О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 232

София, 27.05.2022 година

Върховният касационен съд на Р. Б. първо гражданско отделение, в закрито заседание на 22 март две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА

ВАНЯ АТАНАСОВА

изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА

гр. дело № 4830/2021 година

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Х. С. С. против въззивно решение № 56 от 01.07.2021 г. по гр. д.№ 212/2021 г. на Окръжен съд-Добрич, с което е отменено решение №108/13.07.2017г., допълнено с решение №7/19.01.2018г., по гр. д.№217/2017 г. на Балчишки районен съд и вместо това е отхвърлен предявеният от касатора иск против С. Т. М., Р. Ж. М. и Т. С. М. за установяване, че касатора, като собственик на имот с идентификатор ......по КК на [населено място], притежава право на преминаване през площ от 196кв. м. при дължина 45.74м. от имот с идентификатор .....по КК на [населено място]. по цялата му западна част – на основание договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт .....г., поправен с нотариален акт №....г. на СВп, - евентуално на основание давностно владение и за осъждане на ответниците да преустановят фактическите действия, с които пречат на ищеца да осъществява правото си на преминаване.

В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението, както по основния иск, така и по евентуалния, поради противоречие с материалния закон – чл. 55, във вр. с чл. 53 ЗС, чл. 77 ЗС, нарушение на процесуалните правила поради това, че не са обсъдени по отделно и в съвкупност всички доказателства, не е обсъдена скицата с виза за проектиране от 20.02.1985 г. – извадка от кадастралния план от 1978 г., установеното фактическо положение на место от СТЕ и свидетелските показания, не е съобразено, че е без значение за владение на правото на преминаване дали имота на ответниците е бил ограден и че това е единствения достъп до имота с лек автомобил, че владението на ивицата за преминаване е установено от праводателите на касатора от 1972 г. и не е прекъсвано.

В изложението по чл. 284, ал. 3 т. 1 ГПК е наведено основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси: 1. За задължението на въззивният съд да се произнесе по всички направени възражения на страните по делото и да обсъди всички събрани по делото доказателства по отделно и в съвкупност?; 2. Прекъсна ли се придобивната давност на носителя на вещно право на преминаване при предявяване на иск за защита на собственото му право на преминаване?; 3.Упражняването на фактическа власт чрез преминаване през чужд имот с постоянен характер на действията и съзнание за притежаване на правото по силата на правна сделка след настъпване на правните последици от същата може ли да се определи като търпимо действие спрямо собственика на обслужващияь имот?. На основание чл. 280, ал. 1 т. 3 ГПК се иска допускане до касационен контрол по въпроса: погасява ли се правото на преминаване, възникнало преди урегулирането на процесния имот по силата на правна сделка или по давност, когато действащият подробен устойствен план не предвижда възможност за достъп до него. Наведено е и основанието по чл. 280, ал. 2 пр. 3 ГПК, като се твърди, че решението е очевидно неправилно като противоречащо на нормите, допускащи придобиване на право на преминаване и поради явна необоснованост на решението, защото установеният начин на преминаване е от 1972 г. и не е смущаван до придобиване на имота от публична продан от ответника.

Ответниците по касация оспорват касационната жалба и допускането до касационен контрол, тъй като не са налице предпоставките на наведените основания за това – обжалваното решение не е постановено в противоречие със съдебната практика по първия въпрос, посочените решения към втория въпрос съдържат отговор на друг въпрос, обжалваното решение е съобразено със съдебната практика за възможността да се придобие право на преминаване само върху неурегулиран имот. Оспорва се относимостта на третия въпрос към крайния изход от спора, поради което в мотивите на въззивното решение този въпрос не е разглеждан. Относно четвъртия въпрос се твърди, че е неотносим към спора, защото правото на преминаване не е възникнало, поради което е без значение въпроса за погасяването му. Очевидната неправилност е относима към конкретен извод, а касаторът е формулирал общо твърдението за такава, поради което се оспорва допускането до касация и на това основание.

Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:

По делото е установено:

С нот. акт №....г. Д. С. А. е дарена с овощна градина от 1400 кв. м., която е част от овощна градина от 2835 кв. м. Описани са границите на продадената част, между които не фигурира път, не е уговорено и право на преминаване. Д. А. се разпорежда с градината, като я разделя на две реални части – с н. а. № продава 700 кв. м. на И. А. А. при граници: на изток – Г. С., на запад - Х. Г. Х., на север – С. Г. и на юг – А. А. А.. Тази част не граничи с път. С н. а. № .... г. Д. А. продава другата част от 700 кв. м. на А. А. Г. при граници: път за собствено място на юг, И. А. А. на север, Г. К. на изток и Г. С. на запад. Купувачът А. А. продава тази част с нот. акт от .... г. на Р. Х. А. и М. В. С. с граница от юг - път на собствено място и И. А. А. на север. В този нотариален акт за първи път е вписано, че тази част със 700 кв. м. се продава ведно със съществуващото до сега право на преминаване, включително и със превозно средство до овощната градина на сестра му И. А., находящо се на границата северно с продаваемия имот. С н. а. № .....г. на нотариус И., М. В. С., С. Д. С., Е. А. А. и С. Р. А. продават тази част от бившата овощна градина, вече с идентификатор .....на А. Ф. К.. Имота е ипотекиран от К. и изнесен на публична продан. Ответникът Т. С. М. купува от публична продан по по изп. д. № 741/2009 г. на ЧСИ Л. Т. имот с идентификатор ....., който по действащия регулационен план е УПИ ...... Постановлението за възлагане е влязло в сила на 06.11.2014 г.

С н. а. № .....г. И. А. продава на П. К. своята част, неграничаща с път. В акта е вписано „ведно с правото на преминаване в полза на този имот…“ Според отразеното в акта, при издаването му е била представена скица № 357/1978 г. на техническата служба при ГНС-Б.. Ищецът купува от П. и Е. К. тази част от 700 кв. м., представляваща сега УПИ ..... в кв. .... по регулационния план на м.„Сборно място“ [населено място] с н. а. № ..... г. на нотариус О.. По КК този УПИ е ..... С нот. акт за поправка на този нот. акт № ..... г. е включено в предмета на сделката и правото на преминаване върху УПИ ..... от кв. ..... Това право на преминаване е предмет на настоящия спор. В тази сделка обаче не е участва собственика на УПИ ...., поради което въззивният съд е приел, че на основание сделка правото на преминаване не е придобито

СТЕ установява, че за тази част от землището на [населено място] е имало кадастрален план от 1978 г., който не е запазен. Първият регулационен план е одобрен 04.11.1985 г., но не се съхраняват материалите по одобрените кадастрални карти за м. „Сборно място“. Запазени са две скици с визи за имота, собственост на ищеца. Първата от 20.02.1985 г. /преди влизане в сила на първия регулационен план/, с виза за проектиране за строителство на лека стопанска постройка до 20 кв. м. на основание чл. 108 ППЗТСУ, в която имота на ищеца е ....., незатворен, с указан достъп от юг с ширина 3 м. Имота на ответника е с незатворен контур. Втората скица е от 08.05.1986 г. /след одобряване на действащия регулационен план/, с виза за проектиране на вилна постройка в парцел ....., кв...... И в двете скици е очертан пътен достъпа за имот ....на север /л. 188 и л. 189 от делото на РС/. В КК въз основа на нот. акт за поправка е вписано правото на преминаване през имот с идентификатор .....в полза на имот ....../л. 192 от делото на РС/ На место вещото лице е констатирало съществуващ пътен достъп с макадамова настилка с ограда по западната граница на имот ...., минаващ през него. От западна страна на този пътен достъп има телена ограда с бетонни колове, а от източната му страна – остатъци от ограда. Съществува обща метална двойна врата на входа от ул. № 3. Има наклон на подхода. Няма възможност за достъп до имота на ищеца от ул. № 4 поради голяма денивелация с подпорна стена към имот към имоти ....., и през имоти .....и ....., с които границата също е подпорна стена. Според вещото лице, не съществуват писмени данни за учредено право на преминаване по действащият ПУП-ПР.

От показанията на свидетелите К. /съсед от 1988 г., А. и П., се установява, че достъпът на ищеца и праводателите му от улицата се е осъществявал през имота на ответниците, който не бил изцяло ограден по-рано. Откъм имот .....има поставена мрежа, а от страната на ответниците през 2005 г. един от предишните собственици е поставил бордюри с цимент и мрежа, които впоследствие са паднали. Ползваният път е бил толкова широк, че да мине кола. Предишните собственици са били съгласни Х. С. да минава през имота им. Според свидетелката П. Р. /собственик на имот ...../ съществуващото понастоящем трасе се е появило 2007г.-2008г. когато вилата в него била завършена, но имотът бил отворена строителна площадка и всички минавали от там. След 2008г. децата на ищеца да минава от там с колело. Според тази свидетелка и свидетелите С. Р. и П. К., преди А. К. да го купи, имота бил една поляна с бунгало, на двама собственици, не бил ограден, през него минавали и ищецът, и свидетелите и други съседи, спирали си в него колите. След като К.. купил имота, го изравнил и заградил. През лятото на 2006г. свидетелят А. Н. работел на вилата на К. и виждал ищеца да преминава към имота си по една пътечка през отъпкани храсти извън имота на Н., който бил ограден, но не помни с каква ограда. Свидетелят П. П. през 2007г. бил нает да направи ограда с бетонни основи и блокчета от ъгъла къщата на Н. до главния път и Н. /А. К./ му казал къде да бъде оградата и, че оставя път на комшията. Този път бил около три метра широк и само ищецът минавал по него.

Обжалваното сега въззивно решение е постановено след отмяна на влязлото в сила решение № 107/16.10.2019 г. по гр. д.№ 3980/2018 г. на ВКС, ІІ гр. о. С това решение е прието, че правото на преминаване е възникнало по административен ред – чл. 208, ал. 1 ППЗТСУ /отм./ преди урегулиране на имота предвид удостовереното в н. а. № .....г., в който е удостоверено правото на преминаване в полза на имота на П. К.. Решението на ВКС е отменено на основание чл. 303, ал. 1 т. 1 ГПК предвид представеното удостоверение №94-00-1367-001/16.09.2020г. на общ. Б., според което скица № 357/1978 г. на техническата служба, ГНС не е издавана от О. Б.

При новото разглеждане на делото, възивната инстанция е приела, че представеното от ищеца извлечение от дневника за техническите услуги на общ.Б. за 1976г. /на л. 21–л. 24 на в. гр. д.№212/21г. на ДОС/ и извършеното записване под №357 с дата 16.08 на името И. А. не е достатъчно, за да се приеме, че нот. акт № .....г. е съставен при представяне на неактуална скица. Затова е прието, че правото на преминаване за северния имот през друг имот не е индивидуализирано с посочване на служещия имот. Условно е прието, че договорящите може да са имали предвид южно стоящия имот предвид отразеното в нот. акт от 08.09.1972 г. Въз основа на установеното, че планът от 04.11.1985 г. не предвижда прокарване на достъп до имота на ищеца, а за предвижданията на кадастралния план от 1978 г. няма данни, съдът е приел, че въз основа на сделка и по административен ред не е възникнало право на преминаване. Съдът е приел обаче, че и по давност не е предобито право на преминаване в полза на праводателите на ищеца, тъй като обособяването на двата имота е най-рано 1970 г., а от тогава до първия план от 1978 г. не е изтекъл изискуемият се от чл. 79 ЗС десет годишен срок за предобиване право на преминаване върху неурегулиран имот. Прието е, че от 1978 г. имотите на страните са урегулирани. Правото на преминаване при действието на ЗТСУ може да се придобие само по административен ред, за каквото придобиване няма данни. При действието на ЗУТ не е сключван договор по чл. 192, ал. 1 от с. з., а не е учредено право на преминаване и по административен ред. Затова първоначалният иск за собственост е отхвърлен.

Като неоснователен е преценен и иска за придобиване правото на преминаване на основание придобивна давност. Според съда, след урегулиране на имотите, нормативно възможност за придобиване по давност на право на преминаване не е изключена предвид нормата на чл. 55 ЗС, след изменението на чл. 192, ал. 1 ЗУТ, в сила от 25.07.2003г., към който момент е съществувал пътен достъп с площ 196 кв. м. до имота на ищеца от [улица]през имот .....с макадамова настилка, с ограда по западната му граница. Съдът е приел, че ищецът е установил владение на правото на преминаване през имота на А. К., който сам е обозначил и фактически отделил площ от имота си, за да минава ищеца до имота си, че това надхвърля обикновеното добросъседско съгласие и показва, че ищецът е владял /от обективна и субективна страна/ правото да преминава през чуждия имот и това е било явно и необезпокоявано от собственика на служещия имот от лятото на 2007 г.. За предходния период от 25.07.2003г. /от когато е допустимо придобиване на сервитута по давност/ до лятото на 2007г. /очертаването с ограда на пътя за достъп/, поради това, че имота е бил разграден и през него минавали и други съседи, съдът е приел, че не може да се направи категоричен извод за упражнявано владение върху правото на преминаване. Искът е отхвърлен обаче, защото от лятото на 2007 г. / когато е прието, че ищеца е завладял правото на преминаване до предявяване на исковете /17.05.2016г. и 16.08.2016г./ не са изминали изискуемите по чл. 79 ал. 1 от ЗС десет години, за да е придобил ищецът претендираното сервитутно право.

Поради това, че не е уважен иска за собственост и на двете основания, е отхвърлен и иска по чл. 109 ЗС за осигуряване на достъп до ивицата за преминаване.

По първият въпрос от изложението за задължението на съда да обсъди всички доказателства и доводи на страните, по който се сочи основанието по чл. 280, ал. 1 т. 1 ГПК, не е налице основание за допускане до касация, тъй като видно от изложеното по-горе, съдът е обсъдил събраните доказателства и доводи. Формулирането на изводи, които не кореспондират с тезата на страна не е основание за допускане до касация по този въпрос.

Въпросът „прекъсва ли се придобивната давност на носителя на вещно право на преминаване при предявяване на иск за защита на това право“ не определя изхода от спора, поради което по него не се допуска касационно обжалване. С предявяване на иск за спорното право давността спира да тече – чл. 115, ал. 1 б. „ж“ ЗЗД във вр. с чл. 84 ЗС В решение № 109 от 25.05.2015 г. по гр. д.№ 7420/2014 г. на ВКС, І гр. о., на което се позовава касатора, е отчетено в следващ процес, че иска е бил отхвърлен и поради това е заличено с обратна сила спирането. Докато трае производството по настоящото дело обаче давността е спряла да тече и ищецът не може да се позовава на давност, текла в хода на процеса.

Съдът не е квалифицирал действията на ищеца като търпими, поради което и по трети въпрос не се допуска касационно обжалване. Напротив, приел е, че след лятото на 2007 г. ищецът е установил владение на правото на преминаване за себе си и го е демонстрирал по начин, че да се възприеме от собственика и съседите. Собственикът на имота се е съобразявал с преминаването на ищеца. Поради това, че мотивите на въззивното решение не кореспондират на този въпрос, по него не се допуска касационно обжалване.

На основание чл. 280, ал. 1 т. 3 ГПК се иска допускане до касационен контрол по въпроса: погасява ли се правото на преминаване, възникнало преди урегулирането на процесния имот по силата на правна сделка или по давност, когато действащият подробен устойствен план не предвижда възможност за достъп до него. Това основание е налице, когато правната уредба по определен въпрос, от решаването на който зависи изхода от спора, е непълна или неясна и се налага да се създаде съдебна практика, която чрез тълкуване да разкрие точният й смисъл, или когато е налице съдебна практика, но тя е остаряла и несъответства на съвременните обществени отношения. Това основание е налице и когато има противоречива съдебна практика по въпроса, но настоящия случай не е такъв.

Настоящият състав намира, че следва да допусне касационно обжалване по този въпрос. Той е относим към предмета на спора предвид отразеното в нот. актове от 1972 и 1978 г., констатациите и установеното от СТЕ и приложенията към нея, че първият регулационен план на тази местност е от 04.11.1985 г., а през 1978 г. е изготвен и одобрен кадастрален /а не регулационен/ план, както и показанията на свидетелите. По този въпрос няма съдебна практика след отмяна на решението по гр. д.№ 3980/2018 г. на ВКС, ІІ гр. о. Относно правото на преминаване е налице частично съдебна практика – Решение № 76/25.12.1980 г. по гр. д.№ 51 / 1980 г. на ОСГК на ВС, но тя е постановена преди влизане в сила на ЗУТ и ЗКИР. Същевременно е установено, че до имота на ищеца няма достъп от улица или алея.

Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 56 от 01.07.2021 г. по гр. д.№ 212/2021 г. на Окръжен съд-Добрич по касационна жалба, подадена от Х. С. С..

Указва на касатора да внесе държавна такса за разглеждане на касационната жалба по същество в размер на 50 лв. и да представи квитанцията по делото в едноседмичен срок от съобщението. При неизпълнение, касационната жалба ще бъде върната.

След внасяне на определената държавна такса, делото да се докладва за насрочване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: