Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на четвърти октомври две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: Й. К. Членове: П. Ж. Л. П. при секретар Б. П. и с участието на прокурора Г. К. изслуша докладваното от съдията Л. П. по административно дело № 1054 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

С решение № 1762 от 11.11.2021 г. по адм. д. № 2150/2021 г., Административен съд Бургас е отхвърлил жалбата на Понтика 2004 ЕООД, ЕИК 102879975, със седалище и адрес на управление гр. София, район Изгрев, [улица], [адрес], представлявано от управителя Н. Г., против ревизионен акт (РА) № Р-02000220006239-091-001/21.04.2021 г., издаден от органи на приходите при ТД на НАП Бургас, потвърден с решение № 98/15.07.2021 г. на директора на Д. О. и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) - Бургас при Централно управление на Националната агенция по приходите (ЦУ на НАП), с който на дружеството са определени задължения по Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ в общ размер на 2355.81 лева и лихва за забава в размер на 492.15 лева и по Закона за данъка върху добавената стойност /ЗДДС/ в размер на 5786.75 лева и лихва за забава в размер на 3504.78 лева.

Срещу решението на Административен съд Бургас е подадена касационна жалба от Понтика 2004 ЕООД, представлявано от управителя Н. Г., чрез адв. Х. М. от АК-Бургас. В жалбата се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и се иска отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА.

Ответникът директор на Дирекция ОДОП - Бургас при ЦУ на НАП не взима становище по касационната жалба

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на оспорване пред административния съд е бил РА, с който на Понтика 2004 ЕООД са определени задължения по ЗКПО в размер на 2355,81 лева и лихва за забава в размер на 492,15 лева и по ЗДДС в размер на 5786,75 лева и лихва за забава в размер на 3504,78 лева,

Първоинстанционният съд е отхвърлил оспорването изцяло.

За да отхвърли жалбата съдът е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентни органи по приходите по чл. 119, ал. 2 ДОПК, при спазване на изискванията за форма, предписани в чл. 120, ал. 2 ДОПК. Съдът не е констатирал съществени нарушения на ревизионното производство по чл. 112 - 117 от ДОПК.

По материалната законосъобразност на оспорения ревизионен акт, съдът е очертал материалноправните предпоставки за признаване на данъчен кредит по чл. 68 и чл. 69 от ЗДДС. За да постанови обжалвания резултат, първоинстанционният съд е обосновал извод за законосъобразност на отказа на правото на данъчен кредит по фактури (10 бр.), издадени от Медисън тур ЕООД и Дейзън строй ЕООД (1 бр.), поради липса на реално осъществени доставки.

Решаващият съд е установил, че през ревизирания период Понтика 2004 ЕООД е осъществявало дейност в обект - питейно заведение кафе-дискотека Бикини, находящ се в гр. Созопол, ул. Републиканска № 16, при упражнявана сезонна дейност през периода от м. юни до м. септември с работно време от 00: 00ч. до 5: 30ч., без почивен ден. Дружеството е стопанисвало посочения обект въз основа на сключен договор за наем с ПК Созопол от 01.02.2018 г.

За процесния данъчен период 01.07.2018 г. 30.09.2018 г. Понтика 2004 ЕООД е ползвало данъчен кредит по следните фактури от Медисън тур ЕООД:

ф. № 0000000029/05.07.2018 г. за доставка основно почистване на обект на стойност 6250 лева и ДДС 1250 лева; към фактурата е представен и протокол - акт обр. 19 от същата дата, в който е посочено, че изпълнената работа е в количество 10бр. с ед. цена 625 лева;

ф. № 0000000048/24.07.2018 г. за доставка разнос на рекламни флаери и постери в региона на област Бургас на стойност 6650 лева и ДДС 1ЗЗ0 лева; към фактурата е представен и протокол - акт обр. 19 от същата дата, в който е посочено, че изпълнената работа е в количество 20бр. с ед. цена ЗЗ2. 50 лева;

ф. № 1000000019/03.08.2018 г. за доставка демонтаж на покривна конструкция по протокол на стойност 6575 лева и ДДС 1315 лева; към фактурата е представен и протокол - акт обр. 19 от същата дата, в който е посочено, че изпълнената работа е в количество 250 кв. м. с ед. цена 26. 30 лева;

ф. № 1000000024/07.08.2018 г. за доставка почистване, товаро-разтоварване и извозване на строителни отпадъци на стойност 6245 лева и ДДС 1249 лева; към фактурата е представен и протокол - акт обр. 19 от същата дата, в който е посочено, че изпълнената работа е почистване, товаро-разтоварване и извозване на строителни отпадъци до депо за отпадъци в количество 10 бр. курс с ед. цена 624. 50 лева;

ф. № 1000000027/10.08.2018 г. за доставка изграждане на покривна конструкция по протокол на стойност 6930 лева и ДДС 1386 лева; към фактурата е представен и протокол - акт обр. 19 от същата дата, в който е посочено, че изпълнената работа е изграждане на покривна конструкция Градина с текстил в количество 200 кв. м. с ед. цена 34. 65 лева;

ф. № 10000000ЗЗ/14.08.2018 г. за доставка полагане на изолация по протокол на стойност 6425 лева и ДДС 1285 лева; към фактурата е представен и протокол - акт обр. 19 от същата дата, в който е посочено, че изпълнената работа е полагане на изолация в количество 200 кв. м. с ед. цена 32. 125 лева;

ф. № 1000000036/17.08.2018 г. за доставка къртене, товаро-разтоварване и извозване на фаянс и санитария съгласно протокол на стойност 5600 лева и ДДС 1120 лева; към фактурата е представен и протокол - акт обр. 19 от същата дата, в който е посочено, че изпълнената работа е къртене, товаро-разтоварване и извозване на фаянс и санитария до депо за отпадъци в количество 8 бр. курс с ед. цена 700 лева;

ф. № 1000000041/28.08.2018 г. за доставка монтаж на гипсокартон на стойност 6450 лева и ДДС 1290 лева; към фактурата е представен и протокол - акт обр. 19 от същата дата, в който е посочено, че изпълнената работа е монтаж на гипсокартон с включени материали в количество 200 кв. м. с ед. цена 32. 25 лева;

ф. № 1000000052/31.08.2018 г. за доставка полагане на теракот и фаянс на стойност 6775 лева и ДДС 1355 лева; към фактурата е представен и протокол - акт обр. 19 от същата дата, в който е посочено, че изпълнената работа е полагане на теракот с включени материали в количество 180 кв. м. с ед. цена 16. 50 лева и полагане на фаянс с включени материали в количество 230. 61 кв. м. с ед. цена 16. 50 лева;

ф. № 0000000092/28.09.2018 г. за доставка демонтаж и монтаж на климатична система на стойност 6000 лева и ДДС 1200 лева; към фактурата е представен и протокол - акт обр. 19 от същата дата, в който е посочено, че изпълнената работа е демонтаж и монтаж на климатична система в количество 2бр. с ед. цена 350 лева и монтаж на нови климатици в количество 2бр. с ед. цена 2650 лева;

За същия данъчен период 01.07.2018 г. 30.09.2018 г. Понтика 2004 ЕООД е ползвало данъчен кредит по ф. № 0000000056/31.07.2018 г., издадена от Дейзън строй ЕООД за освежителен ремонт на стойност 7100 лева и ДДС 1420 лева; към фактурата е представен и протокол - акт обр. 19 от същата дата, в който е посочено, че изпълнената работа е освежителен ремонт /почистване, извозване на отпадъци, шпакловка и боядисване в количество 5бр. с ед. цена 1420 лева.

Между страните, не се спори, че към всяка от фактурите са приложени касови бележки за заплащане на стойностите в брой. Фактурите са отразени в дневниците за покупки на задълженото лице за съответните периоди и в справките-деклараци. Въпреки конкретно отправените искания за даване на обяснения и представяне на писмени доказателства относно процесните фактури, издадени от Медисън тур ЕООД и Дейзън строй ЕООД, от ревизираното лице не са представени допълнителни доказателства оферти, сключени договори за предоставяне на услугите, фактури и гаранционни карти за закупените климатици, обяснения относно начина на извършване на услугите, както и относно посочените в приемо-предавателните протоколи количества.

Безспорно е, че в хода на ревизионното производство са инициирани насрещни проверки на двамата доставчици - Медисън тур ЕООД и Дейзън строй ЕООД (л. 129 и сл.), като от данните посочени в протоколите за извършени проверки при неколкократни посещения на известните на дружествата адреси не е установено лице, което да получи изготвеното искане за представяне на писмени обяснения и доказателства. Отговор и след прилагане на процедурата по чл. 32 ДОПК не е постъпил и от двете дружества, респективно не са представени и изисканите доказателства данни за кадрова и техническа обедпеченост, първични документи, счетоводни регистри и др. По отношение на двамата доставчика са извършени справки в системата на НАП, при което е установено, че и двете дружества са регистрирани по ЗДДС по избор, като в последствие са дерегистрирани на основание установени обстоятелства по чл. 176 от ЗДДС (след м. 12. 2018 г.). Търговските дружества имат седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Лозенец, [улица], а едноличен собственик на капитала и управител на Медисън тур ЕООД е В. Б., а на Дейзън строй ЕООД Р. Р., а след 12.09.2018 г. управител е В. Б.. От изготвените справки в ИС на НАП се установява, че за периода 02.05.2017 г. 31.12.2018 г. Медисън тур ЕООД няма назначени лица на трудов договор, а наред с това, за управителя на дружеството не е декларирано полагане на личен труд. Установено е още, че дружеството има задължения към НАП по декларирани данни, които не са изплатени. От изготвените справки в ИС на НАП се установява, че за периода 01.01.2018 г. 31.12.2018 г. от Дейзън строй ЕООД не е подавана декларация за полагане на личен труд от управителите на дружеството, респективно същите не са осигурявани от него. Видно от извършената справка в регистър Трудови договори в Дейзън строй ЕООД са назначени три лица на 16.03.2018 г. и 28.03.2018 г. един счетоводител и двама строителни работници, чиито договори са прекратени на 23.04.2018 г. Не са подавани декларации за изплатени дивиденти, наеми или доходи по граждански договори.

В хода на ревизионното производство е извършена насрещна проверка и са събрани писмени доказателства от ПК Созопол собственик на търговския обект дискотека Бикини и наемодател на ревизираното дружество. Видно от представените писмени обяснения от представителя на ПК Созопол К. Г., от Понтика 2004 ООД е имало заявено желание за извършване на ремонт през м. 01.2019 г., но не е бил извършен такъв. От ПК Созопол са извършили частичен ремонт за собствена сметка на покрива на сградата, находяща се в гр. Созопол, ул. Републиканска № 16, където се намира и дискотека Бикини, за което са представени се фактура № 1000000037/15.05.2018 г., издадена от Интерстрой груп ООД, с предмет доставка и монтаж на хидроизолация, битумни плоскости, челни дъски, лазурен лак, както и фактура № 1000000054/25.03.2019 г., издадена от същото дружество, с предмет демонтаж на платна от Ондулин, подмяна OSB плоскости, доставка и монтаж на пола от поцинкована ламарина, доставка и монтаж на хидроизолация без посипка и със сива посипка.

След изготвяне на ревизионния доклад (на 17.02.2021 г.) в ТД на НАП-Бургас са предоставени 11 договора за услуги (л. 361 и сл.), сключени между Понтика 2004 ООД с Медисън тур ЕООД (10 бр.) и Дейзън строй ЕООД (1бр.). Договорите са постъпили чрез доставка от Еконт, с отбелязан подател А. П. от гр. Перник, без придружително писмо, а след извършена справка от ревизиращия екип е констатирано, че в Понтика 2004 ООД не е имало назначено лице с посоченото име, не е осъществен и контакт на предоставения телефонен номер (посочен в разписката за получаване на документите).

Ревизиращият екип е достигнал до заключението, че фактурираните доставки на услуги от Медисън тур ЕООД и Дейзън строй ЕООД към задълженото лице не са реално извършени, а съставените от тях документи са с невярно съдържание, което е индиция за данъчна измама. В тази връзка е прието, че доставчиците не разполагат с материална, техническа и кадрова обезпеченост нямат собствени или наети ДМА, наети подизпълнители, назначени служители, не са представени доказателства, че са разполагали със стоките предмет на спорните фактури. Двамата доставчици не са установени, респективно не е извършена проверка в техните счетоводства за установяване реалността на доставките. В подкрепа на този извод е посочено, че в хода на ревизията на Медисън тур ЕООД е прието, че не са налице доставки по декларираните от дружеството покупки и продажби. Този извод е възприет и по отношение на Дейзън строй ЕООД.

С оглед на направените констатации за липса на реалност на извършените доставки, ревизиращият екип е издал РА, с който на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и ал. 2 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, във вр. с чл. 6, чл. 9, чл. 25, чл. 70, ал. 5 от ЗЗДС е отказал право на приспадане на данъчен кредит по спорните фактури в общ размер на 14 200 лева 4000 лева за м. 07. 2018 г., 9000 лева за м. 08. 2018 г. и 1200 лева за м. 09. 2018 г., който размер на ДДС е определен за внасяне. След отчитане на подадените справки-декларации и постъпилите по събирателна сметка на дружеството суми, на същото са определени задължения по периоди, както следва: за данъчен период 01.07.2018 г. -31.07.2018 г. - ДДС в размер на 00. 00 лева, ведно с лихви за забава 822. 51 лева; за данъчен период 01.08.2018 г. -31.08.2018 г. - ДДС в размер на 4216. 91 лева, ведно с лихва за забава 2199. 52 лева; за данъчен период 01.09.2018 г. -30.09.2018 г. - ДДС в размер на 1569. 84 лева, ведно с лихва за забава 482. 75 лева. По отношение на определянето на задължения по ЗКПО ревизиращият екип е приел, че на основание чл. 26, т. 2, във вр. с чл. 10 от ЗПКО не са документално обосновани, респективно не се признават за данъчни цели разходите за начислени разходи за амортизация за 2018 г. в размер на 1020 лева на отразен в счетоводството на дружеството дълготраен нематериален актив подобрение на нает обект, в резултат на стопански операции обективирани във фактури №№ 100000019/03.08.2018 г., 1000000024/07.08.2018 г., 1000000027/10.08.2018 г.,10000000 ЗЗ/14.08.2018 г., 1000000036/17.08.2018 г., 1000000041/28.08.2018 г., 1000000052/31.08.2018 г. и 1000000092/28.09.2018 г., издадени от Медисън тур ЕООД, приети за нереално извършени доставки; извършени разходи за услуги в размер на 12 900 лева, представляваща данъчни основи по фактури №№ 1000000029/05.07.2018 г. и 1000000048/24.07.2018 г., издадени от Медисън тур ЕООД, с предмет: услуги по почистване на обект и разнос на рекламни материали; извършени разходи за услуги в размер на 7100 лева, представляващи данъчна основа по ф. № 56/31.07.2018 г., издадена от Дейзън строй ЕООД, с предмет освежителен ремонт. С размера на непризнатите разходи е увеличен счетоводният финансов резултат на дружеството за 2018 г., в резултат на което е определена данъчна печалба в размер на 23 558. 06 лева, респективно дължим корпоративен данък в размер на 2355. 81 лева, от който деклариран с ГДД за 2018 г. 253. 81 лева и новоопределен 2102. 00 лева. За невнесения в срок данък е определена лихва за забава в размер на 492. 15 лева. Резултатите от проведената ревизия са обективирани в оспорения по делото ревизионен акт № Р-02000220006239-091-001/21.04.2021 г. В срока по чл. 152, ал. 1 от ДОПК е постъпила жалба срещу констатациите на органите по приходите в процесния ревизионен акт. С решение № 98/15.07.2020 г. на директора на Дирекция ОДОП Бургас е потвърден процесния РА.

Решаващият съд след анализ на събраните по делото доказателства е споделил заключението на ревизиращия екип, че фактурираните доставки на услуги от Медисън тур ЕООД и Дейзън строй ЕООД към задълженото лице не са реално извършени, а съставените от тях документи са с невярно съдържание, което е индиция за данъчна измама. От ревизираното лице и от доставчиците по процесните фактури не са представени първични счетоводни документи, удостоверяващи прехвърляне правото на собственост по отношение на монтирани климатици, включително от къде са закупени, какъв модел са. В тази връзка от ревизираното лице не са представени документи за закупуване на устройствата, не са представени гаранционни карти, както и яснота относно това къде са монтирани тези климатици. Въпреки, че представените договори не са били кредитирани от данъчните органи като представени от неизвестен източник, респективно невъзможност да се прецени тяхната автентичност, първоинстанционният съд (на стр. 443) е изложил задълбочени мотиви защо представените не по надлежния ред договори не въвеждат допълнителни данни, които да доведат до извод за конкретните извършени действия по количество, място, време, ед. цена и др., доколкото в тях са посочени идентични данни от тези вписани в протоколите акт обр. 19, както по отношение на услугата, така и по отношение на количество и единична цена. Според Административен съд Бургас посочените документи не изясняват механизма, мястото и времето на извършване на сочените в тях услуги, за които са издадени и процесните фактури. В частта по ЗКПО съдът е приел, че са налице основанията по чл. 26, т. 2 ЗКПО, във връзка с чл. 10, ал. 1 ЗКПО за преобразуване на финансовия резултат на дружеството за 2018 г., тъй като разходите, отчетени по процесните фактури са документално обосновани.

Крайният извод на решаващия съд е, че РА е законосъобразен, поради което жалбата на Понтика 2004 ООД е отхвърлена

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Спорният въпрос между страните се свежда до това налице са реални доставки на услуги по процесните фактури, издадени от посочените доставчици, като отговорът на този въпрос е относим както към възникване на правото на данъчен кредит, така и по въпроса за преобразуване на финансовия резултат на дружеството и определяне на допълнителни задължения за корпоративен данък.

При изграждане на изводите си по спорния въпрос за всяка една от отделните доставките първоинстанционният съд е съобразил всички събрани по делото доказателства, като не намира подкрепа във фактите по делото твърдението на касатора, че доказателства са били преценявани без да се отчитат някои противоречия в Ревизионния доклад. В случая съдът е анализирал реалността на доставките с оглед на вида на доставките /стоки или услуги/. По отношение на доставката на стоки /основно строителни материали/ е съобразено обстоятелството, че при условията на чл. 24 ЗЗД собствеността върху същите, в качеството им на родово определени вещи, се прехвърля при определянето им по общо съгласие, или от момента на предаването им. Правилно е прието, че представените фактури сами по себе си не са доказателства за настъпване на данъчно събитие и е необходимо установяване на обективния факт на предаването на стоките по вид и количество.

В касационната жалба се повтарят частично аргументите изложени пред първоинстанционния съд, включително по отношение на писмените обяснения на Н. Г. представител на Понтика 2004 ООД. Същият посочва, че почистване е извършено веднъж преди откриване на сезона и започване на работа на обекта през м. 07. 2018 г. , а след това е извършвано почистване във връзка с извършените СМР, за което е издадена фактура № 10000029/05.07.2018 г. Посочените СМР обаче са извършвани след датата, на която е фактурирано предоставянето на услугата почистване на обект и датата, на която е издаден протокол - акт обр. 19, т. е. след приемане на услугата. Н. Г. не конкретизира също така по какъв начин и в какъв период са извършени доставките. В дадените писмени обяснения не се сочи къде в обекта са извършвани СМР, т. е на кое място е осъществявано къртене, какво точно е къртено, къде е положен впоследствие фаянс, къде е положен гипсокартон, къде е направено шпакловане, а след това и боядисване. Липсва житейска логика за извършване на ремонтни дейности от такова естество (къртене и полагане на таракот) при функциониращо заведения в най-активния период от туристическия сезон. Правилно съдът посочва, че с фактура № 1000000056/31.07.2018 г. е доставена услуга освежителен ремонт на процесния обект, което отново противоречи на останалите фактурирани дейности, т. е. не е ясно поради каква причина на 31.07.2018 г. е извършен освежителен ремонт, а след това са извършвани тежки СМР като къртене и лепене на фаянс. Наред с това, липсват обяснения къде са монтирани новите климатици по фактура 1000000092/28.09.2018 г. и поради каква причина липсват всякакви други документи като фактура за закупуване на климатици, техническа документация, гаранционна карта и др. За всички извършени СМР липсват фактури за вложени материали.

Съдът намира за необходимо са отбележи, с оглед изброените решение на СЕС в касационната жалба, че разпоредбите на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС обуславят възникването на правото на приспадане на данъчен кредит от кумулативното осъществяване на елементите на регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав, който наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, включва и установяването на реалното получаване на стоките или извършването на услугите по облагаемата доставка - арг. от чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС. Необходимостта от установяване на обективното извършване на доставките не се отрича от СЕС в Решението от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11, който в своята практика многократно подчертава, че националният съдия следва да осъществи конкретна преценка на всички събрани в производството пред него доказателства и въз основа на тях да формира изводите си за наличието или липсата на реална доставка. Това негово разбиране е отново застъпено в Решение от 31.01.2013 г. по дело С-643/11, съобразно което Правото на Съюза, както и принципите на данъчен неутралитет, на правна сигурност и на равно третиране допускат на получател на фактура да се откаже право на приспадане на ДДС, платен за получена доставка, по съображение, че липсва действително извършена облагаема сделка. Относимо в конкретния случай е и тълкуването, обективирано в Решението на СЕС от 13.02.2014 г. по дело С-18/13, съгласно което националният съд следва да провери служебно дали установените обстоятелства сочат за наличието на измама и от обективните данни, предоставени от органите по приходите, дали се установява, че данъчно задълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото на приспадане, е част от измама.

В тази връзка в мотивите на решението на СЕС по дело С-285/11, Боник /т. 31 и т. 32/ е прието, че за да се признае правото на приспадане, е необходимо съдът в съответствие с правилата на доказване, установени в националното законодателство, да провери дали доставките на стоки /услуги/ са реално осъществени и дали тези стоки са използвани от получателя за извършваните от него облагаеми сделки. Упражняването на правото на приспадане не включва данъка, който се дължи само защото е вписан във фактура, а се ограничава до действително дължимите данъци, тези, отговарящи на облагаема сделка /т. 13 и т. 17 от решение на СЕО /сега СЕС/ по дело С-342/87 G. H., т. е. само фактурата не е достатъчна като доказателство за осъществяването на доставката. Договорите, по силата на които възниква облигационното правоотношение, имат значение при индивидуализиране на доставката, но също не доказват нейното изпълнение. Що се отнася до разпределянето на доказателствената тежест относими са правилата на националните процесуални норми /чл. 170, ал. 1 АПК и чл. 154, ал. 1 ГПК вр. 2 ДР ДОПК/, които съответстват на приетото от СЕС в т. 32 от решение по дело С-414/10, Veleclair SA, а именно, че лицето, което иска приспадането на ДДС, трябва да докаже, че са изпълнени условията за това.

По отношение на определените задължения по ЗКПО, правилно решаващият съд е приел, че доставките по процесните фактури не са извършени реално на ревизираното лице, респективно представените първични счетоводни документи не съдържат достоверни данни и не обосновават вярност на извършените с тях стопански операции. Посочените разходи за услуги и за амортизация в общ размер на 21020 лева не са документално обосновани и съответно на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО правилно е отказано признаването им за данъчни цели, като правилно с непризнатите разходи е увеличен финансовия резултат на дружеството за 2018 г., като е определена нова данъчна основа по чл. 19 от ЗКПО.

По изложените мотиви оспореното първоинстанционно решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предложение първо, Върховният административен съд, първо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1762 от 11.11.2021 г. по адм. д. № 2150/2021 г. на Административен съд Бургас.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ЙОРДАН КОНСТАНТИНОВ

секретар:

Членове:

/п/ ПЕТЯ ЖЕЛЕВА

/п/ ЛОЗАН ПАНОВ