Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на седемнадесети май две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Д. ЧЛЕНОВЕ: МАРИЕТА МИЛ. М. при секретар И. И. и с участието на прокурора В. Й. изслуша докладваното от председателя И. Д. по административно дело № 1023 / 2022 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на К. Ч. против решение № 353 от 25.11.2021 г., постановено по адм. д. № 194/2021 г. по описа на Административен съд гр. Смолян. Касаторката навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила – отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът – А. К., в писмено становище, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски.

Останалите ответници не изразяват становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните:

С обжалваното решение Административен съд гр. Смолян отхвърля жалбата на К. Ч. против заповед № 444/22.10.2002 г. на кмета на О. З. с която на основание чл. 134, ал. 2, т. 1 ЗУТ е одобрено изменение на ПУП за УПИ Х – озеленяване с обществено обслужване, кв. 20 по плана на с. Долен, община Златоград, като се обособяват два УПИ – УПИ Х-147 за производствени и търговски нужди и ХV – за озеленяване с обществено обслужване, с определен начин на застрояване, по имотни граници на ПИ 147 и ПИ 148.

За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Излага съображения, че са налице намалени отстояния до сградата в ПИ 148, но този факт не обосновава материална незаконосъобразност на оспорената заповед, тъй като отстоянията са такива, каквито са били и преди издаване на заповедта съобразно приложените документи за собственост. Констатира, че на място между двата имота има поставена ограда, която навлиза в ПИ 147, но със същата не се променя имотната граница, която съвпада с регулационната съгласно оспорената заповед. Приема, че в случая е налице правното основание на чл. 134, ал. 2, т. 1 вр. чл. 208, ал. 1 ЗУТ за издаване на обжалвания административен акт. Приема, че действащия за имота ПУП е от 1983 г., като срокът за започване на отчуждителното производство е изтекъл, а собственикът на ПИ 147 упражнява правата си по чл. 134, ал. 2, т. 1 вр. чл. 208, ал. 1 ЗУТ. Във връзка с направеното от жалбоподателката искане за прогласяване на нищожност на заповедта съдът излага съображения, че в случая не са допуснати нарушения, обосноваващи недействителност на обжалвания административен акт, поради което прави заключение за законосъобразност на оспорената заповед.

Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон.

Законосъобразни са изводите на съда, че заповедта е постановена от компетентен орган съгласно изискването на чл. 129, ал. 2 вр. чл. 128, ал. 3 ЗУТ в редакцията му – ДВ бр. 43/2002 г. Правилно съдът приема, че административния акт е издаден в предписаната от закона форма. В заповедта са посочени, както фактическите, така и правните основания за издаването й, приложена е и графичната част на плана.

Законосъобразни са и изводите на съда, че при постановяване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. От събраните по делото доказателства е установено, че административното производство започва по искане на заинтересувано лице по смисъла на чл. 135, ал. 1 вр. чл. 131 ЗУТ, в приложимата му редакция. Налице е становище на главния архитект и на основание чл. 135, ал. 3 ЗУТ е дадено мотивирано предписания за допускане изработване на проект за изменение на ПУП. Проектът е изработен въз основа на действащия регулационен план за УПИ Х от 1983 г., по който план УПИ е предвид за озеленяване с обществено обслужване. Проектът е разгледан и одобрен от ЕСУТ. Ето защо изводът на съда, че при издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, е законосъобразен и обоснован.

Неоснователни са доводите на касаторката, че неуведомяването й за започналото производство по издаване на оспорената заповед, липсата на съобщаване на изготвения проект за изменение на ПУП и неуведомяването й за издадената заповед, обосновава съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По несъмнен начин по делото е установено, че жалбоподателката не е уведомена за издаване на оспорената заповед, но това не обосновава съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Този факт, сочи че заповедта не е влязла в сила, при което К. Ч. упражнява процеуалното си право на жалба за оспорване на административния акт, като в съдебното производство жалбоподателката има възможност да упражни в пълен обем процесуалните си права и да ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си. В тази връзка законосъобразен е изводът на съда, че допуснатите в административното производство нарушения на административно производствените правила, не са съществени и не обосновават и извод за нищожност на заповедта. За да бъде нищожен, административният акт следва да е засегнат от особено тежък порок, който да е пречка актът да породи целеното от издателя действие. Съобразно посочения критерий, нищожни са актовете издадени от некомпетентен орган, тези постановени при липса на форма или при толкова съществено нарушаване на административнопроизводствените правила, довело практически до липса на волеизявление. Противоречието с материалния закон, може да обоснове нищожност, когато е налице пълна липса на предпоставките на приложимата правна норма, когато актът е издаден изцяло при липса на законово основание или когато акт с такова съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон или от никой орган. В случая тези пороци не са налице, поради което законосъобразно съдът приема, че оспорената заповед не е недействителна.

