Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на четиринадесети април две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: А. Д. ЧЛЕНОВЕ: ИЛИАНА СЛ. К. при секретар С. П. и с участието на прокурора В. Й. изслуша докладваното от съдията И. С. по административно дело № 1117 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Министъра на земеделието, чрез процесуален представител срещу решение № 420 от 29.11.2021 г., постановено по административно дело № 157/2021 г. от Административен съд Враца, с което е негова заповед № РД-09-155/23.02.2021 г. в частта й, с която извън одобрения окончателен специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане“ за кампания 2020 г. са останали 13,07 ха от парцел БЗС № 30606-458-1-3 и преписката е върната за ново произнасяне. По наведени доводи за неправилност на решението на всички основания по чл. 209, т. 3 АПК се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което оспорването на заповедта в тази й част бъде отхвърлено и му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Изложени са конкретни доводи за необоснованост на акта, тъй като направените изводи са при неправилен анализ на доказателствата.

Ответникът по касационната жалба – „Туризъм – Каменов и син“ ЕООД в представен от процесуален представител писмен отговор оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна и претендира заплащане на деловодни разноски.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното:

Обжалваното решение е валидно и допустимо – постановено е в предвидената от закона форма от компетентния съд след сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто интереси са засегнати с него, а разгледано по същество е правилно.

Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган и в предвидената от закона форма, но при допуснати нарушения на предвидените в закона административнопроизводствени правила, довели до неправилно приложение на закона.

Обоснован и съответен на доказателствата по делото е изводът в обжалваното решение, че в случая констатациите в заповедта за наличие на недопустими площи в посочения размер от 13,07 ха в заявения от ответника парцел БЗС № 30606-458-1-3 не са подкрепени от надлежни доказателства.

Няма спор по делото, че по отношение на БЗС № 30606-458-1-3 при постановяване на заповедта е ползван метода дешифрация на нова цифрова ортофотокарта (ЦОФК) по самолетно/сателитно заснемане през 20202 г. По делото е представен диск, от съдържанието на който се установява заснета площ, като са налице очертания в розово-лилаво, жълто и синьо, но липсват обяснения какви площи са очертани с различните цветове, от които да може да се направи обоснован извод каква площ от посочения БЗС органът прима за недопустима и по какви причини.

Съгласно чл. 4, ал.1 от Наредба № 2/2018 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ допустимите за подпомагане земеделски площи са тези, които се поддържат в състояние, годно за производство, трябва да отговарят на изискванията на чл. 5, 6 и 9. В конкретния случай, тъй като се касае до постоянно затревени площи за паша на животни следва да са налице следните условия - парцелът да е площ с плътна тревна покривка, която се ползва за паша и да е установено извършено косене без изнасяне на сено/сенаж .

В чл. 10 от цитираната Наредба са посочени предпоставките, при което земеделските парцели са трайно или временно неподходящите за подпомагане площи.

В акта липсват мотиви, от които да се установи наличието на условията по чл. 10 или липсата на предпоставките по чл. 4 от Наредбата, като съгласно чл. 170, ал.1 АПК доказването на тези обстоятелства е възложено в тежест на органа, постановил акта, като в този смисъла са и конкретните указания, които са дадени от съда с постановеното по делото определение от 16.04.2021 г.

Правилно съдът е кредитирал заключението на вещото лице по назначената по делото експертиза, тъй като вещото лице е базирало изводите си въз основа на приетите по делото доказателства и след оглед на оглед на място – т. е. след запознаване с направените самолетни снимки от органа на 30.07.2020 г. и анализ на същите, като заключението не е кредитирано по отношение на направените от вещото лице изводи след огледа на място, тъй като същият е извършен през следваща 2021 година и съответно не може да отрази действителното положение на парцела през релевантната 2020 г.

Обосновани и съответни на доказателствата по делото са изводите на съда, че липсват доказателства, от които могат да се установят конкретно заявените земеделски площи от ответника и съответно каква и коя точно част от тях е извън слоя, приет за допустим за подпомагане през 2020 г., както и за фактическите и правни основания довели до това, а при липсата на мотиви правилно заповедта е отменена в оспорената й част и преписката е върната на органа за ново произнасяне с дадени конкретни указания по приложението на закона.

Представеното по делото писмо с рег. индекс РД-12-01-734-1/16.11.2021 г. по описа на ОД „Земеделие“ Враца, изготвено от директора на дирекция „Идентификация на земеделските парцели“ при МЗХГ не може да бъде прието като мотиви към акта поради това, че не е изготвено от органа, постановил акта, а освен това е изготвено едва в хода на съдебното производство по оспорване на заповедта - след запознаване с назначената по делото експертиза и в него са изложени съображения за неговата непълнота и неправилност, при което същото не отразява фактическите и правни основания, послужили за постановяване на акта.

Пред касационната инстанция не са представени писмени доказателства в подкрепа на твърденията в касационната жалба, при което така направените изводи на съда не се опровергават и настоящият състав споделя изводите в обжалваното решение, че заповедта не отговаря на изискванията по чл. 59, ал. 2 АПК, тъй като не съдържа фактическите и правни основания за постановяването й, а освен това липсват и доказателства за наличие или липса на нормативно установените предпоставки за постановяване на акта.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна.

При този изход на делото и на основание чл. 143, ал.1 АПК администрацията при касатора следва да бъде осъдена да заплати на ответника направените деловодни разноски в размер на 600 лв., представляващи хонорар за един адвокат, като предвид факта, че същото е в размер близък до минималния не може да бъде прието, че е прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 420 от 29.11.2021 г., постановено по административно дело № 157/2021 г. от Административен съд Враца.

ОСЪЖДА Министерство на земеделието да заплати на „Туризъм – Каменов и син“ ЕООД, с [ЕИК] деловодни разноски в размер на 600(шестстотин) лева.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ АННА ДИМИТРОВА

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ И. С. п/ ТИНКА КОСЕВА