Производството е по чл. 116, ал. 1 от Закона за адвокатурата.

Образувано е по жалба вх. № 815 от 08.05.2013г., подадена от

адвокат О. И. С. от В. адвокатска колегия срещу решение от 30.04.2013 на Избирателна комисия за избор на висши органи

на българската адвокатура, с което жалбоподателят е заличен от списъка

на избраните резервни членове на Висшия адвокатски съвет, обявен с

решение на същата комисия от 04.03.2013г.

Жалбоподателят поддържа, че решението е незаконосъобразно,

неправилно, явно тенденциозно и обидно непрофесионално, поради което

моли да бъда отменено.

Ответникът по молбата Висш адвокатски съвет, представляван от

адвокат Ц. Ч., оспорва жалбата като неоснователна по

съображения, изложени в съдебно заседание и в представена в

определения от съда срок писмена защита.

Заместникът на главния прокурор при ВКП Б. С.

изразява становище за неоснователност на жалбата по съображения,

изложени в открито съдебно заседание.

Върховният касационен съд, като взе предвид, че жалбата е

подадена в срока по чл. 116, ал. 1 от Закона за адвокатурата от

легитимирано лице срещу подлежащ на съдебно обжалване акт, приема, че същата следва да бъде разгледана по същество, като бъдат обсъдени

направените в нея доводи и съображения по законосъобразността на обжалваното решение.

По съществото на жалбата настоящият състав на ВКС приема следното:

С решение от 07.03.2013г. Избирателната комисия за избор на висши

органи на българската адвокатура е констатирала, че след постановяване

на решение от 25.02.2013г. на избирателната комисия за обявяване на

членове на висшите органи на адвокатурата, избрани в резултат на

проведения основен избор, и на решение от 04.03.2013г. за обявяване на

членове за попълване на органите на адвокатурата, избрани в резултат на проведения допълнителен избор, адвокат О. С. е избран в

състава на два от висшите органи на адвокатурата – като резервен член на Висшия адвокатски съвет и като член на Висшия дисциплинарен съд,

поради което му е указала в тридневен срок от съобщението да заяви пред избирателната комисия като член на кой от двата органа, за които е

избран, желае да остане.

Със становище вх. № 513 от 14.03.2013г. адвокат О. С. е

уведомил избирателната комисия, че счита нейното решение от

07.03.2013г. за изцяло незаконосъобразно и неизпълнимо като е изложил съображения, че срещу решенията от 25.02.2013г. и от 04.03.2013г. има

подадени жалби, които спират тяхното изпълнение и е образувано дело

пред ВКС, както и че избирателната комисия не е избрана по посочения в

Закона за адвокатурата ред и няма право въобще да провежда избори,

което определя нейните действия като абсолютно незаконосъобразни и

оттам неизпълними.

С решение № 106 от 23.04.2013г. по гр. д.№ 2203/13г., Върховният

касационен съд, І г. о., е потвърдил като законосъобразни решенията от 25.02.2013г. и от 04.03.2013г. на Избирателната комисия при Висшия

адвокатски съвет за избор на висши органи на българската адвокатура,

проведен на 23 и 24 февруари 2013г., и наред с останалите съображения е прието, че избирателната комисия е надлежно конституиран избирателен

орган, който разполага с правомощията да проведе новия избор, респ. че

при предходното обжалване на избора на висши органи на адвокатурата,

по което е постановено решение № 234 от 24.07.2012г. по гр. д.№ 385/12г.

на ВКС ІІІ г. о., подобни доводи са преклудирани, доколкото с това

решение е прието, че проведеният на 25.02.2012г. избор на висши органи

на адвокатурата е опорочен единствено поради това, че е бил проведен

без участието на делегати от Софийската адвокатска колегия, както и

поради допуснати грешки при броенето на бюлетините.

С обжалваното в настоящото производство решение от 30.04.2013г.

на Избирателната комисия за избор на висши органи на българската

адвокатура, жалбоподателят О. С. е заличен от списъка на

избраните резервни членове на Висшия адвокатски съвет, обявен с

решение на ИК от 04.03.2013г., тъй като в указания му с решението от 07.03.2013г. срок не е заявил като член на кой от двата органа желае да

остане, нито е отправил такова изявление и след влизане в сила на

решенията на избирателната комисия за проведените избори. Доколкото не е допустимо един адвокат да бъде едновременно член на два или повече

висши органи на адвокатурата, избирателната комисия е приела, че в този

случай следва да се приложи правилото рer maiora vota, и вземайки

предвид, че адвокат О. С. е избран за резервен член на Висшия

адвокатски съвет с 83 гласа, а за член на Висшия дисциплинарен съд с 91

гласа, го е заличила от списъка на резервните членове на Висшия

адвокатски съвет, в резултат на което същият е останал само член на

Висшия дисциплинарен съд.

Жалбата е неоснователна.

Доводите на жалбоподателя, че предвид подадените жалби срещу

двете посочени по-горе решения на избирателната комисия пред ВКС, до произнасянето на съда относно законосъобразността на изборите, той не е

имал законово основание да прави изявления във връзка с указаното му от комисията, не могат да бъдат споделени.

Въпреки че не съществува нормативно изискване адвокатът, който е

избран в повече от един от висшите органи на адвокатурата, да бъде

поканен да заяви предпочитанията си, респ. не е предвиден срок за това

действие, в случая избирателната комисия е указала на жалбоподателя

правото му да заяви своето предпочитание в тридневен срок. Изявление в

тази насока от негова страна не е направено, тъй като с изпратеното до избирателната комисия становище вх.№ 513 от 14.03.2013г. не е направен

такъв избор, какъвто е бил необходим, доколкото същият не е могъл да

бъде едновременно член на два висши органа на адвокатурата – арг. от

чл. 115, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Настоящият състав на ВКС намира,

че независимо от наличието на обжалване на двете решения на

избирателната комисия от 25.02.2013г. и от 04.03.2013г. и образуваното по

тях производство пред ВКС, за жалбоподателя не е съществувала никаква

пречка да направи своя избор под условие, че същите ще влязат в сила.

Дори да се приеме, че до този момент такива изявления не е следвало да

бъдат правени, след тяхното потвърждаване с окончателното решение на

ВКС от 23.04.2013г. по гр. д.№ 2203/13г., по което жалбоподателят е бил

страна, до постановяването на обжалваното решение на 30.04.2013г. той е разполагал с достатъчно време за изразяване на предпочитанията си, което

отново не е сторено.

Доводите на жалбоподателя за незаконосъобразност на обжалваното

решение, поради това, че заличаването му като резервен член на Висшия адвокатски съвет представлява недопустимо вмешателство в активното му

право на избор и че комисията се е позовала на непредвидено в Закона за адвокатурата правило, са също неоснователни. Във връзка с тях следва да

се отбележи, че при липсата на изразени от него предпочитания относно на органа, на който да бъде член и доколкото новоизбраните органи на

адвокатурата е следвало да встъпят в задълженията си в 7-дневен срок от окончателното решение на ВКС от 23.04.2013г. (чл. 110 ЗА), е било

наложително избирателната комисия да предприеме действия, които да

заместят отсъстващата му воля. Тъй като в Закона за адвокатурата и в

уреждащите подобни отношения други нормативни актове начинът на процедиране в такива случаи не е уреден изрично, правилно избирателната комисия е приложила посочения по-горе принцип на вишегласието /per

maiora vota/ в съответствие с разпоредбата на чл. 46, ал. 2 ЗНА, давайки предимство на волята на мнозинството избиратели, а именно

жалбоподателят да бъде член на Висшия дисциплинарен съд.

Изложените в жалбата други оплаквания, а именно че обжалваното

решение не е било връчено на жалбоподателя и че публикуваното в сайта на Висшия адвокатски съвет решение е без подписи, нямат отношение към

неговата законосъобразност, тъй като оригиналът на решението е

подписан от председателя и членовете на избирателната комисия и същото

е валидно.

С оглед изложеното, подадената от адвокат О. С. жалба

е неоснователна и обжалваното решение от 30.04.2013г. на Избирателната комисия за избор на висши органи на българската адвокатура следва да

бъде потвърдено.

В случая разноски по делото не следва да се присъждат, тъй като

при този негов изход жалбоподателят няма право на такива, а от ответника

по жалбата разноски не се претендират, нито са налице данни да са били направени.

По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г. о.

РЕШИ:

П о т в ъ р ж д а в а

решение от 30.04.2013 на Избирателна комисия за избор на висши органи на българската адвокатура, с което

адвокат О. И. С. е заличен от списъка на избраните

резервни членове на Висшия адвокатски съвет, обявен с решение на

същата комисия от 04.03.2013г.

т о

е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: