О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 457

София, 27.05.2022г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение закрито заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. П. ЧЛЕНОВЕ: И. П. М. Р.

като изслуша докладваното от съдия Папазова гр. д.№ 512 по описа за 2022г. на ІІІ г. о. и за да се произнесе взе пред вид следното :

Производството е с правно основание чл. 288 от ГПК.

Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от М. А. М. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Ч. против въззивно решение № 161 от 3.11.2021г. по в. гр. д. № 512/2021г. на Окръжен съд Хасково, с което е потвърдено решение № 260362 от 19.07.2021г. по гр. д.№ 230/2021г. на Районен съд Хасково като са отхвърлени предявените обективно съединени искове за осъждане на „ГОРУБСО Кърджали“ АД да му заплати сумата от 6 460лв., обезщетение за имуществени вреди от професионално заболяване „силикоза“ за периода 1.11.2017г. - 31.12.2020г., включваща 3 040лв. за спазване на специален хранителен режим и 3 420лв. за медикаментозно, поддържащо лечение, ведно със законната лихва от 28.01.2021г. и сумата от 742лв., обезщетение за забава върху главницата, изчислено върху месечна сума от 130лв. от 1.12.2017г. до 28.01.2021г. и са присъдени разноски.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК и е срещу подлежащото на касационно обжалване въззивно решение. При преценката си за допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира следното:

След преценка на ангажираните доказателства въззивният съд е приел за неоснователни предявените искове, пред вид липсата на установено по надлежния ред за исковия период, професионално заболяване. Решаващият довод на съда е, че след 1.03.2001г. ищецът не е бил преосвидетелстван. Професионалното му заболяване „силикоза“ е признато с Протокол № 3 от 10.06.1997г. на Диагностична комисия за потвърждаване на професионалните заболявания при Центъра за борба със силикозата Хасково. Последното му издадено експертно решение, с което е потвърден професионалния характер на заболяването му е с № 0245 от 25.03.1999г. на ТЕЛК С. З. и същото не може да е със срок повече от три години. В издаденото експертно решение на ТЕЛК от 20.05.2015г. са посочени различни общи заболявания, без професионално /вкл. и ХОББ, но то е различно от силикоза и не е въведено като предмет на делото от ищеца/. Според съда, пред вид разпоредбите на чл. 7, ал. 2 от Наредба за реда за съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на професионалните болести и чл. 60, ал. 4 от отменената Наредба за медицинската експертиза на работоспособ-ността /НМЕ/, действието на акта на ТЕЛК е ограничен до 1.03.2001г., след което ищецът е следвало да бъде преосвидетелстван. Съдът не може пряко да установява професионален характер на заболяването и не може сам да установява наличието на хипотезата на чл. 69, ал. 7 НМЕ, защото с такава компетентността разполага само ТЕЛК /или НЕЛК/. Не е налице и хипотезата на § 2 от ПЗР на НМЕ. Отделно, въззивният съд е приел за основателно и направеното възражение за давност с мотив, че давностният за предявяване на иска по чл. 200 КТ започва да тече от всяко последващо решение на ТЕЛК, за всеки нов период на преосвидетелстване, а в случая последното е от 25.03.1999г. Наличието на влязло в сила решение, с което е уважено идентично на настоящето искане, но за друг период е преценено като ирелевантно, защото– за последващият период - било възможно да настъпят обстоятелства, изключващи отговорността на работодателя.

В касационната си жалба, като основание за допустимост, касаторът се позовава на основанието за допустимост по чл. 280, ал. 2, изр. предпоследно ГПК – очевидна неправилност. Счита, че въззивният съд е постановил акта си в противоречие с ангажираните по делото доказателства, установяващи необратимият характер на конкретно установеното професионално заболяване, както и че наличието на установено професионално заболяване е приемано от различни съдебни състави, които вече са постановявали осъдителни актове между същите страни, на същото основание, но за различни от исковия периоди.

Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от „ГОРУБСО Кърджали“ АД, представлявано от изпълнителния директор К.-Г., чрез процесуалния представител адвокат Б., с който се изразява становище за недопустимост поради липса на посоченото основание по чл. 280, ал. 3 ГПК и за неоснователност. Претендира направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600лв., реалното извършване на които установява с представени фактура № 1156 от 4.02.2022г. и платежно нареждане за кредитен превод.

Настоящият съдебен състав намира, че въззивният акт следва да се допусне до касационно обжалване, на основание чл. 280, ал. 2, изр. предпоследно ГПК, за проверка дали същият не е постановен в противоречие със закона до степен, че съответната норма да е приложена със смисъл, противоположен на действителното й съдържание, по следните съображения:

Съгласно чл. 56, ал. 1 КСО и чл. 2 от Наредба за реда за съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на професионалните болести /НРСРПООПБ/, професионална болест е заболяване, което е настъпило изключително или предимно под въздействието на вредните фактори на работната среда или на трудовия процес върху организма и е включено в списъка на професионалните болести.

В случая наличието на професионално заболяване /силикоза/, от което страда ищеца, е било установено по реда на чл. 9 от Наредба № 23 за съобщаването, регистрирането и отчитане на професионални заболявания /ДВ, бр. 5/18.01.1985г., отм. 5.07.2001г./ от Диагностична комисия, по Протокол № 3 от 10.06.1997г. Решението на Диагностичната комисия е безсрочно. Заболяването силикоза е неличимо, необратимо и прогресиращо в зависимост от стадия на откриването му и спазването на хигиенно-диетичен режим. Специфично лечение за него няма /съгласно заключението на приетата медицинска експертиза/.

Съгласно установената съдебна практика /вж. решение по гр. д.№ 1521/2009г. на ІІІ г. о./, постановено по въпросите: „Дали професионално заболяване може да бъде установено с протокол на диагностична комисия за потвърждаване на професионално заболяване, заключение на съдебно - медицинска експертиза, изготвена по делото, като касаторката не е преосвидетелствана в срока по чл. 55, ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза за работоспособността и дали съдебните решения по дела водени между същите страни, на същото правно основания се ползват със сила на пресъдено нещо досежно факта за наличие на професионално заболяване“, е било прието - в противоречие на приетото от въззивния съд по настоящето дело, че когато професионалният характер на заболяването е установен по реда на чл. 9 от Наредба № 23 за съобщаването, регистрирането и отчитане на професионални заболявания/отм./, същият не следва да се установява и по сега действащият ред на чл. 7, ал. 2 от Наредба за реда за съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на професионалните болести, защото действащата към настоящия момент нормативна уредба не предвижда задължение в тези заварени случаи, да се извършва преосвиде-телствуване и защото решението на оторизирания орган, към съответният, надлежен момент, Диагностична комисия, е безсрочно. Прието е и че щом като - с влезли в сила предишни решения по искове с правно основание чл. 200 КТ, вече е бил признат професионалният характер на заболяването и са присъдени обезщетения - във всяко следващо производство, фактът на професионално заболяване не следва да бъде установяван, а само наличието на вреди, в пряка и непосредствена последица от заболяването и размера им.

Мотивиран от изложеното, състав на Трето гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 161 от 3.11.2021г. по в. гр. д. № 512/2021г. на Окръжен съд Хасково.

ДЕЛОТО да се докладва за насрочване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :