Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на четвърти октомври две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: Й. К. Членове: ПЕТЯ Ж. П. при секретар Б. П. и с участието на прокурора Г. К. изслуша докладваното от съдията Л. П. по административно дело № 999 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 2228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

С решение № 7324 от 06.12.2021 г., постановено по адм. д. № 7141/21 г. Административен съд София-град /АССГ/, е отменил по жалба на „Потенс“ ЕООД, гр. София, [ЕИК], Ревизионен акт /РА/ № Р-22221720004730-091-001/24.03.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение № 880/10.06.2021 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. София, като е осъдил НАП – София да заплати на жалбоподателя разноски по делото в размер на 50 лв.

Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Т. Т., в качеството му на директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София. В същата се прави оплакване за наличието на отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. М. В. административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на АССГ и вместо него да постанови друго такова, с което да потвърди изцяло оспорения РА. Претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение за двете съдебни инстанции, както и разноски за заплатена държавна такса за касационно обжалване.

Ответният по касационната жалба „Потенс“ ЕООД, гр. София не взема становище по основателността на касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационна жалба е процесуално допустима, а по същество е основателна и следва да бъде уважена.

Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

С решението си АССГ е отменил по жалба на „Потенс“ ЕООД, гр. София РА № Р-22221720004730-091-001/24.03.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение № 880/10.06.2021 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. София, с който е ангажирана солидарната отговорност на търговеца по чл. 177 ЗДДС по доставки, документирани с фактури № 10016 от 11.11.2019 г. и № 10017 от 20.11.2019 г., издадени от „ВИКИНГТИЙМ“ ЕООД. Решаващият съд е описал фактическата обстановка по извършване на ревизията и констатациите на органите по приходите за наличие на предпоставки по чл. 177, ал. 1 и 2 ЗДДС за ангажиране на отговорността за невнесен дължим ДДС от доставчика „ВИКИНГТИЙМ“ ЕООД. Първоинстанционният съд и изложил мотиви, че ревизионният акт е правно валиден, издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липса на допуснати нарушения на административно-производствените правила, засягащи неговата законосъобразност в цялост. Решаващите мотиви на АССГ относно материалната законосъобразност на оспорения акт са изложени на стр. 3 – 4 от мотивите, л. 228– 229 от цитираното първоинстанционно дело, като е дадено тълкуване на относимите алинеи на чл. 177 ЗДДС и съответно кои са елементите на фактическия състав на отговорността и кой носи доказателствената тежест в процеса. Според първоинстанциония съд в конкретния случай, в оспорения РА няма никъде изведен извод, че облагаемата доставка е привидна, заобикаля закона или е на цена, която значително се отличава от пазарната. Доколкото изискването на закона е кумулативно да се установят тези обстоятелства и доколкото въобще няма изложени такива доводи, освен краткото посочване, че имало за цел да се осигури данъчно предимство на други търговски дружества, съдът е приел издадения РА за необоснован. Съдът е изложил в мотивите се заключение, че не са налице каквито и да било доказателства или факти за знание у ревизираното лице към момента на сключване на сделката, че придобиването на МПС-та, би довело до неправомерен резултат.

Крайният извод на АССГ е за незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт, което обуславя необходимостта от неговата отмяна.

Решението е не правилно като постановено в противоречие с материалния закон и необосновано на фактите по делото.

По делото няма спор за факти и същите правилно са възприети и изложени от първоинстанционния съд. Спорът е единствено по отношение на това налице ли са условия за ангажиране на отговорността на ревизираното дружество по чл. 177 ЗДДС за дължим ДДС по доставки на „ВИКИНГТИЙМ“ ЕООД. По изложените по-горе мотиви първоинстанционният съд е дал отрицателен отговор на спорния въпрос, което е обосновало и отмяната на оспорения ревизионен акт.

Така направеният извод не се споделя от настоящата съдебна инстанция като изграден в противоречие със събраните по делото доказателства и при неправилно приложение на материалния закон.

Съгласно чл. 177, ал. 1 от ЗДДС регистрирано лице, получател по облагаема доставка, отговаря за дължимия и невнесен данък от друго лице, доколкото е ползвало право на приспадане на данъчен кредит, свързан пряко или косвено с дължимия и невнесен данък. Включването на тази разпоредба в глава ХХV от ЗДДС определя отговорността за злоупотреби като средство за предотвратяване на данъчни измами. Съдържанието на тази отговорност е за плащане от регистрираното лице – получател по облагаема доставка за дължимия, но невнесен ДДС, когато е упражнило право на приспадане на данъчен кредит, свързан пряко или косвено с дължимия, но невнесен данък. Принципът, установен с чл. 177, ал. 6 от ЗДДС е, че отговорността се носи от прекия получател по доставката с невнесения данък, но ако той не бъде събран от него, се носи субсидиарна отговорност от всеки следващ получател по реда на доставките. Нормата на ал. 2 от същия чл. 177 определя, че отговорността по ал. 1 се реализира, когато регистрираното лице е знаело или е било длъжно да знае, че данъкът няма да бъде внесен, и това е доказано от ревизиращия орган по реда на чл. 117 – 120 от ДОПК.

В конкретния случай между страните не се спори по отношение на следните обстоятелства: 1. С договор от 11.11.2019 г. „Потенс“ ЕООД купува „ВИКИНГТИЙМ“ ЕООД лек автомобил марка "Ауди", модел А5, като за продажбата е издадена фактура № 10... 016/11.11.2019 г. с данъчна основна 50 000 лв. и ДДС в размер на 10 000 лв. Впоследствие автомобила е продаден от „Потенс“ ЕООД на „ГАЗЛОДЖИСТИК“ с фактура от 28.02.2020 г. с данъчна основа 82 000 лв. и ДДС в размер на 16 400 лв.; 2. С договор от 20.11.2019 г. „Потенс“ ЕООД купува от „ВИКИНГТИЙМ“ ЕООД лек автомобил марка "Порше", модел Кайен, като за продажбата е издадена фактура № 10... 017/20.11.2019 г. с данъчна основна 55 000 лв. и ДДС в размер на 11 000 лв. Впоследствие автомобила е продаден от „Потенс“ ЕООД на „ПРОМИШЛЕНА ЕНЕРГЕТИКА“ ЕАД с фактура от 28.02.2020 г. с данъчна основа 110 000 лв. и ДДС в размер на 22 000 лв.; 3.Установено е също така, че преди това [фирма] е закупило горепосочените МПС-та с фактури от 31.10.2019 г. и от 12.11.2019 г., всяко едно с данъчна основа от 3000 лв. и ДДС в размер на 600 лв.; 4. В хода на ревизията не са представени документи, удостоверяващи извършено плащане по фактурите от „Потенс“ ЕООД, а ревизираното лице декларира, че такива не са извършени. Сключени са споразумения за удължаване на срока за плащане, както следва: споразумение от 11.02.2020 г., с което задължението по фактура № № 10... 016/11.11.2019 г. се разсрочва до 30.06.2020 г. и споразумение от 20.02.2020 г., с което задължението по фактура № № 10... 017/11.11.2019 г. се разсрочва до 30.06.2020 г.; 5. На „ВИКИНГТИЙМ“ ЕООД е извършена ревизия за установяване задължения по ЗДДС за периода 01.02.2019 г. – 31.12.2019 г., която е приключила с РА № Р-22221120001134 -091-001/14.09.2020 г. С посочения РА, който е влязъл в сила, са установени задължения по ЗДДС за м. 11. 2019 г. в размер на 59 800 лв. данъкът не е внесен, като за събиране на задълженията е образувано изпълнително дело, като е установено, че дружеството има задължения към бюджета в особено големи размери; 6. На „Потенс“ ЕООД е извършена ревизия, като с РА № Р-22221720000956-091-001/28.10.2020 г. на дружеството е признато право на приспадане на данъчен кредит по фактурите издадени от „ВИКИНГТИЙМ“ ЕООД.

В касационната жалба на директора на Д "ОДОП" - гр. София се правят оплаквания за неправилност на решението на първоинстанционния съд поради наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излагат се доводи, че неправилно административният съд е приел, че в случая не е налице "знание" по смисъла на чл. 177, ал. 2 ЗДДС, което да обосновава отговорност на ревизираното дружество.

В случая спорното обстоятелство се свежда до това следва ли да се приеме, че при търговеца е налице знание за невнасяне на дължимия данък по смисъла на чл. 177, ал. 2 ЗДДС и доказано ли е това от приходния орган при условията на чл. 117 – 120 ДОПК.

Не могат да бъдат споделени изводите на административния съд, че с оглед на доказателствата по делото не може да бъде прието, че при ревизираният търговец не е налице "знание", че дължимият данък няма да бъде внесен от доставчика.

За обосноваване на наличие на "знание" по смисъла на чл. 177, ал. 2 ЗДДС е необходимо да бъдат установени обективни обстоятелства, които да сочат, че действителните отношение между търговците надхвърлят рамките на обичайните делови отношение между доставчик и получател на доставката. Изложени по-горе обстоятелства сами по себе си наистина не водят до извод, че търговецът и дружеството длъжник се явяват свързани лица по смисъла 1, т. 3 ДР ДОПК. Те обаче обосновават наличие на обективни факти, от които следва извод, че между тях съществуват по особени и близки отношения, надхвърлящи нормалните отношения доставчик – получател, което обосновава знанието у получателя на доставките, че дължимия данък няма да бъде внесен от доставчика. На първо място не е налице извършено разплащане между контрагентите във връзка с доставките по двете фактури. Въпреки твърдението за разсрочване на плащането от страна на „Потенс“ ЕООД чрез сключени споразумение от 11.02.2020 г. и 20.02.2020 г., с които е договорено плащането да бъде извършено до 30.06.2020 г., такова не е осъществено въобще. При липса на извършено плащане от страна на доставчика, ревизираното дружество, не следва да има очакване, че доставчикът ще изпълни задължението си към фиска. На следващо място, органите по приходите са установили и други, факти, относими към наличието за знание за невнасяне на дължимия данък. Така например като допълнително съображение е посочено, че „ВИКИНГТИЙМ“ ЕООД продава на „Потенс“ ЕООД на десетократно по-високи цени, което е безспорно установено по делото. Наред с това, съставител на ГФО на „Потенс“ ЕООД и „ВИКИНГТИЙМ“ ЕООД е К. К., която е съпруга на Ю. К. – управител и едноличен собственик на капитала на „Потенс“ ЕООД. Отделно от това е установено, че клиенти на „ВИКИНГТИЙМ“ ЕООД през 2019 г. са преимуществено дружества, които са свързани с управителя на „Потенс“ ЕООД, а именно „ДЖИ ГРУП СЪРВИЗ“ ЕООД, със собственик Ц. К., майка на Ю. К.; „ЕЛТОРО ОЪЛ БГ 2014“ ЕООД и „СМАРТ СИС ОЙЛ 77“ ЕООД, със собственик К. К., съпруга на Ю. К.; „МЕТРОСИСТЕМ“ ЕООД и „ТЕНАКС 2011“ ЕООД, със собственик Ю. К., баща на Ю. К.. Съставител на ГФО за 2019 г. на „ДЖИ ГРУП СЪРВИЗ“ ЕООД и „ЕЛТОРО ОЪЛ БГ 2014“ ЕООД е „СМАРТ СИС ОЙЛ 77“ ЕООД, чийто едноличен собственик на капитала е К. К., съставител на ГФО на „МЕТРОСИСТЕМ“ ЕООД, „Потенс“ ЕООД, „СМАРТ СИС ОЙЛ 77“ ЕООД и „ТЕНАКС 2011“ ЕООД е също К. К..

Основателни са касационните доводи в жалбата, че ценени поотделно и в съвкупност, събраните доказателства сочат, че е налице хипотезата на чл. 177, ал. 2 ЗДДС.

Като е приел друго и е отменил оспорения ревизионен акт като незаконосъобразен, АССГ е приложил неправилно материалния закон и е постановил едно неправилно съдебно решение. При условията на чл. 222, ал. 1 АПК същото следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго такова, с което жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Към датата на постановяване на настоящето решение има произнасяне от Общото събрание на съдиите на Върховния административен съд относно обхвата на отговорността по чл. 177 ЗДДС и за лихвите, поради което спирането на производството по делото до окончателното оформяне на решението по тълкуването дело е безпредметно.

При този изход на процеса ответният по касация „Потенс“ ЕООД, следва да бъде осъден да заплати на НАП София в качеството й на юридическо лице, в състава на което влиза Д "ОДОП" София разноски по делото за две съдебни инстанции в размер общо на 2 483,12 лв. и разноски за заплатена държавна такса в размер на 189,75 лв.

Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 7324 от 06.12.2021 г. по адм. д. № 7141/21 г. на Административен съд София-град, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБАТА на „Потенс“ ЕООД, гр. София, [улица], [ЕИК], представлявано от управителя Ю. К., срещу Ревизионен акт № Р-22221720004730-091-001/24.03.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение № 880/10.06.2021 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. София, с който е ангажирана солидарната отговорност на търговеца по чл. 177 ЗДДС в размер на 21 000 лв. главница и лихви за забава в размер на 2 718,55 лв.

ОСЪЖДА Потенс“ ЕООД, гр. София, [улица], [ЕИК], представлявано от управителя Ю. К., да заплати на Национална агенция по приходите разноски по делото за две съдебни инстанции в размер на 2 672,87 /две хиляди шестстотин седемдесет и два лева и осемдесет и седем стотинки/ лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ЙОРДАН КОНСТАНТИНОВ

секретар:

Членове:

/п/ П. Ж. п/ ЛОЗАН ПАНОВ