Производство по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение № 716/10.04.2014 на Софийския апелативен съд по гр. д. № 4514/2013, с което е отменено частично решение № 4940/27.06.2013 на Софийския градски съд по гр. д. № 3407/2008, като е уважен предявеният иск за сумата 15.000, 00 лева обезщетение на неимуществените вреди от неоснователно обвинение по чл. 2 ЗОДОВ.

Недоволен от решението в частта, в която е отхвърлен иска за обезщетение на неимуществените вреди е касаторът И. Р. Г., представляван от адв. Й. В. от САК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за задължението на съда да изложи мотиви в постановеното решение и по материалноправния въпрос за значението на вида и характера на упражнената процесуална принуда, както и вида и тежестта на причинените психични увреждания за определянето на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост, които (въпроси) са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и се разрешават противоречиво от съдилищата.

Недоволна от решението в частта, в която е уважен иска за обезщетение на неимуществените вреди е П. на Р. Б., представлявана от прок. Б. С., която го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос за значението на вида и характера на упражнената процесуална принуда, както и вида и тежестта на причинените психични увреждания за определянето на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост, който се разрешава противоречиво от съдилищата.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че паричната оценка на предявения иск не е под 5.000, 00 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че от 15.11.2002 до 11.12.2007 г. срещу ищеца е повдигнато и поддържано обвинение в извършването на престъпление по чл. 387, ал. 1 НК, а от 19.11.2002 до 16.07.2004 г. – за престъпление по чл. 233, ал. 2 НК, като по отношение на него в продължение на пет години е взета мярка за неотклонение „подписка” и наложена забрана за напускане на страната. Ищецът е претърпял вреди от това, че е преследван наказателно за престъпления, които не е извършил, в т. ч. че е бил осъден по едно от обвиненията и едва в последствие делото е възобновено и наказателното производство прекратено. През същото време той е изпитвал притеснения и стрес, което се отразило негативно на отношенията в семейството и е срещал обществен укор предвид медийното разгласяване на обвинението и постановената присъда.

Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като процусуалноправният въпрос за легитимацията на съда да представлява държавата като процесуален субституент по искове за вреди от неоснователно обвинение има значение за допустимостта на предявения иск, а материалноправния въпрос обуславя решението по делото и се разрешава противоречиво от съдилищата.

Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА

касационното обжалване на решение № 716/10.04.2014 на Софийския апелативен съд по гр. д. № 4514/2013.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.