Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на „И” А., гр. С. и „Б. - 29” А., гр. С. срещу № 78 от 22.05.2008г. по гр. д. № 1091/2007 г. на Софийски апелативен съд, допуснати до разглеждане с № 40 от 26.01.2009 г. по настоящото дело, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

С обжалваното въззивният съд е отменил постановеното от Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-9 състав от 01.08.2005 г. по гр. д. № 1787/1992 г. и допълнителното от 03.10.2005 г. по същото дело, като е осъдил ответниците „П” ЕООД /в ликвидация/, гр. София; „И” А., гр. София; „Б. - 29” А., гр. С. и И. М. Н. от гр. С. да заплатят солидарно на „К” ООД, гр. С. по предявените субективно съединени искове по чл. 79, ал. 1 във връзка с чл. 357 и сл. и чл. 293, ал. 1 отм. ЗЗД сумата 45718 лева, представляваща цена на недоставена техника по договор от 20.06.1990 г.

Касаторът „И” А., гр. С. поддържа, че въззивното е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в непроизнасянето на решаващия състав по своевременно предявения и приет за съвместно разглеждане по реда на чл. 118 ГПК отм. инцидентен установителен иск за прогласяване нищожността на процесния договор за гражданско дружество от 21.08.1989 г. и на присъединителния протокол от 27.11.1989 г. Освен това, посоченият касатор твърди, че обжалваният акт противоречи на материалния закон, тъй като при постановяването му съдът не е отчел факта, че по делото не са ангажирани доказателства за съществуването на „К” и „П” - учредители на гражданското дружество „Легакон - Международни системи за юридическа консултация И. З. ” - като самостоятелни правни субекти, което прави невъзможна преценката налице ли е представителна власт на подписалите от тяхно име лица. Като основание за нищожност на протокола от 27.11.1989 г. за присъединяване на ВТО „И” към образуваното с договора от 21.08.1989 г. гражданско дружество е релевирана липсата на изрична санкция от страна на Министерския съвет и на Министерство на икономиката като принципал на ВТО „И” за участието му в гражданското дружество, както и нарушението на чл. 357, ал. 2 ЗЗД отм., Поради неангажирането на доказателства за изпълнение на процедурата по чл. 6 от договора за гражданско дружество и за внасяне на дялова вноска, касаторът счита, че по отношение на него не е възникнало членствено правоотношение в процесното гражданско дружество, а предвид липсата на надлежно упълномощаване на лицето И. Н. като представител на това дружество съобразно процедурата по чл. 19 от договора - твърди, че извършените от него действия по сключване на процесния договор за доставка на техника от 20.06.1990 г. не обвързва съдружниците с поетите задължения спрямо ищеца „К” ООД. Поради това, касаторът „И” А. моли за отмяна на въззивното и за отхвърляне на предявения по отношение на него иск или за връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд.

Касаторът „Б. - 29” А., гр. С. поддържа, че постановеното от Софийски апелативен съд е неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния и процесуалния закон, като основният му довод е за липса на представителна власт на лицето, подписало процесния договор за доставка от 20.06.1990 г., да действа от името и за сметка на гражданското дружество „Легакон - Международни системи за юридическа консултация И. З. ”. Освен това, посоченият касатор релевира и възражение, че не е пасивно легитимиран по предявения иск, предвид липсата на доказателства, че именно той, като един от правоприемниците на СО „П”, е поел задължението по процесния договор за доставка. Категорично несъгласие е изразено и по отношение извода на съда за приложимост на разпоредбата на чл. 261, ал. 2 ТЗ отм., предвиждаща солидарна отговорност на преобразуващите се дружества за задълженията, възникнали до разделянето или отделянето. По съображенията, подробно изложени в касационната жалба и в писмени бележки, поддържани и в съдебно заседание, касаторът „Б. - 29” А. моли за отмяна на въззивното и за отхвърляне на предявения срещу него иск.

Ответниците „П” ЕООД /в ликвидация/, гр. С. и И. М. Н. от гр. С. не заявяват становище по касационните жалби.

Върховен касационен съд - състав на Търговска колегия, Второ отделение, след като прецени данните по делото, с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното:

За да отмени първоинстанционното на Софийски градски съд, VІ-9 състав по гр. д. № 1787/1992 г. и да уважи предявените от „К” ООД, гр. С. срещу ответниците „И” А., гр. С., „Б. - 29” А., гр. С., „П” ЕООД /в ликвидация/, гр. С. и И. М. Н. от гр. С. искове по чл. 79, ал. 1 във връзка с чл. 357 и сл. и чл. 293, ал. 1 отм. ЗЗД за сумата 45718 лева, въззивният съд е приел, че страните са обвързани от сключения на 20.06.1990 г. договор за доставка на техника, по силата на който гражданското дружество „Легакон - Международни системи за юридическа консултация И. З. ” е поело задължение да достави на „К” ООФ /сега ООД/ снимачна видео и звукозаписна техника по писмена поръчка. Поради това, че заявителят е превел за заявената техника сумата 116200 германски марки, а е получил техника на стойност само 70392 германски марки, решаващият състав е счел, че гражданското дружество дължи връщане на разликата от 45808 германски марки, в тяхната левова равностойност по официалния валутен курс на лева към германската марка 1 лв. за 1 германска марка съгласно чл. 29, ал. 1 ЗБНБ.

Пасивната материалноправна легитимация на ответниците по делото е обоснована с настъпилото частно правоприемство между тях и съдружниците в гражданското дружество, съответно: „П” ЕООД /в ликвидация/ и „Б. - 29” А. - в качеството им на правоприемници на фирма „П”; „И” А. - в качеството му на правоприемник на ВТО „И” и И. М. Н., предвид заличаването на ЕТ „Т” от търговския регистър. По отношение солидарността на отговорността на ответниците за поетите от гражданското дружество задължения, решаващият състав се е позовал на задължителните указания в отменителното по т. д. № 184/2007 г. на ВКС, Търговска колегия, Второ отделение, а конкретно за ответниците „П” ЕООД /в ликвидация/ и „Б. - 29” А. солидарността за задълженията на техния праводател фирма „П” е обоснована с отменената разпоредба на чл. 261, ал. 2 ТЗ.

то е частично неправилно.

Основателно е оплакването на касатора „И” А. за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. При новото разглеждане на делото въззивният съд изобщо не е обсъдил доводите на посоченото дружество за нищожност на договора за гражданско дружество от 21.08.1989 г. и на присъединителния протокол от 27.11.1989 г., релевирани своевременно в процеса още в първоинстанционното производство с молба от 13.07.1993 г. Доколкото тези доводи касаят въпрос, който е от значение за решаването на спора, съобразно изричната норма на чл. 188, ал. 1 ГПК отм., съдът е следвало да се произнесе по тях, независимо от обстоятелството, че производството по предявения от касатора „И” А. инцидентен установителен иск по чл. 118 ГПК отм. е било прекратено с от съдебно заседание на 03.11.2004 г. Неизпълнението на това задължение представлява нарушение на процесуалните правила, което следва да бъде преодоляно в рамките на новото касационно производство по реда на чл. 295, ал. 1 ГПК.

Настоящият състав, като взе предвид представените по делото доказателства, намира доводите на касатора „И” А. за нищожност на договора за гражданско дружество от 21.08.1989 г. и на присъединителния протокол от 27.11.1989 г. за неоснователни.

На първо място, не може да се счете, че липсата на доказателства за правосубектността на учредителите на процесното гражданско дружество „Легакон - Международни системи за юридическа консултация” има за последица нищожност на договора за създаването на същото, респ. несъщестуването на такова дружество. Преди всичко, необходимо е да се отбележи, че липсват данни за правноорганизационната форма само на единия от учредителите - „П”, тъй като от самия договор се установява, че другият учредител „К” е трудово производителна кооперация, т. е. същият е юридическо лице съгласно действащия към онзи момент Закон за кооперативните организации /чл. 9/. С оглед недоказаността на правния статут на „П”, следва да се приеме, че лицето, което е подписало договора за гражданско дружество от името на този учредител, е действало в лично качество, т. е. съдружник-учредител е не „П”, а физическото лице И. М. Н., посочено като неин ръководител и представляващ. Оттук и изводът, че гражданско дружество „Легакон - Международни системи за юридическа консултация И. З. ” е надлежно възникнало и към датата на присъединяването на ВТО „И” към него - 27.11.2989 г. - това дружество е съществувало в правния мир.

Неоснователно е и твърдението за нищожност на протокола от 27.11.1989 г. за присъединяването на ВТО „И” към гражданското дружество.

Макар да липсват данни за изпълнение на предвидената в чл. 6 от договора за гражданско дружество процедура по приемане на този съдружник и по-конкретно - наличие на подадено от него изрично заявление за приемане в дружеството и положително становище от Съвета на съдружниците, доколкото е налице присъединителен протокол, имащ задължителното съдържание по чл. 6, ал. 5 и подписан от оправомощено за това лице /генералния координатор/ и предвид липсата на доказателства за подаден протест по чл. 6, ал. 7 от някой от съдружниците, следва да се приеме, че фактическият състав по приемането на ВТО „И” като съдружник е завършен и че членственото правоотношение на този съдружник в процесното гражданско дружество „Легакон - Международни системи за юридическа консултация И. З. ” е възникнало редовно. бедително доказателство за липсата на протест на съдружниците срещу приемането на ВТО „И” представлява и протокол № С* от 29.03.1991 г., подписан от всички съдружници, в т. ч. и от ВТО „И”, установяващ, че този съдружник е участвал активно в дейността на дружеството. Нещо повече, видно от представеното по делото от 20.04.1992 г., същият е продължил да бъде съдружник до самото прекратяване на гражданското дружество.

Не може да бъде споделено и становището за анулиране на присъединителния протокол поради невнасяне на дяловата вноска от новоприетия съдружник, аргументирано с чл. 15, ал. 2 от договора за дружество. В чл. 8, ал. 1 на договора е предвидено, че невнасянето на дяловата вноска е основание за изключването на съдружника. Съгласно обаче разпоредбата на чл. 8, ал. 2, изключването на съдружника е в изключителната компетентност на Съвета на съдружниците. Следователно, анулирането на присъединителния протокол не настъпва автоматично, а е последица от то на Съвета на съдружниците за изключването на неизпълнилия задължението си съдружник.

На последно място, нищожността на присъденителния протокол от 27.11.1989 г. не може да бъде обоснована и с липсата на изрична санкция от страна на Държавата, в лицето на съответното ресорно министерство, за участието на ВТО И. ” в процесното гражданско дружество, тъй като по делото не са ангажирани доказателства нито във връзка със собствеността върху тази организация, нито във връзка със съществуването на нормативно изискване за съгласие на компетентен държавен орган.

Не следва да бъде възприето и становището за противоречие на протокола с действащата към 1989 г. разпоредба на чл. 357, ал. 2 ЗЗД /понастоящем отменена/. Предвидената в тази норма възможност социалистическите организации да сключват помежду си договор за гражданско дружество за изпълнение на своите задачи не може да бъде тълкувана едновременно като забрана за сдружаването с други правни субекти, нямащи характер на такива организации. Този извод следва от основния принцип в гражданското право, че на гражданскоправните субекти е разрешено всичко, което не им е изрично забранено.

С оглед изложените съображения, настоящият състав приема за изцяло неоснователни доводите на касатора „И” А. за нищожност на процесния договор за гражданско дружество и на протокола от 27.11.1989 г. за присъединяването на неговия праводател ВТО „И” към същото дружество.

Неоснователно е също и поддържаното от двамата касатори становище, че договорът от 20.06.1990 г. за закупуване и внос на техника не поражда за тях никакви задължения, тъй като е сключен от лице, което не е разполагало с представителна власт по отношение на останалите съдружници.

Съгласно чл. 19, ал. 1 и 2 от процесния договор за гражданско дружество, „Легакон - Международни системи И. З. ” се представлява и задължава пред държавните и обществени органи и организации, фирми и граждани от упълномощения съдружник, разполагащ, от своя страна, с правото да предостави осъществяването на тези функции на генералния координатор, за което се съставя допълнителен протокол. С оглед установеното в чл. 18, ал. 1 и ал. 2, упълномощен съдружник по смисъла на чл. 19, ал. 1 се явява „К”.

С оглед липсата на доказателства, че функциите на упълномощения съдружник да представлява дружеството при подписване на процесния договор за закупуване и внос на техника от 20.06.1990 г. са били изрично предоставени на генералния координатор, основателно е твърдението на двамата касатори, че сделката е сключена от лице без представителна власт.

Независимо от това обаче, посочената сделка е породила действие за ненадлежно представлявания, т. е. за гражданското дружество, от чието име е сключена, предвид последващото й потвърждаване по реда на чл. 43, ал. 2, изр. 1 ЗЗД. Доказателство за потвърждаване на извършените от генералния координатор И. Н. действия без представителна власт представлява частичното изпълнение на поетите с договора задължения, изразяващо се в доставка на поръчаната техника за част от предварително платената за нея цена /70 392 германски марки/. Като потвърждаващо действията по сключване на процесния договор следва да се счита също и то по т. 2 от протокол № С* от 29.03.1991 г., взето от Съвета на съдружниците на посочената дата, с участието и на съдружниците ВТО „И” и ДФ „П”, с което са утвърдени „като законосъобразни всички действия на генералния координатор през отчетния период” 16.02.1990 г. - 20.03.1991 г., в рамките на който период е сключена и процесната сделка.

Предвид изложеното, настоящият състав приема, че договорът за закупуване и внос на техника от 20.06.1990 г. е породил своето действие за сключилите го страни - „К” ООФ /понастоящем ООД съгласно § 8, ал. 1, т. 3 от Преходните и заключителни разпоредби на ТЗ/ и „Легакон - Международни системи за юридическа консултация „И”, съответно за правоприемниците на гражданското дружество след прекратяването му през 1992 г.

Правилно въззивният съд е приел за доказано правоприемството между съдружника ВТО „И” и ответника по иска /сега касатор/ „И” АД. Не може да бъде споделен обаче изводът на решаващия състав, че е доказано и правоприемството между съдружника СО „П” и ответника /сега касатор/ „Б. - 29” АД. От представените по делото писмени доказателства се установява безспорно, че ответникът по иска „Б. - 29” А., като правоприемник на „Б. - 29” ЕООД /с предишно наименование „България” ЕООД/, е един от 17-те правоприемници на Фирма „П” след прекратяването й със заповед № Р* от 28.06.1991 г. на министъра на индустрията, търговията и услугите. В т. 2 на цитираната заповед е предвидено, че активите и пасивите на прекратената фирма по баланса й към 31.03.1991 г., както и другите й права и задължения, се поемат от новообразуваните фирми „съгласно разделителни протоколи”.

От представения по делото разделителен протокол от 10.08.1991г. и приложението по т. 14 от същия /неправилно посочено като № 3 вместо № 7/ се установява, че участието на прекратената фирма „П” в гражданско дружество „Легакон - Международни системи за юридическа консултация И. З. ” не е било предмет на това разпределение и не е преминало към активите на нито една от новообразуваните фирми, включително и на касатора „Б. - 29” АД. С оглед на това, не може да се счете, че същият е пасивно материалноправно легитимиран да отговаря за породените от процесния договор от 20.06.1990 г. задължения.

Неправилно в тази връзка въззивният съд е приел, че на основание чл. 261, ал. 2 ТЗ отм. всички новообразувани дружества - правоприемници на прекратената фирма „П” следва да отговарят солидарно за задълженията й, в т. ч. за задълженията, произтичащи от процесния договор за закупуване и внос на техника. Посочената разпоредба не може да намери приложение в разглеждания случай, тъй като същата регламентира преобразуването на търговски дружества, а не реорганизацията на държавни фирми на основание чл. 11 от Указ № 56 за стопанската дейност, каквато именно е настоящата хипотеза. Освен това, нормата е приета и е влязла в сила след прекратяването на фирма „П” и образуването на новите 17 фирми и доколкото законът не й е придал изрично обратно действие за заварените случаи, то по аргумент от чл. 14, ал. 1 от Закона за нормативните актове същата има действие само занапред, т. е. при преобразуването на търговски дружества, извършено след влизането й в сила.

С оглед изложеното, настоящият състав приема, че касаторът „Б. - 29” А. не е материалноправно легитимиран да отговаря по предявения иск. Ето защо, подадената от това дружество касационна жалба е основателна и следва да бъде уважена, като след отмяна на въззивното искът срещу него следва да бъде отхвърлен.

Поради неоснователност на оплакванията на касатора „И” А., в частта за осъждането на същия въззивното е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Независимо от положителния за касатора „Б. - 29” А. изход от спора, искането му за присъждане на разноски по делото не може да бъде уважено, тъй като липсват данни за действително направени такива и по-конкретно - за заплащане на уговореното в договора за правна защита и съдействие № 833 от 29.10.2007 г. адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 293, ал. 1, пр. 2 ГПК

РЕШИ:

ОТМЕНЯ № 78 от 22.05.2008г. по гр. д. № 1091/2007 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която, при условията на солидарност, „Б. - 29” А., гр. С., бул. „Н” № 1, е осъдено да заплати на „К” ООД, гр. С., ул. „. комуна” № 2, сумата 45718 лева, представляваща стойността на недоставена техника по договор от 20.06.1990 г., заедно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на исковата молба и разноски в размер на 1858.02 лв.

ОСТАВЯ В СИЛА № 78 от 22.05.2008г. по гр. д. № 1091/2007 г. на Софийски апелативен съд в частта, обжалвана от „И” А., гр. С., ул. „П” № 3.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: