Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на седемнадесети май две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Д. ЧЛЕНОВЕ: МАРИЕТА МИЛ. М. при секретар И. И. и с участието на прокурора В. Й. изслуша докладваното от председателя И. Д. по административно дело № 1029 / 2022 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационни жалби на Администрацията на Министерския съвет на Р. Б. и на началника на службата по геодезия картография и кадастър гр. Варна против решение № 1356 от 26.10.2021 г., постановено по адм. д. № 1443/2021 г. по описа на Административен съд гр. Варна. Касаторите навеждат доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост – отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК и молят за отмяната му, като началникът на службата по геодезия, картография и кадастър претендира и присъждане на направените по делото разноски.

Ответниците – К. Л. и А. Г., чрез процесуалния си представител, оспорват касационните жалби. Молят обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендират присъждане на направените по делото разноски.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби.

Касационните жалби са подадени в срок, от надлежни страни и са допустими, а разгледани по същество са неоснователни, като съображенията за това са следните:

С обжалваното решение Административен съд гр. Варна отменя писмо № 20-33047/25.06.2021 г. на началника на СГКК - Варна, в което е обективиран отказ за изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър на гр. Варна по заявление № 01-216065/20.04.2021 г. от К. Л. и А. Г..

За да постанови този резултат съдът излага съображения, че е налице ново заявление, което не е идентично с това на праводателя на К. Л. и А. Г. за изменение на КК и КР на гр. Варна относно ПИ с идентификатор 10135.2567.154 чрез нанасяне на нов имот с проектен идентификатор 10135.2567.163 в съответствие с влязлото в сила решение № 93 от 24.04.2013 г., постановено по гр. д. № 1535/2010 г. по описа на Върховния касационен съд. Приема, че административният орган е сезиран с валидно заявление с искане за нанасяне на имота на основание чл. 53а вр. чл. 52, ал. 1, т. 7 ЗКИР без издаване на заповед, като прави извод, че това заявление неправилно не е процедирано по този ред, а е издадено на основание чл. 51, ал. 1, т. 2 вр. чл. 54 ЗКИР. Констатира, че кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Варна са одобрени със заповед от 2008 г. Праводателят на жалбоподателите се легитимира като собственик на 8,450 дка – представляващи част от ПИ 10135.2567.154, с влязло в сила съдебно решение, с което е уважен предявения срещу държавата ревандикационен иск. Съдебното решение е изпълнено и собственикът е въведен във владение от съдебен изпълнител. След въвода във владение бившият собственик продава имота на К. Л. и А. Г.. При тези данни съдът прави извод, че релевантните факти за изменението на КК и КР в частта за ПИ 10135.2567.154, чрез попълването на ПИ 10135.2567.163 са влязлото в сила съдебно решение и нотариалният акт за покупко-продажба, които факти са осъществени след одобряването на КК, поради което е налице хипотезата на чл. 51, ал. 1, т. 1 ЗКИР, а не тази на чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР. По тези съображения съдът прави извод за материална незаконосъобразност на оспорения отказ.

Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано.

Законосъобразен е изводът на съда за противоречие на оспорения отказ с материалния закон. Правилно съдът приема, че в случая е налице произнасяне по заявление от 20.04.2021 г. за изменение на КК и КР, подадено от К. Л., в качеството му на съсобственик на имота, чието нанасяне се иска в КК и вписването му в КР, поради което не е налице идентичност на страните с предходните заявления, подадени от праводателя на Любенов и Георгиев и административният орган дължи произнасяне по посоченото искане. В административната преписка са налични относимите доказателства, за извършване на исканата промяна в КК и КР, а именно влязло в сила решение № 93 от 24.04.2013 г., постановено по гр. д. № 1535/2010 г. по описа на Върховния касационен съд, с което е уважен ревандикационен иск срещу държавата и същата е осъдена да предаде на В. С. ПИ с площ от 8,450 дка в землището на гр. Варна, местност „С. К. , представляващ имот с пл. № 1180 по кадастралния план от 1956 и регулационния план от 1961 г. с описани в решението граници. Приложен е протокол от 12.06.2014 г. на частен съдебен изпълнител, с който се установява извършен въвод във владение в процесния имот, в полза на В. С., като досегашния владелец - държавата е отстранена. Налице е и изготвена скица-проект. Фактът, че тази скица-проект е издадена по повод предходно заявление от праводателя на ответниците в касационното производство е ирелевантен, тъй като тази скица е изготвена за същия имот, макар и по предходно заявление, като по делото не са ангажирани доказателства, установяващи, че същата е в противоречие с направеното трасиране, означаване и координиране на границите на процесния имот за извършване на въвода във владение. Следователно в случая не е налице непълнота и грешка, което е посочено правно основание за издаване оспорения отказ. Ето защо изводът на съда за материална незаконосъобразност на оспорената заповед, е правилен.

Неоснователен е доводът в касационната жалба на Администрацията на МС, че скицата-проект е част от заявление от 03.04.2017 г. за изменение на КК и КР, което с решение, постановено по адм. д. № 3989/2018 г. по описа на Върховния административен съд, е счетено за недопустимо. В решението по цитираното дело е оставено в сила решение, с което е отменен изричен отказ на началника на СГКК – Варна да измени КК и КР за ПИ с идентификатор 10135.2567.154, като касационната инстанция не разглежда спора по същество, а отменя отказа на процесуално основание, поради което не са обсъждани и приложените в административната преписка доказателства за постановения отказ. Фактът, че в мотивите на решението, постановено по адм. д. № 10315/2020 г. по описа на Върховния административен съд е прието, че произнасянето по заявлението от 03.04.2017 г. е недопустимо, не обосновава извод за правилност на оспорения отказ за изменение на КК и КР, тъй като и в това решение постановеният административен акт е отменен само и единствено поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като спорът по същество не е разгледан. Неоснователно и недоказано е твърдението на касатора, че имотът, който се иска да бъде нанесен в КК надвишава с 200 кв. м. признатата собственост на Скутунов. Доказателства в подкрепа на това твърдение по делото не са ангажирани. Позоваването на заключения на съдебни-експертизи, допуснати и изслушани по други административни дела, е недопустимо.

Твърдението в касационната жалба на началника на СГКК, че имотът, който се иска да бъде нанесен е със статут на публична държавна собственост, е несъстоятелен и се опровергава от приложеното и цитирано по-горе решение на ВКС, а съгласно чл. 297 ГПК влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Р. Б. Доводите, че имотът попада в площ, обявена за недвижима културна ценност с категория „Национално значение“, не обосновава неправилност на изводите на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на оспорения отказ. Съгласно чл. 12, ал. 4, т. 2 от Закона за културното наследство, на който се позовава касатора, с решение на Министерския съвет се извършва замяна на имот със статут на недвижима културна ценност с категория "световно значение" или "национално значение", деклариран или регистриран по реда на този закон, когато е собственост на физически или юридически лица, с равностоен имот - частна държавна собственост, или с право на строеж върху имоти - частна държавна собственост. Въз основа на решението на Министерския съвет ръководителят на съответното ведомството издава заповед и сключва договор за замяна. Цитираната норма не е основание за отказ за нанасяне на имота в КК и КР, а същата урежда последиците за физическите лица, когато имотите им са със статут на недвижима културна ценност с посочените статути.

Твърдението в касационната жалба на началника на СГКК Варна, че жалбоподателите следва към заявлението си да представят проект за изменение, не обосновава неправилност на обжалваното съдебно решение. В случая такива съображения за постановяване на отказа не са изложени в оспорения административен акт, а съдът преценява законосъобразността му с оглед фактическите и правни основания за издаването му, посочени в същия. Освен това задължение на административния орган е да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая и ако счете, че следва да бъдат представени допълнителни документи, то същият е длъжен по предвидения за това в закона ред да ги изиска от заявителите.

При постановяване на решението съдът не допуска съществени нарушения на процесуалните правила. Съдът събира релевантните за спора доказателства, обсъжда същите в тяхната съвкупност, както и доводите на страните и прави обоснован извод за незаконосъобразност на обжалвания административен акт.

По изложените съображения обжалваното решение е правилно. При извършената проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатирла, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на делото, направеното своевременно искане за присъждане на разноски и приложените доказателства, че същите са заплатени следва да се осъдят Агенцията по геодезия картография и кадастър и Администрацията на Министерски съвет на Р. Б. да заплатят на К. Л. и А. Г. на всеки един от тях по 900 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1356 от 26.10.2021 г., постановено по адм. д. № 1443/2021 г. по описа на Административен съд гр. Варна.

ОСЪЖДА Агенцията по геодезия картография и кадастър и Администрацията на министерски съвет на Р. Б. да заплатят на К. Л., [ЕГН] сумата 900 лв. (деветстотин лева), представляваща направени по делото разноски в касационното производство.

ОСЪЖДА Агенцията по геодезия картография и кадастър и Администрацията на министерски съвет на Р. Б. да заплатят на А. Г., [ЕГН] сумата 900 лв.(деветстотин лева), представляващи направени по делото разноски в касационното производство.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ ИЛИЯНА ДОЙЧЕВА

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ М. М. п/ БРАНИМИРА МИТУШЕВА