количества вода, която не са потребили /разликата между сбора от отчетеното по индивидуалните водомери до отчетеното от общия водемер на сградата/. Макар и да не посочено изрично, по същество са прави довод, че атакуваните разпоредби на наредбата противоречат на принципа за равенство, установен с чл.6,ал.2 от Конституцията на Република България, според който всички граждани са равни пред закона ; не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние.
Настоящата съдебна инстанция намира направеният довод за неоснователен. Нормите на чл.33, чл.34 и чл.34а от наредбата уреждат отношенията, свързани с вида на измервателните средства, извършването на метролигичен контрол и последващи проверки, т. е. те не касаят начина на отчитане на водата. Принципно режимът на отчитане на водата в сгради етажна собственост се урежда с нормата на чл.30 от наредбата/ в която част жалбата е недопустимва/ , а конкретните правила на отчетането са дадени детайлно в нормата на чл.39. Както бе посочено, спецификата на тези правила произтичат от спецификата на етажната собственост като вид правен субект. На тези правила са подчнени всички лица, които са потребители на вода в сгради етажна собственост. В случая не може да се приеме, че потребителите с индивидуални водомери са поставени в по-неблагоприятно положение, и по отношение на тях са въведени рестрикции, изразяващи се в задължение за заплащане на количества вода, което не са потребили. Това следва от тълкуването на нормата на чл.39,ал.5 и ал.6 от наредбата, които въвеждат рестрикции за потребителите на вода без монтирани водомери /презумпция за ползвано на определено количество вода, без значение колко реално е използвано/ с цел да монтират индивидуален водомер, като по този начин не може да се приеме, че ползвателите с монтиран такъв са поставени в по-неблогоприятно положение. Отделно от това, разликата от показанията на общия водемер на сградата се разпределя не само между ползвателите с монтиран индивидуален водомер, но в разпределението участват и тези ползватели без монтиран такъв чл.39,ал.4,т.4 от наредбата. Цитираното в становището решение на петчленен състав на ВАС № 5590 от 09.07.2000г. по адм. д. № 2652/2000г. касае отменени разпоредби и е неотносимо към процесните.
Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че нормите на чл.33, чл.34, чл.34а и чл.39,всички алинии, без 6-та, от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството, обн., ДВ, бр. 88 от 08.10.2004 г., попр., ДВ бр. 93 от 19.10.2004 г., не противоречат на акт от по висок ранг.
При този изход на процеса жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на министерство на регионалното развитие и благоустройството разноски по делото в размер на 100лв., съставляващо юрисконсулско възнаграждение определето при условията на чл. 78,ал.8 ГПК във вр.144 АПК и чл.37 ЗПП.
Предвид гореизложеното и на основание чл.159,т.6 и чл.193 АПК Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на В. Ц. от гр.София, [ж. к.], [улица], [адрес], [ЕГН], против чл. 30 и чл.39,ал.6 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството, обн., ДВ, бр. 88 от 08.10.2004 г., попр., ДВ бр. 93 от 19.10.2004г., като недопустима.
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по делото в тази му част.
В тази си част решението има характер на определение и може да бъде обжалвано пред петчленен състав на Върховния административен съд в седмодневен срок от съобщението, че същото е изготвено.
ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБАТА на В. Ц. от гр.София, [ж. к.], [улица], [адрес], [ЕГН], против чл. 33, чл.34, чл.34а и и чл.39/всики алинеи без шеста/ от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството, обн., ДВ, бр. 88 от 08.10.2004 г., попр., ДВ бр. 93 от 19.10.2004г.
ОСЪЖДА В. Ц. от гр.София, [ж. к.], [улица], [адрес], [ЕГН], да заплати на Министерство на регионалното развитие и благоустройството разноски по делото в размер на 100 /сто/лв.
Решението може да бъде обжалвано пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението, че същото е изготвено.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ ЙОРДАН КОНСТАНТИНОВ
секретар:
Членове:
/п/ ПЕТЯ ЖЕЛЕВА
/п/ ЛОЗАН ПАНОВ