Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на единадесети април две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г. Х. ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ПЕ. Р. при секретар С. М. и с участието на прокурора К. Н. изслуша докладваното от съдията П. П. по административно дело № 1093 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно - процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОД на МВР) Благоевград и частна жалба на В. Х., против Решение № 2009 от 19.11.2021 г., постановено по адм. дело № 452/2021г., по описа на Административен съд Благоевград.

Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Благоевград обжалва решението в частта му, с която е уважен предявеният срещу нея иск за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди, както и разноски по делото с доводи за неправилността му, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му в обжалваната част и постановяване на друго по съществото на спора, с което предявеният срещу нея иск се отхвърли изцяло като неоснователен и недоказан, алтернативно да се намали размера на присъденото обезщетение, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В. Х., чрез адвокат Велчева, обжалва решението в частта му, с която е прекратено производството по делото по предявения от него иск за обезщетяване на претърпени от него имуществени вреди, с доводи за неговата неправилност като постановено в нарушение на материалния закон. Иска отмяната му и връщане на делото в тази му част за продължаване на съдопроизводствените действия. В писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба на ОД на МВР Благоевград и правилност на решението в тази му обжалвана част. Иска присъждане на направените пред настоящата инстанция разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за частична основателност на касационната жалба и неоснователност на частната жалба.

Касационната и частната жалба са подадени в законоустановения срок от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен в обжалваната част, поради което са процесуално допустими.

Производството пред Административен съд Благоевград се е развило по предявените от В. Х. против ОД на МВР Благоевград обективно съединени искове за: обезщетяване на претърпени имуществени вреди със сума в размер на 500 лева, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по АНД № 1512/2020 г.; обезщетяване на неимуществени вреди, претърпени в периода 13.10.2020 г. до 16.12.2020 г. със сума в размер на 4300 лева, изразяващи се в изпадане в стресово състояние, отразило се на съзнанието му и неговото нормално функциониране, в резултат на привличането му като нарушител по реда на Указа за борба с дребното хулиганство (УБДХ) с акт за констатиране на дребно хулиганство, съставен от служител на ответника.

С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба и становищата на страните в хода на делото, от съда е дадена възможност да се ангажират доказателства, като са събрани посочените такива, относими към предмета на спора. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, обсъдил е доводите и възраженията на страните и е направил своите правни изводи.

С обжалваното решение административният съд е оставил без разглеждане исковата молба в частта и с която се претендира обезщетение за причинени имуществени вреди и е прекратил производството по делото в тази му част. За да постанови този резултат е приел, че са налице предпоставките на чл. 8, ал. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, разноските за адвокатска защита подлежат на присъждане в производството по УБДХ. Предявеният иск за обезщетяване на причинени неимуществени вреди съдът е приел за частично основателен за сума в размер на 1000 лева. За да постанови този резултат съдът е приел за установени предпоставките на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), като размерът на обезщетението е определил при приложението на разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). В останалата му част, до претендирания размер от 4300 лева предявеният иск за обезщетяване на причинени неимуществени вреди е отхвърлен като неоснователен, в която част решението не е обжалвано и е влязло в сила.

Решението в обжалваната му част е валидно, допустимо и правилно.

Правилно е приета от първоинстанционния съд недопустимост на предявения иск за обезщетяване на имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение в съдебното производство по УБДХ.

Съгласно чл. 8, ал. 3 ЗОДОВ, когато закон или указ е предвидил специален начин на обезщетение, този закон не се прилага. В случая се претендира обезщетяване на причинени имуществени вреди, произтичащи от направени разходи в съдебното производство по чл. 4 и сл. УБДХ. Според чл. 9, ал. 2 от УБДХ за неуредените в този указ въпроси се прилагат съответно разпоредбите на Закона за административните нарушения и наказания, чл. 63, ал. 3 от който, в относимата редакция към момента на провеждане на съдебното производство предвижда, че в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Налице е законова възможност за реализиране на отговорността за разноски, изключваща приложението на ЗОДОВ.

Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове. За да възникне законовата отговорност следва да е налице освен отменен по надлежния ред акт, което в случая е безспорно установено и реално причинена вреда, произтичаща от него, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда.

Правилен е крайният извод на административния съд за частична основателност на предявения иск за обезщетяване на неимуществени вреди.

В случая ищецът е бил подведен под административнонаказателна отговорност с акт по УБДХ, като със съдебно решение е признат за невиновен за това, че на 01.10.2020г. около 18.40 часа е извършил непристойна проява с оскърбително отношение и държание, нарушаваща обществения ред и е оправдан по вмененото му нарушение по чл. 1, ал. 2 от УБДХ. Съдебното решение е влязло в сила. Неправилен е изводът на съда в обжалваното решение, че съставеният акт за констатиране на дребно хулиганство по чл. 2, ал. 1 от УБДХ е административен акт, който е отменен с решението по чл. 6, ал. 1, б. „в“ от същия закон. Ако и дейността на служителят на ответника, съставил акта, да е административна, то съставеният от него акт няма белезите на индивидуален административен акт и проведеното производство пред съда не се явява такова по оспорването му.

Настоящата инстанция намира, че поради конкретната тежест на производството, чието начало се слага със съставяне на акт за констатиране на дребно хулиганство, следва да се приеме, че този акт е сходен с акта на наказателно обвинение. Дейността на актосъставителя е административна, административното наказване по УБДХ не попада в хипотезите на чл. 2 ЗОДОВ, при което отговорността за обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди, причинени от повдигането на незаконно обвинение следва да се реализира по чл. 1 ЗОДОВ.

Неоснователно в касационната жалба се твърди неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Безспорно по делото е установен факта на настъпилите неимуществени вреди и пряката причинно-следствена връзка между от съставения акт за констатиране на дребно хулиганство.

Първоинстанционният съд е обсъдил въведените от ищеца обстоятелства, на които се основава предявения иск, основан на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, като е дал отговор кои приема за установени въз основа на събраните по делото доказателства. Изведен е правилният извод за доказаност на изложени в исковата молба обстоятелства, които обуславят присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди по приложимия закон. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава необоснованост на съдебния акт.

Неоснователен е доводът в касационната жалба на ОД на МВР Благоевград за неправилност на съдебното решение относно размера на присъденото обезщетение. Естеството и характерът на причиненото страдание съдът следва да прецени не само от страна на субективното възприятие и усещане на пострадалия за причинена вреда, а съобразно конкретните факти, от които тя произтича и най-вече обезщетението следва да е съобразено с общите схващания за справедливост, съобразени от съда при приложението на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите.

В случая изводите на съда за размера на дължимото се обезщетение съответстват на посочените критерии. Правилно са преценени конкретните, обективно съществуващи факти, относими към увреждането, от което се претендират вреди, реалното им отражение върху състоянието на ищеца в определен период от време и в съответствие с изведената от закона и дължима се справедливост. Подлежат на обезщетяване и вътрешните, душевни състояния тогава, когато справедливостта налага същите да бъдат възмездени, какъвто е настоящия случай. Правилен е изводът в обжалваното решение, че установените в конкретния случай вреди основават обезщетение във възприетия размер.

По изложените съображения решението на съда, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила в обжалваната му част.

При този изход на спора исканията на страните за присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение по делото са неоснователни.

Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК Върховният административен съд, трето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2009 от 19.11.2021 г., постановено по адм. дело № 452/2021 г., по описа на Административен съд Благоевград в обжалваната му част.

ОТХВЪРЛЯ искането на В. Х. за присъждане на разноски по делото.

ОТХВЪРЛЯ искането на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Благоевград за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ ГАЛИНА ХРИСТОВА

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ П. П. п/ АЛБЕНА РАДОСЛАВОВА