О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№229

София, 27.05.2022 година

ВЪРХОВEН КАСАЦИОНЕН СЪД, на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесети април две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

АНЖЕЛИНА ХРИСТОВАизслуша докладваното от съдия К. Е. ч. т. д. № 568/2022 година

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Д. П. Г. ООД, [населено място] срещу определение № 184 от 20.10.2021 г. по в. ч. т. д. № 238/2021 г. на Бургаски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане подадената от същото дружество частна жалба против определение № 261425 от 30.07.2021 г. по т. д. № 75/2020 г. на Бургаски окръжен съд и е прекратено производството по в. ч.т. д. №238/2021г. С първоинстанционния акт производството по делото пред окръжния съд е прекратено на основание чл. 232 ГПК поради оттегляне на предявените искове.

Частният жалбоподател поддържа, че атакуваното определение е неправилно. Оспорва извода на съда, че легитимиран да обжалва определението за прекратяване на производството е единствено ищецът, доколкото възпрепятства разрешаването на спора със сила на пресъдено нещо, но не и третото лице-помагач на страната на ответника, защото то не може да има повече процесуални права от самата подпомагана страна. Твърди, че ищецът „С. П. ЕООД е оттеглил исковете си при формално спазване на законовите предпоставки, но в противоречие с принципа за добросъвестно упражняване на процесуални права, с целите и принципите на производството по несъстоятелност, както и че е упражнил процесуалното си право за постигането на незаконосъобразна цел – да се признае силата на пресъдено нещо на арбитражното решение и да се заобиколи реда за установяване и доказване на вземанията в производството по несъстоятелност. Обосновава правния интерес на третото лице помагач да обжалва определението за прекратяване на производството със субективните предели на силата на пресъдено нещо на арбитражното решение, като твърди, че тя се разпростира само спрямо страните по арбитражното производство и не може да поражда неблагоприятни последици спрямо всички останали кредитори, равнопоставени участници в производството по универсално принудително изпълнение, които нямат възможност да встъпят в арбитражното производство, за да предотвратят провеждането на симулативен процес и постановяването на акт, ползващ се със сила на пресъдено нещо. Изразява становище, че ако производството бъде прекратено, кредиторът, установил вземанията си с арбитражно решение, ще бъде поставен в привилегировано положение спрямо кредиторите, които следва да установяват вземанията си в производство по чл. 694 ТЗ.

В жалбата е инкорпорирано изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, но доколкото въззивното определение подлежи на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК, а не по този на чл. 274, ал. 3 ГПК, доводите в изложението не следва да се обсъждат.

Ответникът по частната жалба – А. Г. М., в качеството на синдик на „С. П. ЕООД – оспорва същата и моли за оставането без разглеждане, респ. за отхвърлянето като неоснователна по съображения в писмен отговор от 01.02.2022 г.

„С. П. ЕООД, [населено място] (ищец в първоинстанционното производство) – оспорва частната жалба и моли за оставянето й без уважение по съображения, развити в писмен отговор от 30.12.2021 г.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:

Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество – същата е неоснователна.

При постановяване на атакуваното определение е прието за безспорно по делото, че: „С. П. ЕООД, [населено място] е предявило срещу „С. С. ООД /н./ искове, по които е образувано в. а.д. № 12/2018 г. на Търговския арбитражен съд при Националната юридическа фондация („ТАС при НЮФ”); Това производство е спряно на основание чл. 637, ал. 1 ТЗ с оглед обстоятелството, че с решение № 202 от 18.06.2019 г. по т. д. № 439/2018г. на Бургаски окръжен съд е открито производство по несъстоятелност срещу ответника „С. С. ООД; Вземанията, предмет на арбитражните искове, са предявени от „С. П. ЕООД пред съда по несъстоятелността; Доколкото същите са включени в списъка на неприетите вземания и с оглед подадено възражение по чл. 690, ал. 1 ТЗ, на основание чл. 637, ал. 3, т. 1 ТЗ арбитражното производство е възобновено и по него е постановено решение от 04.11.2019 г., с което исковете са уважени; Срещу арбитражното решение са предявени искове по чл. 47 ЗМТА; С Решение № 49 от 21.04.2021 г. по т. д. № 28/2020 г. на ВКС са отхвърлени исковете с правно основание чл. 47, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 4, т. 5 и т. 6 ЗМТА, а искът на основание чл. 47, ал. 2 от ЗМТА е уважен частично, като арбитражното решение е прогласено за нищожно единствено в частта, с която е определено в кой ред по чл. 722, ал. 1 ТЗ присъдените суми следва да се удовлетворят в производството по несъстоятелност.

Предвид отхвърляне на възражението му по чл. 690, ал. 1 ТЗ, „С. П. ЕООД е предявило срещу „СИНЕМОРЕЦ СЪНРАЙЗ“ ООД /н./ искове с правно основание чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ за установяване съществуването на неприетите в производството по несъстоятелност вземания, по които е образувано т. д. №75/2020 г. на Бургаски окръжен съд; С определение № 260160 от 25.09.2020 г. „Д. П. Г. ООД е конституирано като трето лице-помагач на ответника по това дело, като с оглед предявените искове по чл. 47 ЗМТА, производството по него е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК; Същото е възобновено сред постановяване на решението по чл. 47 ТЗ, а впоследствие е прекратено поради оттегляне на исковете по реда на чл. 232 ГПК.

За да остави без разглеждане депозираната частна жалба срещу определението за прекратяване на производството по т. д. № 75/2020 г., въззивният съд е приел, че е подадена от лице без надлежна процесуална легитимация. Посочил е, че правен интерес от обжалване има онази страна, за която резултатът е неизгоден, като се е позовал на определение № 271 от 30.05.2017 г. по ч. гр. д. № 1555/2017 г., Г. К., ІV г. о. на ВКС. Според съдебния състав, легитимиран да обжалва прекратителното определение е само ищецът, тъй като му препятства разрешаването на спора със сила на пресъдено нещо, докато третото лице-помагач на ответника няма правен интерес да подава частна жалба по съображения, че то не може да притежава повече процесуални права от подпомаганата страна. Счел е за ирелевантни причините, поради които ищецът е оттеглил исковете.

Обжалваното определение е правилно.

Изводът за липса на правен интерес на третото лице-помагач на ответника да обжалва прекратителното определение се споделя напълно и от настоящия състав на ВКС.

Безспорно, разпоредбата на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК предвижда възможност да бъде обжалвано всяко определение, с което се прегражда по-нататъшното развитие на делото. Възникването на правото за обжалване и надлежното му упражняване, обаче, са обусловени от наличието на правен интерес за страната. В хипотезата на прекратяване на производството поради оттегляне на предявения иск такъв интерес съществува единствено за ищеца в случай, че същият твърди порок на направеното от негово име оттегляне. По отношение на ответника липсва правен интерес от обжалване на прекратителното определение. Преустановяването на съдебния спор поради оттеглянето на предявения иск е изцяло в интерес на ответника. Именно по тази причина, до приключване на първото заседание по делото оттеглянето на иска не е обусловено от съгласието на ответника. Нуждата от съгласие на ответника отразява волята на законодателя да отчита интереса на ответника от съдебно решение. Изискването за съгласие с оттеглянето на иска след първото заседание по делото държи сметка за правото на ответника да получи защита срещу ищеца по висящия процес, като постигне решаване на спора със сила на пресъдено нещо, потвърждаваща неговото правно твърдение и отричаща правното твърдение на ищеца. Законодателят ясно е посочил момента, след който за ответника се поражда правен интерес да получи защита с влязло в сила съдебно решение. В случая исковете са били оттеглени преди да бъде проведено първото заседание по делото, поради което обжалването на определението за прекратяване е лишено от правен интерес, както правилно е приел и предходният съдебен състав.

Съгласно чл. 221, ал. 1 ГПК третото лице-помагач има правото да извърши всички съдопроизводствени действия, с изключение на тези, представляващи разпореждане с предмета на делото. На това нормативно предписание съответства изводът, че подпомагащата страна не разполага с повече права от тези на подпомаганата.

Доколкото правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на всяко съдебно производство и само при наличието на такъв за съда възниква задължението да разгледа по същество сезиращата го жалба, обжалваното определение е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение

ОПРЕДЕЛИ :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 184 от 20.10.2021 г. по в. ч. т. д. № 238/2021 г. на Апелативен съд Бургас.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :