Върховният административен съд на Р. Б. - Петчленен състав - I колегия, в съдебно заседание на седемнадесети март две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: Ж. П. Членове: М. Р. Б. Ц. В. П. Т. К. при секретар Г. Л. и с участието на прокурора М. Т. изслуша докладваното от председателя Ж. П. по административно дело № 1109 / 2022 г.

Национална организация за обучение и развитие в транспорта[Фирма 4] със седалище и адрес на управление - София е подало касационна жалба срещу решение № 12216/29.11.2021 г. по адм. дело № 12715/2019 г. по описа на Върховния административен съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу отделни разпоредби на Наредба № 40 от 14 януари 2004 г. за условията и реда за извършване на автомобилен превоз на опасни товари, издадена от министъра на транспорта и съобщенията, министъра на вътрешните работи и министъра на околната среда и водите: чл. 25, ал. 1 в частта относно израза: и прилагане към тях на три снимки на кандидата в произволно избрани моменти от изпита на кандидата.; точка 25, част II, раздел II Ред за организиране и провеждане на изпитите за придобиване на свидетелство за водач на моторни превозни средства за превоз на опасни товари и удостоверение за консултант по безопасността при превоз на опасни товари, приложение № 1з към чл. 15м, ал. 1, в частта относно израза: ... техническото устройство за присвояване и проверка на резултатите и ваучерите; точка 27, б. и, подбуква аа, част II, раздел II Ред за организиране и провеждане на изпитите за придобиване на свидетелство за водач на моторни превозни средства за превоз на опасни товари и удостоверение за консултант по безопасността при превоз на опасни товари, приложение № 1з към чл. 15м, ал. 1, в частта относно израза да попълнят единния си граждански номер в определеното за това поле на екрана и да стартират програмата за запознаване със системата; точка 30, б. а, част II, раздел II Ред за организиране и провеждане на изпитите за придобиване на свидетелство за водач на моторни превозни средства за превоз на опасни товари и удостоверение за консултант по безопасността при превоз на опасни товари, приложение № 1з към чл. 15м, ал. 1, в частта, съдържаща израза: чрез техническото устройство за присвояване и проверка на тестовете и ваучерите; точка 31, част II, раздел II Ред за организиране и провеждане на изпитите за придобиване на свидетелство за водач на моторни превозни средства за превоз на опасни товари и удостоверение за консултант по безопасността при превоз на опасни товари, приложение № 1з към чл. 15м, ал. 1, в частта относно израза: невъзможност за стартиране или прекъсване на работата на техническото устройство за присвояване на ваучерите и оценяване на тестовете; член 16а, ал. 2; член 16б, ал. 1; член 16в, ал. 1 и член 26, ал. 3, т. 1. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено.

Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията е поискал отхвърлянето на жалбата

Министърът на околната среда и водите е оспорил жалбата и е поискал да бъде отхвърлена с присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Министърът на вътрешните работи е поискал отхвърлянето на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението на тричленния състав на Върховния административен съд съответства на материалния закон и следва да се остави в сила.

Петчленният състав на Върховния административен съд, като провери правилността на решението с оглед направеното касационно оплакване, прие следното:

Производството пред тричленния състав на Върховния административен съд е образувано по жалбата на Национална организация за обучение и развитие в транспорта[Фирма 4], с която се оспорват разпоредби на подзаконов нормативен акт - Наредба № 40 от 14 януари 2004 г. за условията и реда за извършване на автомобилен превоз на опасни товари, издадена от министъра на транспорта и съобщенията, министъра на вътрешните работи и министъра на околната среда и водите, както следва: чл. 25, ал. 1, в частта относно израза: и прилагане към тях на три снимки на кандидата в произволно избрани моменти от изпита на кандидата; точка 25, част II, раздел II Ред за организиране и провеждане на изпитите за придобиване на свидетелство за водач на моторни превозни средства за превоз на опасни товари и удостоверение за консултант по безопасността при превоз на опасни товари, приложение № 1з към чл. 15м, ал. 1, в частта относно израза: техническото устройство за присвояване и проверка на резултатите и ваучерите; точка 27, б. и, подбуква аа, част II, раздел II Ред за организиране и провеждане на изпитите за придобиване на свидетелство за водач на моторни превозни средства за превоз на опасни товари и удостоверение за консултант по безопасността при превоз на опасни товари, приложение № 1з към чл. 15м, ал. 1, в частта относно израза да попълнят единния си граждански номер в определеното за това поле на екрана и да стартират програмата за запознаване със системата; точка 30, б. а, част II, раздел II Ред за организиране и провеждане на изпитите за придобиване на свидетелство за водач на моторни превозни средства за превоз на опасни товари и удостоверение за консултант по безопасността при превоз на опасни товари приложение № 1з към чл. 15м, ал. 1, в частта, съдържаща израза: чрез техническото устройство за присвояване и проверка на тестовете и ваучерите; точка 31, част II, раздел II Ред за организиране и провеждане на изпитите за придобиване на свидетелство за водач на моторни превозни средства за превоз на опасни товари и удостоверение за консултант по безопасността при превоз на опасни товари, приложение № 1з към чл. 15м, ал. 1, в частта относно израза: невъзможност за стартиране или прекъсване на работата на техническото устройство за присвояване на ваучерите и оценяване на тестовете; член 16а, ал. 2; член 16б, ал. 1; член 16в, ал. 1 и член 26, ал. 3, т. 1.

Наредба № 40 от 14 януари 2004 г. за условията и реда за извършване на автомобилен превоз на опасни товари, в сила от 25 май 2004 г., е обнародвана в Държавен вестник, бр. 15 от 24.02.2004 г. и е изменена и допълнена съгласно Държавен вестник бр.12 от 6 февруари 2007 г., изм. ДВ. бр. 67 от 17 август 2007 г., изм. ДВ. бр.16 от 26 февруари 2010 г., попр. ДВ. бр. 18 от 5 март 2010 г., изм. ДВ. бр. 100 от 20 декември 2011 г., изм. и доп. ДВ. бр. 87 от 4 октомври 2013 г., доп. ДВ. бр. 76 от 2 октомври 2015 г., изм. и доп. ДВ. бр. 76 от 19 септември 2017 г., попр. ДВ. бр. 77 от 26 септември 2017 г., изм. и доп. ДВ. бр. 33 от 17 април 2018 г., изм. и доп. ДВ. бр. 81 от 2 октомври 2018 г., изм. ДВ. бр. 76 от 27 септември 2019 г., изм. ДВ. бр. 103 от 10 декември 2021 г. Измененията и допълненията, направени в наредбата след датата 20.11.2017 г., когато е подадена жалбата на Национална организация за обучение и развитие в транспорта[Фирма 4], не се отнасят до оспорените пред съда разпоредби.

Наредба № 40 от 14 януари 2004 г. е издадена от министъра на транспорта и съобщенията, министъра на вътрешните работи и министъра на околната среда и водите по законова делегация съгласно чл. 14, ал. 1 от Закона за автомобилните превози (обн. ДВ, бр. 11 от 31.01.2002 г.). Нормата на чл. 14, ал. 1 предвижда, че превозът на опасни товари на територията на Р. Б. се извършва при спазване изискванията на Европейската спогодба за международен превоз на опасни товари по шосе (ADR) и на наредба, издадена от министъра на транспорта и съобщенията, министъра на вътрешните работи и министъра на околната среда и водите.

Европейската спогодба за международен превоз на опасни товари по шосе (ADR ) е международен договор, ратифициран със закон от Народното събрание на Р. Б. приет на 16.03.1995 г. (обн. ДВ, бр. 28 от 1995 г., в сила от 12.06.1995 г.). Спогодбата е обнародвана в Държавен вестник, бр. 73 от 18.08.1995 г. Към днешна дата, след изменение от 2021 г., наименованието на международния договор е Спогодба за международен превоз на опасни товари по шосе.

Според подадената от Национална организация за обучение и развитие в транспорта -[Фирма 4] жалба, оспорените разпоредби на Наредба № 40 от 14 януари 2004 г. противоречат на точка 1.8.3.12.4 и точка 1.8.3.16.2 от приложение А; точка 8.2.2.5.1 и точка 8.2.2.7.1.8 от приложение В от Спогодбата за международен превоз на опасни товари. Посочените разпоредби от спогодбата не са приети с първоначалния й текст, а с последващите й изменения и допълнения на приложенията - точка 8.2.2.7.1.8. от приложение В е добaвена в глава 8.2 през 2017 г., точка 1.8.3.12.4 от приложение А е изменена през 2017 г., точка т. 1.8.3.16.2 от приложение А е изменена през 2009 г. Действащата редакция на точка 8.2.2.5.1 от приложение В е от 2011 г.

Съгласно чл. 3 от Спогодбата за международен превоз на опасни товари приложенията са неразделна част от нея. Те уреждат изискванията за опасните товари относно тяхната опаковка и етикетиране (приложение А) и изискванията относно конструкцията, оборудването и движението на превозното средство, което превозва опасни товари (приложение В).

Измененията и допълненията на разпоредбите от приложение А и приложение В на Спогодбата от 2013 година са обнародвани в Държавен вестник, брой 15 от 15.02.2013 г. и брой 18 от 22.02.2013 г., а тези от 2017 година в Държавен вестник, брой 15 от 19.02.2021 г.

С решение № 10926/12.07.2019 г. по адм. дело № 13720/2017 г. Върховният административен съд счел, че жалбата на Национална организация за обучение и развитие в транспорта[Фирма 4] е допустима, тъй като изхожда от организация с правен интерес, която провежда обучение на водачи на моторни превозни средства за превоз на опасни товари, въз основа на разрешение, издадено от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията. По същество съдът отменил оспорените разпоредби поради допуснати при издаването на нормативния акт съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

По жалба на министъра на околната среда и водите, министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и министъра на вътрешните работи решението е отменено с решение № 14420/29.10.2019 г. по адм. дело № 10060/2019 г. на петчленен състав на Върховния административен съд и делото е върнато на тричленен състав на съда за ново разглеждане. Петчленният състав приел, че при издаването на подзаконовия нормативен акт са били спазени изискванията на чл. 26 - чл. 28 от Закона за нормативните актове.

При повторното разглеждане на спора по адм. дело № 12715/2019 г. тричленният състав на Върховния административен съд приел, че жалбата е неоснователна, тъй като не можело да се извежда противоречие между разпоредби на подзаконовия нормативен акт и разпоредби на международен договор, които не представляват част от вътрешното право. Съдът се позовал на чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България, според който част от вътрешното право на страната са международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Р. Б. Тричленният състав посочил, че за да станат част от вътрешното право, последващите изменения и допълнения на спогодбата също е следвало да бъдат ратифицирани, което обаче не е направено. Липсата на ратификация означавала, че измененията и допълненията на приложения А и В не са утвърдени в националния правов ред. Не бил споделен доводът на жалбоподателя, че последващите изменения и допълнения на приложенията на спогодбата следва да се считат за част от вътрешното право, независимо че не са преминали през процедура на ратификация, тъй като се прилагал чл. 14, параграф 3 от Спогодбата за международен превоз на опасни товари по шосе (ADR) във връзка с чл. 85, ал. 3 от Конституцията на Република България.

Тричленният състав на Върховния административен съд достигнал до извод, че оспорените разпоредби не противоречат и на норми от правото на Европейския съюз. Съдът изложил мотиви, че директивите съдържат разпоредби с директен ефект, които могат да бъдат прилагани пряко по изключение, а такива не били посочени от жалбоподателя. При извършената служебна проверка не било установено противоречие с разпоредби на директивите с директен ефект, а по повечето, засегнати в тях въпроси, директивите препращали към Спогодбата за международен превоз на опасни товари по шосе.

По тези съображения първоинстанционният съд отхвърлил жалбата на Национална организация за обучение и развитие в транспорта[Фирма 4] срещу оспорените подзаконови норми и присъдил на ответниците юрисконсултско възнаграждение.

Касационната инстанция намира, че решението е правилно по резултат, макар да не се съгласява с извода, че посочените от жалбоподателя разпоредби от приложения А и В от Спогодбата за международен превоз на опасни товари по шосе, с които той сравнява оспорените подзаконови разпоредби, не са проявили правно действие, тъй като не са ратифицирани по реда, по който е ратифициран международният договор.

Всъщност разпоредбите на Спогодбата за международен превоз на опасни товари по шосе (ADR ), включени в приложение А и приложение В, следва да се считат за част от вътрешното право.

Европейската спогодба за международен превоз на опасни товари по шосе (ADR) е подписана в Женева на 30 септември 1957 г. Съгласно чл. 6, ал. 3 (ADR) спогодбата е открита за подписване до 15 декември 1957 г. След тази дата тя е открита за присъединяване. Министерският съвет на Р. Б. е приел решение № 261/29.06.1994 г. за присъединяване на Р. Б. към Европейската спогодба за международен превоз на опасни товари по шосе (ADR) от 1957 г. и към Протокола за изменението й от 1993 година. С това решение Министерският съвет одобрява Европейската спогодба за международен превоз на опасни товари по шосе (ADR) от 30 септември 1957 година и протокола за изменението й от 30 октомври 1993 година, предлага на Народното събрание, на основание чл. 85, ал. 1, т. 5 от Конституцията на Република България, да ратифицира със закон Европейската спогодба за международен превоз на опасни товари по шосе (ADR) и протокола за изменението й и задължава Министерството на вътрешните работи да депозира документа за присъединяване през Генералния секретар на ООН. Българската държава се е присъединила към нея с приемането на Закона за ратифициране на Европейската спогодба за международен превоз на опасни товари по шосе (ADR) от 1957 година и протокола за изменението й от 1993 година (обн. ДВ, бр. 28 от 28.03.1995 г.).

Съгласно чл. 24, ал. 1 от Закона за международните договори международният договор влиза в сила за Р. Б. при условията и по реда, предвидени в него или допълнително уговорени между страните. Тричленният състав на Върховния административен съд не е отчел, че разпоредбите на международния договор, с които жалбоподателят съпоставя създадените на подзаконово ниво национални правни норми, не са част от основния му текст, а се съдържат в приложенията към него. Макар приложенията да са неразделна част от договора, той предвижда облекчен ред за тяхното изменение, който не изисква ратификация.

Жалбоподателят основателно възразява, че приложение намира чл. 14, ал. 3 от спогодбата, според който независимо от процедурата за преразглеждане, предвидена в член 13, всяка договаряща страна може да предложи едно или повече изменения на приложенията към тази спогодба. Всяко предложение за изменение на приложенията се счита за прието, освен ако в срок три месеца от датата, на която генералният секретар го е изпратил, най-малко една трета от договарящите страни или пет между тях, когато едната трета е по-голяма от тази цифра, са съобщили писмено на генералния секретар, че се противопоставят на предложеното изменение. Ако изменението е прието, то влиза в сила за всички договарящи страни след изтичането на нов срок, по-малък от един месец.

Сочените в жалбата на Национална организация за обучение и развитие в транспорта[Фирма 4] нормативни текстове от приложение А и приложение В на Спогодбата за международен превоз на опасни товари по шосе (Европейска спогодба за международен превоз на опасни товари по шосе) са изменяни именно по реда на чл. 14, ал. 3. След изтичането на предвидените в спогодбата срокове, те са станали част от вътрешното право.

Поради направения неточен правен извод тричленният състав на Върховния административен съд не е разгледал доводите на жалбоподателя по съществото на спора, затова по тях, при условията на чл. 227, ал. 1 АПК, следва да се произнесе касационната инстанция.

Оспорените разпоредби на Наредба № 40 от 14 януари 2004 година за условията и реда за извършване на автомобилен превоз на опасни товари имат следното съдържание:

- Член 25, ал. 1 Изпитите са писмени и обхващат темите, определени в приложение № 4. Изпитите за придобиване на свидетелство за водач на моторно превозно средство за превоз на опасни товари и изпитите за удължаване на срока на свидетелството са теоретични и се състоят в решаване на тест по електронен начин. Електронните устройства за решаване на тестовете осигуряват запазване на решените тестове и прилагане към тях на три снимки в произволно избрани моменти от изпита на кандидата. Записите се съхраняват 2 години.

- Чл. 16а, ал. 2 Тестът съдържа 10 въпроса от модул Общи теми и въпроси от специализираните модули, за които кандидатът се явява на изпит: 1. за придобиване на квалификация само за един модул (Клас 1, Клас 2, Клас 7, Класове: 3, 4.1, 4.2, 4.3, 5.1, 5.2, 6.1, 6.2, 8 и 9 или Товари с номер по ООН: 1202, 1203, 1223, 3475, и авиационно гориво по номер на ООН: 1268 или 1863) - 10 въпроса от съответния модул; времето за решаване на теста е 80 минути; 2. за придобиване на квалификации за повече от един модул - по 5 въпроса от всеки модул, за който кандидатът се явява на изпит; времето за решаване на теста е 40 минути за въпросите от модул Общи теми и по 20 минути за въпросите от всеки от модулите.

- Член 16б, ал. 1 При втората част на изпита за придобиване на удостоверение за консултант кандидатът решава по два казуса за всеки модул, за който се явява на изпит.

- Член 16в, ал. 1, предл. 1 При втората част на изпита за удължаване на срока на удостоверението кандидатът решава по един казус за всеки от модулите, за които се явява на изпит.

- Точка 25 от приложение № 1з към чл. 15м, ал. 1 Лицето, определено за провеждане на изпитите за свидетелство за водач на МПС за превоз на опасни товари, получава протоколите за провеждане на изпитите, техническото устройство за присвояване и проверка на резултатите и ваучерите и съответния брой електронни устройства за решаване на тестовете.

- Точка 27 (в съответната част) от приложение № 1з към чл. 15м, ал. 1 Лицето, определено за провеждане на изпита: и) дава указания, съответно уведомява кандидатите: аа) да попълнят единния си граждански номер в определеното за това поле на екрана и да стартират програмата за запознаване със системата; ....

- Точка 30 ( в съответната част) от приложение № 1з към чл. 15м, ал. 1 При невъзможност за стартиране на работата на електронното устройство за решаване на тестове или при прекъсване на работата му лицето, определено да проведе изпита:...а) отразява в информационната система, че съответният кандидат ще решава тест на хартиен носител (чрез техническото устройство за присвояване и проверка на тестовете и ваучерите.).

- Точка 31( в съответната част) от приложение № 1з към чл. 15м, ал. 1: При технически проблем, поради който е невъзможно провеждането на изпитите по електронен начин (невъзможност за стартиране или прекъсване на работата на техническото устройство за присвояване на ваучерите и оценяване на тестовете), лицето, определено да проведе изпита: а) поканва кандидатите да изтеглят тестове по реда, по който са записани в протокола на хартиен носител; вписва в протокола срещу името на съответния кандидат номера на теста, който той е изтеглил.

- Член 26, ал. 3, т. 1 Ново свидетелство с нов срок на валидност 5 години се издава, когато кандидатът е: 1. положил успешно нов изпит по модул Основен в срока на валидност на свидетелството....

Точка 8.2.2.7.1.8 глава 8.2, приложение В от Спогодбата за международен превоз на опасни товари по шосе гласи: Писмените изпити могат да се извършват изцяло или отчасти като изпити с използване на електронни средства по време на които отговорите се записват и оценяват с методите на електронната обработка на информацията, при условие че са изпълнени следните изисквания:

а) Хардуерното и софтуерното оборудване се проверяват и приемат от компетентния орган.

б) Гарантира се правилното техническо функциониране на устройствата. Трябва да се предвиди и да се изясни процедурата за продължаване на изпита в случай на повреда на устройствата и приложенията. Устройствата за въвеждане на данни не трябва да притежават функция за помощ (например функция за електронно търсене на информация), предоставеното оборудване не трябва да позволява на кандидатите да се свързват с всяко друго устройство по време на изпита.

в) Трябва да се регистрира окончателното въвеждане на данни от всеки кандидат. Определянето на резултатите трябва да бъде прозрачно.

г) Електронните устройства могат да бъдат използвани само в случай че са предоставени от изпитващата организация. Кандидатът няма право да въвежда допълнителна информация в предоставените му електронни средства, кандидатът трябва единствено да отговаря на зададените въпроси.

Точка 1.8.3.12.4, глава 1.8, приложение А на Спогодбата за международен превоз на опасни товари по шосе гласи: Писменият изпит се състои от две части: а) Кандидатите получават въпросник. Той включва не по-малко от 20 отворени въпроса (без предложени отговори ) обхващащи като минимум темите, посочени в т.1.8.3.1.1..

Точка 1.8.3.16.2, глава 1.8, приложение А от Спогодбата за международен превоз на опасни товари по шосе гласи: Целта на изпита е да провери дали притежателят има необходимите знания за изпълнение на задълженията по 1.8.3.3 (задълженията на консултант).Необходимите знания са посочени в 1.8.3.11 b) и включват изменение на правилата и изискванията, въведени след издаване на последното удостоверение.

Касационната инстанция не споделя довода на жалбоподателя, че разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от Наредба № 40 от 14 януари 2004 година, в частта относно израза: и прилагане към тях на три снимки на кандидата в произволно избрани моменти от изпита на кандидата..., противоречи на предвиденото в точка 8.2.2.7.1.8. С изискването за прилагане на три снимки от изпита на кандидата не се урежда възможност за въвеждане на допълнителни данни в електронното устройство, както поддържа оспорващата страна. Прочитът на жалбоподателя, според който трите снимки от изпита на кандидата се влагат в електронното устройство за решаване на тестове, не съответства на резултатите от граматическото, логическото и систематичното тълкуване на тази разпоредба, които, преценени заедно, водят до извод, че трите снимки всъщност се прилагат към решения от кандидата тест.

Съгласно чл. 12, ал. 4 от Наредба № 38 от 16 април 2004 година за условията и реда за провеждането на изпитите на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство и реда за провеждане на проверочните изпити помещението в което се провежда изпитът, е оборудвано със система за видеонаблюдение. По време на изпитите лицето, определено за тяхното провеждане, съответно председателят на комисията, следи за работата на системата за видеонаблюдение (чл. 21 от Наредба № 40 от 14 януари 2004 година ). Именно тази система, а не електронното устройство за решаването на тестове, записва провеждането на изпита.

Изискването за запис на единния граждански номер на кандидата, съответно даването на указание за попълване на единния граждански номер (т. 27, б. и, подбуква аа от приложение № 1з към чл. 15м, ал. 1 от наредбата ), също не може да се интерпретира като въвеждане на допълнителни данни в електронното устройство. Попълването на единния гражданския номер, каквото безспорно е необходимо за идентифицирането на явилия се на изпит кандидат, не се явява в нарушение на изискването на точка 8.2.2.7.1.8, според което не трябва да се допуска кандидатът да получи помощ чрез друго устройство/функция за търсене и получаване на данни, които да му послужат за решаването на изпитния тест.

За да обоснове противоречие, жалбоподателят се позовава на факта, че устройствата не са собственост на изпитващия орган, че не са проверени и приети от него, че са оборудвани с функции, позволяващи въвеждането на други данни, както и че са във връзка с устройството за присвояване и проверка на тестовете и ваучерите. Тези съображения са фактически, а не правни, поради което не биха могли да подкрепят преценка за съществуването на недостатъци на създаденото нормативно правило. В подзаконовия нормативен акт не се съдържа изискване, според което електронните устройства за решаване на тестове се закупуват от изпитващата организация, а също и забрана те да бъдат наети. Въпросите, свързани със собствеността върху устройствата, както и със съставянето на приемо-предавателен протокол между собственика и изпитващия орган, какъвто според жалбоподателят липсвал, са от практическо значение и нямат отношение към извършваната проверка за законосъобразност на оспорената разпоредба.

Необходимо е да се вземе предвид и предписанието на чл. 27 от наредбата, според което лицето, определено за провеждането на изпита, предоставя на кандидата електронното устройство. Това предписание кореспондира с изискването на спогодбата по точка 8.2.2.7.1.8 - кандидатът не може да ползва собствено електронно устройство, а само това което му предоставя изпитващия орган/организация.

Неоснователно е и оплакването на жалбоподателя, че нормата на чл. 16а, ал. 2 от наредбата е незаконосъобразна, тъй като предвиждала намален брой на въпросите, включени в изпитният тест, или по-малко от 20, колкото се изискват съобразно предвиденото по точка 1.8.3.12.4. Несъответствие не е налице, тъй като подзаконовата норма посочва, че тестът съдържа 10 въпроса от модул Общи теми и 10 въпроса от специализираните модули, когато кандидатът се явява само за един модел, или по 5 въпроса от всеки модул, ако кандидатът се явява по повече от един модул.

Не противоречи на по-високия по степен нормативен акт и чл. 16б, ал. 1 от Наредба № 40 от 14 януари 2004 година, според който във втората част на изпита за придобиване на удостоверение за консултант кандидатът решава два казуса по всеки модул, вместо един, както изисква точка 1.8.3.12.4. Увеличаването на изпитния обем допринася за по-високата квалификация на кандидата, така че само нормативно предвиждане, според което изпитният обем е по-малък от този по точка 1.8.3.12.4, би могло да се възприеме като несъответствие с изискванията на международния договор.

Съгласно чл. 16в, ал.1 от наредбата съдържанието на първата част на изпита за удължаване на срока на удостоверението за консултант по безопасността на превоза на опасни товари е идентично със съдържанието на изпита за придобиване на удостоверението. При втората част на изпита кандидатът решава по един казус за всеки от модулите, за които се явява на изпит. Съпоставката на тази норма с нормата на точка 1.8.3.16.2 не подкрепя направеното от жалбоподателя заключение за съществуващо между тях противоречие. Двата текста имат смислово различие. Отделно от това, няма нормативно ограничение форматът на изпита, предвиден в чл. 16в от наредбата, да включва и проверка на знанията на кандидата относно актуалните правила и изисквания. Тълкуването, което прилага жалбоподателят, води до лишен от логика резултат и не може да се подкрепи.

Не е налице несъответствие с по-високия по степен нормативен акт и по отношение на предвиждането на точка 30,б. а от приложение № 1з към чл. 15м, ал. 1 от наредбата, според който при невъзможност за стартиране на работата на електронното устройство за решаване на тестове или при прекъсване на работата му лицето, определено да проведе изпита, отразява в информационната система, че съответният кандидат ще решава тест на хартиен носител (чрез техническото устройство за присвояване и проверка на тестовете и ваучерите. Както е записано в чл. 15, ал. 8 от наредбата, информационната система, обслужваща дейността по обучението и изпитите за придобиване на свидетелство за водачи на МПС за превоз на опасни товари и на удостоверение за консултанти по безопасността при превозите на опасни товари, на лицата по чл. 9, ал. 1 и на преподавателите, включени в списъка към съответното разрешение - за отразяване на присъствията и отсъствията на кандидатите се администрира от Изпълнителната агенция Автомобилна администрация. Именно Изпълнителната агенция Автомобилна администрация предоставя на учебен център едно техническо устройство за организиране на дейността по провеждане на обучението и изпитите по чл. 15г, ал. 2 и по едно техническо устройство за всеки от преподавателите, включени в списъка към съответното разрешение, за изпълнение на задълженията по чл. 15з.

Съответно на приетото, такова противоречие не се наблюдава и между текста на точка 8.2.2.7.1.8 от спогодбата и точка 31, приложение 1з към чл. 15м от наредбата. Според точка 31, при технически проблем, поради който е невъзможно провеждането на изпитите по електронен начин (невъзможност за стартиране или прекъсване на работата на техническото устройство за присвояване на ваучерите и оценяване на тестовете), лицето, определено за провеждане на изпита: а) поканва кандидатите да изтеглят тестове по реда, по който са записани в протокола на хартиен носител; вписва в протокола срещу името на съответния кандидат номера на теста, който той е изтеглил. Както беше отбелязано по-горе, техническото устройство, което служи за провеждането на изпитите за свидетелство за водач на моторно превозно средство за превоз на опасни товари и/или за удостоверение за консултант по безопасността при превоз на опасни товари, комуникира не с външна система, а с информационната система на Изпълнителната агенция Автомобилна администрация.

Точка 30а от приложение № 1з към чл. 15м, ал. 1 от наредбата урежда действията, които следва да се предприемат при невъзможност за стартиране на работата на електронното устройство за решаване на тестове или при прекъсване на работата му. Лицето, определено да проведе изпита, трябва да отрази в информационната система, че съответният кандидат ще решава тест на хартиен носител (чрез техническото устройство за присвояване и проверка на тестовете и ваучерите). Предвиждането, според което промяната в начина на провеждане на изпита се отразява в информационната система посредством техническото устройство за присвояване и проверка на тестовете и ваучерите, не би могло да противоречи на точка 8.2.2.7.1.8 от спогодбата, при положение, че последната разпоредба съдържа изисквания по отношение на електронното устройство за решаване на тестове.

Разпоредбата на чл. 26, ал. 3, т. 1 от наредбата има различен предмет на регулиране от този на точка 8.2.2.5.1 от спогодбата, поради което оспорването й с довод за противоречие е несъстоятелно. Член 26, ал. 3 се отнася до издаването на ново удостоверение за правоспособност на водач на моторно превозно средство за превоз на опасни товари, със срок на валидност 5 години, като срокът започва да тече от датата на последния успешно положен изпит по модул Основен. Що се отнася до точка 8.2.2.5.1., тя се отнася до провеждането на опреснително обучение. Според разбирането на жалбоподателя, подновяването на удостоверението трябва да се предшества от опреснителен курс. Спогодбата обаче не предвижда условие, при което участието в опреснителен курс да е предпоставка за издаването на ново удостоверение. Що се отнася до опреснителния курс, чл. 30 от Наредба № 40 от 14 януари 2004 година предвижда, че работодателят на лица, извършващи превози и/или товарене и разтоварване на опасни товари периодично осигурява опреснително обучение на персонала.

Освен с нормите на международния договор, не се обосновава несъответствие на оспорените разпоредби и с норми от правото на Европейския съюз, с насоченост към отношения, свързани с международния превоз на опасни товари по шосе. Тричленният състав на Върховния административен съд е изложил мотиви в тази насока, които изцяло се споделят от касационния състав.

При отсъствието на действително съществуващо противоречие между оспорените подзаконови норми и норми от по-висок нормативен ранг, следва да се приеме, че жалбата на Национална организация за обучение и развитие в транспорта[Фирма 4] законосъобразно е била отхвърлена - направените от жалбоподателя доводи се основават на неточен прочит на оспорените разпоредби на Наредба № 40 от 14 януари 2004 година, на изолирано тълкуване на разпоредбите без оглед на връзката им с останалите, уреждащи съответните обществени отношения, правни норми, както и на повдигането на въпроси от практическо значение, които не се обхващат от проверката по чл. 192а АПК.

Решението на тричленния състав на Върховния административен съд е правилно и следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото в полза на Министерството на околната среда и водите и Министерството на вътрешните работи следва да се присъдят юрисконсултски възнаграждения в размер на 240 лева всяко.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, петчленният състав на Върховния административен съд,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 12216/29.11.2021 г. по адм. дело № 12715/2019 г. по описа на Върховния административен съд.

ОСЪЖДА Национална организация за обучение и развитие в транспорта[Фирма 4] със седалище и адрес на управление: София, [улица], [адрес], [ЕИК], да заплати на Министерството на околната среда и водите и на Министерството на вътрешните работи по 240 лева юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ЖАНЕТА ПЕТРОВА

секретар:

Членове:

/п/ МИРА РАЙЧЕВА

/п/ БИСЕР ЦВЕТКОВ

/п/ ВЕСЕЛА ПАВЛОВА

/п/ ТАНЯ КОМСАЛОВА