Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на тринадесети декември две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: Г. К. Членове: СТЕФКА К. К. при секретар С. П. и с участието на прокурора К. Н. изслуша докладваното от председателя Г. К. по административно дело № 969 / 2022 г. Производството е по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба от Н. П., гр. Варна, чрез адв. К. К. срещу Решение № 1255/08.10.2021 год. постановено по адм. д.№ 2765/2020 год. по описа на Административен съд Варна.

В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209 т.3 АПК. Твърди се, че не е налице спор за материално право. Иска се отмяна на съдебното решение, с което процесната заповед е отменена, след което да се постанови ново с което да се отхвърли жалбата срещу административния акт. Претендират се направените по делото разноски.

О. Н. на СГКК-Варна не се явява, не се представлява и не взема становище по касационната жалба.

Ответниците К. Д., В. Д., Е. М. и К. В., чрез адвокат И. З. изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Претендират разноски.

Ответникът „Е. Г. В. ООД чрез адвокат П. У. изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски.

Останалите ответници не изразяват становище по касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, в настоящия си състав намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в законовия срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, чийто интереси са засегнати неблагоприятно от съдебното решение и срещу съдебен акт подлежащ на касационен контрол.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

С обжалваното решение е отменена Заповед № 18-8445-09.09.2020г. на Началника на СГКК-Варна, с която на основание чл.53б ал.1 т.1 от ЗКИР е одобрено изменение в КК и КР на [населено място], състоящо се в нанасянето на нови обект в КККР - ПИ с идентификатор 37099.50.49, чрез промяна в границите на ПИ с идентификатори 37099.50.5, 37099.50.6, 37099.50.7, 37099.50.8, 37099.50.9, и 37099.50.40, и чрез заличаване на ПИ с идентификатор 37099.50.4, в частта относно собствените на дружеството “Еко градина Варна“ ООД имоти ПИ с идентификатор 37099.50.5, 37099.50.6 и 37099.50.9. За да постанови този резултат, административният съд е приел, че заповедта е немотивирана, което обуславя нейната незаконосъобразност поради допуснато нарушение на чл.59, ал.2, т.4 от АПК. Цитираната разпоредба предвижда, че административния акт следва да съдържа както фактическите така и правни основания за издаването му, от което следва, че императивно изискване на закона е административният акт да е мотивиран. Приложението на специалния закон - ЗКИР, не дерогира тази разпоредба.

Съдът е приел още, че съгласно разпоредбата на чл.51 от ЗКИР, кадастралната карта и кадастралните регистри се поддържат в актуално състояние, като се изменят при установяване на: 1.изменения в данните за обектите на кадастъра, настъпили след влизането в сила на кадастралната карта и кадастралните регистри; 2. непълноти или грешки; З.явна фактическа грешка. Според легалното определение за „явна фактическа грешка“ в §1 т.9 от ДР на ЗКИР, такава е налице, когато има несъответствието в границите на поземлените имоти между урбанизирана и неурбанизирана територия, получено при обединяване на данните по чл.41, ал.1, както и несъответствие в границите на съществуващите на местността (терена) трайни топографски обекти с естествен или изкуствен произход в неурбанизирана територия, определени чрез геодезически измервания и границите им от планове. и карти, одобрени по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ, когато разликите в координатите на определящите ги точки са по-големи от допустимите в наредбата по чл. 31.

Прието е, че в настоящия случай не са изложени каквито и да е фактически основания, които да съставляват елементи от фактическия състав на дадената законова дефиниция за понятието явна фактическа грешка.

Според първата хипотеза такава е налице, когато се установи несъответствие в границите на поземлените имоти между урбанизирана и неурбанизирана територия, получено при обединяване на данните по чл.41, ал.1 - карти, планове, кадастрални планове, приложени подробни градоустройствени планове, приложени подробни устройствени планове, регистри и друга документация, одобрени по реда на отменения ЗЕК на НРБългария, отменения ЗТСУ, ЗУТ, ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ, имат характер на основни кадастрални данни и отговарят по съдържание и точност на изискванията, определени с наредбата по чл. 31.

Видно от заключението на експертите по допуснатите и приети първоначална и повторна СТЕ всички имоти, в обхвата на процесното изменение са в неурбанизирана територия, с трайно предназначение - земеделска. Т.е. липсва условието за изменение на КККР по чл.53б, ал. 1 от ЗКИР, в хипотезата на несъответствие в границите им между урбанизирана и неурбанизирана територия, при обединяване на данните от планове по чл. 41, ал. 1 от ЗКИР.

Съдът е счел, че не е налице и втората хипотеза на явна фактическа грешка, според която такава е налице и когато се установи несъответствие в границите на съществуващите на местността (терена) трайни топографски обекти с естествен или изкуствен произход в неурбанизирана територия, определени чрез геодезически измервания и границите им от планове и карти, одобрени по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ, когато разликите в координатите на определящите ги точки са по-големи от допустимите в наредбата по чл.31. В случая заявителят не твърди, нито е установено в административното производство от административният орган по съответния ред наличието на конкретни топографски обекти в неурбанизираната територия, за които чрез геодезически измервания да е констатирано несъответствие в границите им на място с тези, отразени в одобрената КВС по ЗСПЗЗ.

Нещо повече вещото лице по повторната СТЕ констатира, че кадастралната единица № 277, в която попадат процесиите имоти, предмет на скица-проект №15- 630970/16.07.2020г., е предвидена за възстановяване в „стари реални граници" съгласно изготвената първоначално карта по чл.18г от ППЗСПЗЗ, но от огледа на място не се откриват в тази зона имоти в стари реални граници, отговарящи на техническите изисквания визирани в чл.18а от ППЗСПЗЗ. В списъка на кадастралните единици (л.51 от адм. преписка), неразделна част към картата по чл.18г, кад. № 277 не се открива, като описаният проектен имот с идентификатор

по скицата - проект не изпълнява и техническите условия на чл. 18а от ППЗСПЗЗ. А вещото лице по първоначалната СТЕ категорично заявило, че според забитите колчета и начина на засяване на нивите, КВС съвпада с кадастралната карта преди изменението и преди нанасяне на процесния имот № 49.

Съдът е посочил, че е налице и спор за материално право по смисъла на §1, т.16 от ДР на Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016г., като административният орган е следвало да приложи разпоредбата на чл.54, ал.2 от ЗКИР и да одобри поисканата промяна едва след решаването на спора по съдебен ред.

Така постановеното решение е правилно.

Обоснован е изводът на съда, че процесната заповед № 18-8445/09.09.2020 г. на началника на СГКК – Варна е незаконосъобразна. Видно от данните по делото, с посочената заповед се попълват два нови имота, в резултат на което се променят границите на други пет имота, а един се заличава от КККР, тъй като изцяло попада в границите на новосъздаден имот. В заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза е установено, че границите на имотите по атакуваната заповед се различават от съществуващите на място граници, пътища и други топографски обекти, налице е и несъответствие при отразяване на съществуващите пътища на място с актуалната кадастрална карта, за един от имотите не може да се установи със сигурност част от границите му. Видно от повторната съдебно-техническа експертиза е, че са налице разлики по-големи от допустимите по Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016 г. при нанасянето на съществуващите пътища на място и действащата кадастрална карта. Съдът обосновано е мотивирал отмяната на акта, издаден на основание чл. 53б, ал. 1, т. 1 от ЗКИР, с отсъствие на фактически основания, представляващи елементи от фактическия състав на явната фактическа грешка.

Неоснователен е доводът на касатора, че представените в последното съдебно заседание доказателства променят фактическата обстановка по делото по смисъла на чл. 142, ал. 2 от АПК, тъй като с тях не се установяват реални граници на земеделски имоти.

Съгласно разпоредбата на чл.51 от ЗКИР, кадастралната карта и кадастралните регистри се поддържат в актуално състояние, като се изменят при установяване на: 1,изменения в данните за обектите на кадастъра, настъпили след влизането в сила на кадастралната карта и кадастралните регистри; 2. непълноти или грешки; З.явна фактическа грешка. Според легалното определение за „явна фактическа грешка “ в §1 т. 9 от ДР на ЗКИР, такава е налице, когато има несъответствието в границите на поземлените имоти между урбанизирана и неурбанизирана територия, получено при обединяване на данните по чл.41, ал.1, както и несъответствие в границите на съществуващите на местността (терена) трайни топографски обекти с естествен или изкуствен произход в неурбанизирана територия, определени чрез геодезически измервания и границите им от планове и карти, одобрени по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ, когато разликите в координатите на определящите ги точки са по-големи от допустимите е наредбата по чл. 31, приемайки, че конкретния случай не са налице фактически основания, които да съставляват елементи от фактическия състав на дадената законова дефиниция за понятието явна фактическа грешка.

Както правилно е приел и първоинстанционния съд, според първата хипотеза такава е налице, когато се установи несъответствие в границите на поземлените имоти между урбанизирана и неурбанизирана територия, получено при обединяване на данните по чл.41, ал.1 - карти, планове, кадастрални планове, приложени подробни градоустройствени планове, приложени подробни устройствени планове, регистри и друга документация, одобрени по реда на отменения ЗЕК на HPБългария, отменения ЗТСУ, ЗУТ, ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ, имат характер на основни кадастрални данни и отговарят по съдържание и точност на изискванията, определени с наредбата по чл. 31.

От заключението на експертите по допуснатите и приети първоначална и повторна СТЕ всички имоти, в обхвата на процесното изменение са в неурбанизирана територия, с трайно предназначение — земеделска. Т.е. липсва условието за изменение на КККР по чл.53б, ал. 1 от ЗКИР, в хипотезата на несъответствие в границите им когато разликите в координатите на определящите ги точки са по-големи от допустимите в наредбата по чл.31. В случая заявителят не твърди, нито е установено в административното производство от административният орган по съответния ред наличието на конкретни топографски обекти в неурбанизираната територия, за които чрез геодезически измервания да е констатирано несъответствие в границите им на място с тези, отразени в одобрената КВС по ЗСПЗЗ.

Нещо повече вещото лице по повторната СТЕ констатирало, че кадастралната единица N 277, в която попадат процесиите имоти, предмет на скица-проект №15- 630970/16.07.2020г., е предвидена за възстановяване в „ стари реални граници" съгласно изготвената първоначално карта по чл. 18г от ППЗСПЗЗ, но от огледа на място не се откриват в тази зона имоти в стари реални граници, отговарящи на техническите изисквания визирани в чл.18а от ППЗСПЗЗ.

В списъка на кадастралните единици, неразделна част към картата по чл.18г, кад. № 277 не се открива, като описаният проектен имот с идентификатор 37099.50.49 по скицата - проект не изпълнява и техническите условия на чл. 18а от ППЗСПЗЗ. А вещото лице по първоначалната СТЕ категорично заявило, че според забитите колчета и начина на засяване на нивите, КВС съвпада с кадастралната карта преди изменението и преди нанасяне на процесния имот № 49.

Обоснован е изводът на съда, че видно от графичната част и на двете СТЕ новообразуваният ПИ 37099.50.40 - с площ от 4053 кв. м. е проектиран с цялата си площ върху части от имотите на жалбоподателите, като изцяло поглъща ПИ с идентификатор 37099.50.4. Това води до еднозначния извод за наличие на спор за собственост между заявителката М. П. и жалбоподателите по настоящото дело.

Легално определение на понятието „спор за материално право“ се съдържа в нормата на § 1, т. 16 от ДР на Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016г., съгласно което „спор за материално право“ по смисъла на чл.70 и 71 е налице, когато в проекта за изменение на кадастралната карта местоположението и границите на имотите не съответстват на правата на собственост на всички заинтересовани лица-съгласно представените и събрани писмени доказателства в административното производство. В настоящия случай, нанасянето на възстановения имот върху собствените на жалбоподателите поземлени имоти с идентификатори 37099.50.5; 37099.50.6; 37099.50.7; 37099.50.8; 37099.50.9; 37099.50.19; 37099.50.40 безспорно променя границите на последните, а имот 37099.50.4 се заличава. Това е описано и в обяснителната записка към проекта за изменение на КК, като административният орган е следвало да държи сметка и да изследва въпроса дали в проекта за изменение на кадастралната карта, местоположението и границите на имотите съответстват на правата на собственост на всички заинтересовани лица. Такова изследване, видно от оспорената заповед, а и от цялата административна преписка не е направено. Следователно поради наличието на спор за материално право по смисъла на §1, т.16 от ДР на Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016г., административният орган е следвало да приложи разпоредбата на чл.54, ал.2 от ЗКИР и да одобри поисканата промяна едва след решаването на спора по съдебен ред.

С оглед на изложеното, отсъствието на поддържаните касационни основания и на констатирани при служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК други пороци на обжалваното решение сочат на неоснователност на касационната жалба, поради което обжалваното решение на Административен съд Варна следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора, съдът намира за основателни своевременно направените от ответниците по касация искания за присъждане на съдебно-деловодни разноски за адвокатско възнаграждение, в минималния предвиден в Наредба № 1/09.07.2004г. размер, установени с писмени доказателства и съобразно списъци по чл.80 от ГПК, както следва: В полза на „Еко градина Варна“ ООД - в размер на 900 лв; в полза на Е. М. - 600 лв.; на К. В. - 600 лв.; на К. Д. 600 лв.; и на В. Д. - 600 лв.

От страна на адв. К. е направено възражение за прекомерност на адвокатските възнаграждения, което не следва да бъде уважавано, тъй като не е мотивирано и с оглед на правната и фактическа сложност на делото и дългият период на разглеждането му.

Водим от горното, Върховният административен съд, Второ отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1255/08.10.2021 год. постановено по адм. д.№ 2765/2020 год. по описа на Административен съд Варна.

ОСЪЖДА Н. П. [ЕГН] гр. Варна да заплати в полза на „Еко градина Варна“ ООД, [ЕИК] съдебно-деловодни разноски в размер на 900 /деветстотин/ лева.

ОСЪЖДА Н. П. [ЕГН] гр. Варна да заплати в полза на Е. М., [ЕГН] съдебно-деловодни разноски в размер на 600 /шестстотин/ лева.

ОСЪЖДА Н. П. [ЕГН] гр. Варна да заплати в полза на К. В., [ЕГН] съдебно-деловодни разноски в размер на 600 /шестстотин/ лева.

ОСЪЖДА Н. П. [ЕГН] гр. Варна да заплати в полза на К. Д., [ЕГН], съдебно-деловодни разноски в размер на 600 /шестстотин/ лева.

ОСЪЖДА Н. П. [ЕГН] гр. Варна да заплати в полза на В. Д., [ЕГН], съдебно-деловодни разноски в размер на 600 /шестстотин/ лева.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ГЕОРГИ КОЛЕВ

секретар:

Членове:

/п/ С. К. п/ ЯВОР КОЛЕВ