Правилен е и изводът на съда за материална законосъобразност на оспорената заповед. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че е налице правното основание на чл. 134, ал. 2, т. 1, вр. чл. 208, ал. 1 ЗУТ за издаване на административния акт. Установено е, че УПИ Х по плана от 1983 г. е отреден за озеленяване и обществено обслужване, който се е състоял от ПИ 147, ПИ 148 и имот общинска собственост, като съществуващите в УПИ сгради са предвидени за запазване. Установено е, че мероприятието за което е отреден УПИ не е реализирано в законоустановения срок, поради което за собствениците на поземлените имоти, включени в УПИ Х възниква право да искат изменение на ПУП на посоченото правно основание. Това право е упражнено от собственика на ПИ 147, като регулационната граница между неговия ПИ и ПИ 148 съвпада с имотната. Следователно заповедта е издадена в съответствие с материалния закон и като прави извод в този смисъл първоинстанционния съд постановява правилен съдебен акт.

Неоснователни са доводите на касаторката за незаконосъобразност на заповедта поради наличие на намалени отстояния на сградата й с обособяване на самостоятелен УПИ за ПИ 147. В случая се касае за заварен строеж в режим на запазване съобразно одобрения ПУП. Доводите за извършено незаконно строителства в ПИ 147 са неоснователни. От приложените в касационното производство доказателства е установено, че строителството в този имот е извършено въз основа на издадено разрешение за строеж, като е налице и удостоверение за въвеждане в експлоатация. Освен това в случая не е установено нарушение на чл. 134, ал. 3 ЗУТ, тъй регулационната граница минава по имотната.

Незаконосъобразни са и доводите, че ПУП е одобрен въз основа на грешна кадастрална основа. Тези твърдения не се подкрепят и от приложената в настоящото производство комбинирана скица, която отразява заснети на място материализирани граници между двата имота. От събраните по делото доказателства в т. ч. и от заключението на приетата по делото съдебно техническа експертиза, не оспорена от страните, по несъмнен начин е установено, че материализираната на място граница не съответства с имотната граница, съответно с регулационната, като западната граница на ПИ 148 не се засяга, същата се запазва такава, каквато е била преди издаване на оспорената заповед.

При постановяване на решението не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Съдът правилно разпределя и указва доказателствената тежест на страните, събира релевантните за спора доказателства, обсъжда същите и доводите на страните. Фактът, че за проведеното първо по делото заседание едно от заинтересуваните лица е нередовно призовано и независимо от това е даден ход на делото, в случая не обосновава процесуално нарушение допуснато спрямо жалбоподателката, която не може да упражнява чужди процесуални права. Касационна жалба от това заинтересувано лице не е подадена, а съгласно чл. 218, ал. 2 АПК съдът следи служебно за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон.

С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на делото и с оглед своевременно направеното искане за присъждане на разноски, както и приложените доказателства, че същите са заплатени следва да се осъди К. Ч. да заплати на А. К. сумата 500 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за касационното производство.

По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 353 от 25.11.2021 г., постановено по адм. д. № 194/2021 г. по описа на Административен съд гр. Смолян.

ОСЪЖДА К. Ч., [ЕГН] да заплати на А. К., [ЕГН] сумата 500 лв. (петстотин лева), представляваща направени по делото разноски в касационното производство.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ ИЛИЯНА ДОЙЧЕВА

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ М. М. п/ БРАНИМИРА МИТУШЕВА