Върховният касационен съд на Република

България, трето наказателно отделение, в закрито заседание на двадесет и шести

изслуша докладваното от председателя / съдията/ Елияна

Производството пред Върховния касационен съд е образувано на основание чл. 44, ал. 1 НПК, по повод определение № 245 от 30.12.2008г. на съдия-докладчик по чнд № 341/2008г. по описа на ОС - Разград, с което е повдигнат спор за подсъдност с Разградския районен съд.

Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава становище, че предложението на РП – Разград за замяна на една пробационна мярка с друга следва да се разгледа от РС - Разград.

Върховният касационен съд провери данните по делото, становището на прокурора и намери следното:

В Разградския районен съд е образувано чнд № 832/2008г. по предложение от прокурор при Районна прокуратура – Разград на основание чл. 43, ал. 2 НК за замяна на остатъка от наложената на осъдения Х. К. С. пробационна мярка „поправителен труд”, а именно 4 месеца, при 15 % удръжка от месечното трудово възнаграждение, с друга такава – „безвъзмезден труд в полза на обществото”. С разпореждане от 12.12.2008г. производството по делото е прекратено и същото е изпратено за разглеждане на Окръжен съд – Разград, тъй като съдът е приел, че съгласно разпоредбите на глава тридесет и пета от НПК компетентен да разглежда производствата, свързани с изпълнението на наказанията, е окръжният съд по местоизпълнението.

С определение от 30.12.2008г. на съдията-докладчик по чнд № 341/2008г. от Разградския окръжен съд е повдигнат спор за подсъдност и делото е изпратено на Върховния касационен съд на основание чл. 44 НПК за определяне на компетентния съд, който следва да разгледа и реши същото. Изложени са съображения, че с оглед нормите на чл. 43 НК и чл. 306 НПК, чл. 414 НПК, чл. 68, ал. 3 НПК произнасянето по искане за замяна на една пробационна мярка с друга е от компетентността на съда, постановил присъдата, а именно РС – Разград. Посочено е, че окръжният съд се произнася по искане по чл. 451 НПК от окръжния прокурор или председателя на пробационния съвет по местоизпълнение на наказанието само относно замяна на наказанието „пробация” с наказанието „лишаване от свобода”, каквото предложение в случая не е направено.

Върховният касационен съд намира, че делото следва да бъде разгледано и решено по същество от състав на Разградския окръжен съд.

Съществуващата празнота в законодателството относно компетентния съд и процедурата по замяна на една пробационна мярка с друга при хипотезата на чл. 43, ал. 2 НК следва да бъде преодоляна чрез тълкуване на правото при отчитане особеностите на съществуващия сходен нормативен материал – чл. 43а НК, чл. 414 НПК и чл. 451 – 452 НПК и чрез прилагане на процесуалния закон по аналогия в съответствие с изискванията на чл. 46, ал. 2 ЗНА.

Позоваването само на разпоредбата на чл. 414 НПК ще бъде неправилно, тъй като в нея са установени изчерпателно действията на съда, постановил влязлата в сила присъда или определение, във връзка с тяхното изпълнение и поради несъответствието й с изискванията на производството по замяна на наказанието „пробация” с „лишаване от свобода”, уредено в чл. 451 – 452 НПК.

Разпоредбата на чл. 43, ал. 2 НК очертава процесуална възможност за замяна на пробационната мярка „поправителен труд” с „безвъзмезден труд в полза на обществото”, при посочените в същата предпоставки и условия. В чл. 43а НК пък са уредени двете хипотези, при които съдът може да замени наложената пробационна мярка с друга или наказанието „ пробация” да се замени с „лишаване от свобода”, при наличието на посочените в същата предпоставки, сочещи на неправомерно поведение на осъдения, с произтичащите от това санкционни последици.

Липсата на изрично разграничение на органа, осъществяващ тази дейност, при очертаните хипотези на двете тълкувани норми, обосновава извода, че компетентният съд е един и същ в случаите на чл. 43, ал. 2 и на чл. 43а, т. 1 и 2 НК. Същевременно нормите на чл. 451 – 452 вр. чл. 414, ал. 1, т. 2 НПК регламентират процедурата по приложението на чл. 43а, т. 2 НК и определят компетентния да се произнесе по замяната на наказанието „пробация” с „лишаване от свобода” орган, а именно – окръжния съд по местоизпълнението на наказанието „пробация”.

Съдържанието на разпоредбата на чл. 414 НПК не е синхронизирано с правните норми, регламентиращи замяната на пробацията с лишаване от свобода. В чл. 414, ал. 1, т. 2 механично е извършено заместване на наказанията „поправителен труд без лишаване от свобода” и „задължително заселване” с новия вид наказателна санкция – „пробация” /въведена в системата на наказанията с ЗИДНК/ДВ, бр. 92/2002г., в сила от 01.01.2005г./, и са посочени свързаните с това изисквания по отношение замяната с „лишаване от свобода”, като не е съобразена изричната уредба на тази процесуална дейност в разпоредбите на чл. 451 – 452 НПК. От тълкуването на посочените процесуални норми във връзка с чл. 414 НПК може да се извлече извода по аналогия, че най-близката, с оглед предмета по чл. 43, ал. 2 НК, процесуална нормативна уредба е тази, очертана в разпоредбите на чл. 451 – 452 НПК.

По изложените съображения настоящият касационен състав намира, че компетентен да разгледа делото по същество е ОС – Разград.

Воден от горното и на основание чл. 44, ал. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение

ИЗПРАЩА чнд № 341/2008г. по описа на ОС - Разград за разглеждане и решаване по компетентност на същия съд.

Препис да се изпрати на Председателя на РС – Разград за сведение.