Производство по чл. 290 ГПК.

С определение № 1501 от 29.12.2014 година е допуснато касационно обжалване на решение № 88 от 15.05.2014 година по гр. д. № 319/2013 г. на Силистренски окръжен съд, с което е обезсилено решение № 191 от 06.11.2013 г. по гр. д. № 224/2013 г. на районен съд гр.Дулово. С първоинстанционното решение е уважен иск, квалифициран с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, предявен от С. В. С. от [населено място]. Т. за признаване на установено по отношение на [фирма], [населено място], че не се дължи сумата 7362, 40 лева.

Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за преценка на допустимостта на обжалвания съдебен акт.

Във въззивното решение на Силистренски окръжен съд е прието за установено, че със заявление от 06.04.2012 г. ответникът [фирма] е поискал издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника С. В. С. за сумата 5500 лева, дадени му в заем на 23.05.2008 г. Вземането по договора за заем е било прехвърлено на заявителя [фирма] по договор за цесия от 30.03.2010 г., сключен със заемодателя К. Н. К.. На 20.04.2012 г. в полза на заявителя е била издадена заповед за изпълнение, срещу която в законоустановения двуседмичен срок е постъпило възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК. На 28.05.2012 г. възражението е било оттеглено; на 03.08.2012 г. е бил издаден изпълнителен лист, въз основа на който е било образувано изпълнително дело № 147/2012 г. по описа на държавен съдебен изпълнител при районен съд гр.Дулово. При така установените факти, във въззивното решение е прието, че предявеният от длъжника иск за установяване недължимост на вземането е недопустим; че заповедта за изпълнение е влязла в сила, поради което безспорно установеното с нея вземане не може да бъде предмет на последващо производство по отрицателен установителен иск. Прието е, че ищецът е пропуснал предоставените му от закона възможности за защита в заповедното производство – възражение по чл. 414 ГПК, възражение по чл. 423 ГПК или иск по чл. 424 ГПК. Изхождайки от така формираните изводи, въззивният съд е обезсилил първоинстанционното решение № 191 от 06.11.2013 г. по гр. д. № 224/2013 г. на районен съд гр.Дулово, с което предявеният от С. В. С. за признаване на установено по отношение на [фирма], [населено място], че не се дължи сумата 7362, 40 лева е бил уважен иск на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че така постановеното съдебно решение е недопустимо.

В исковата молба ищецът е въвел твърдения, че заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно, тъй като по време на заповедното производство не е имал обичайно местопребиваване на територията на Р. Б. че не е бил запознат със съдържанието и; че възражението е било подадено и оттеглено от трети лица без представителна власт; че за започналото принудително изпълнение е бил уведомен от своята майка и това е наложило връщането му в страната. Така изложените твърдения сочат за възражение по чл. 423, ал. 1, т. 2 ГПК – твърди се, че длъжникът е бил лишен от възможност да оспори вземането, тъй като заповедта за изпълнение не му е била връчена лично и в деня на връчването и той не е имал обичайно местопребиваване на територията на Р. Б. Същевременно с исковата молба се претендира да се признае за установено, че сумата по заповедта за изпълнение не се дължи.

Първоинстанционният съд не е констатирал несъответствието между обстоятелствата, на които се основава иска и вида на търсената защита и се е произнесъл недопустимо по нередовна искова молба по съществото на иск, квалифициран с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК „за установяване несъществуването на едно правоотношение”.

В нарушение на съдопроизводствените правила, въззивният съд също не е констатирал несъответствието между обстоятелствена част и петитум на исковата молба, квалифицирайки предявената претенция като иск за установяване недължимост на вземането. Бидейки инстанция по същество и при ограничения въззив, въззивният съд е следвало да даде указания за поправяне на нередовностите на исковата молба, за да обезпечи постановяване на допустим съдебен акт по съществото на спора – т. 5 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1 от 2013 г. ОСГТК ВКС. При твърдения, сочещи за възражение по чл. 423, ал. 1, т. 2 ГПК и петитум за установяване несъществуване на вземането по заповедта за изпълнение, въззивният съд е следвало да даде указания на ищеца да уточни характера на претенцията си и в случай, че същата е за приемане на възражение относно възможността на длъжника да оспори вземането да обезсили първоинстанционното решение и да се произнесе по искането реда на чл. 423 ГПК.

Предвид изложеното, обжалваното въззивно решение следва да бъде обезсилено и делото върнато на окръжния съд за уточняване петитума на иска и съответно след даване на указания за това за прекратяването му или за произнасяне по възражение по чл. 423 ГПК, воден от което Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение № 88 от 15.05.2014 година по гр. д. № 319/2013 г. на Силистренски окръжен съд.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: