ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СВЕТЛА ЦАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

АЛБЕНА БОНЕВА

БОЯН ЦОНЕВ

като разгледа докладваното от съдия А. Бонева

гр. дело № 1831 по описа за 2015 г.

взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от [фирма], [населено място], представлявано от управителя Р. Б. В., чрез адв. С. Т. И., срещу въззивно решение № 510/23.01.2015 г., постановено от Софийски градски съд, по гр. д. № 7269/2014 г.

Излага доводи за неправилност.

Насрещната страна Г. В. М. е отговорил в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на жалбата.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.

Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.

Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.

По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:

Първостепенният Софийски районен съд, в производство по реда на чл. 422 ГПК, е признал за установено, че Г. М. дължи на бившия си работодател „И. ” О., на осн. чл. 211 КТ, сумата в размер на 10 268, 54 лв. – невърнати и неотчетени парични средства, ведно със законната лихви върху главницата, считано от 23.03.2012г.

За тази сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 09.04.2012г. по ч. гр. д. 14633/2012г. по описа на СРС, 24 с-в.

След възражение, работодателят е предявил установителен иск за вземането.

Въззивният Софийски градски съд е обезсилил първоинстанционното решение и е прекратил производството по делото, като приел, че...