№ 223

гр. София, 25.05.2022 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и втора година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ :КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ :БОНКА ЙОНКОВА

И. Д.

изслуша докладваното от съдия Б. Й. ч. т. д. № 1053/2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на П. Г. Б. от [населено място] срещу определение № 28 от 28.01.2022 г., постановено по т. д. № 2482/2018 г. от състав на ВКС, Търговска колегия, Второ отделение, с което е върната подадената от П. Б. частна жалба с вх. № 493/19.01.2022 г. срещу определение от 23.11.2021 г. за оставяне без уважение на молба от 23.11.2011 г. за предоставяне на правна помощ по чл. 95 ГПК в производството по т. д. № 2482/2018 г.

В частната жалба се поддържат оплаквания, че обжалваното определение е неправилно, тъй като в нарушение на разпоредбата на чл. 275, ал. 1 ГПК първият състав на ВКС, Търговска колегия, е приел, че срокът за обжалване на определението за отказ да се предостави правна помощ тече от момента на постановяването му. Излагат се доводи, че доколкото частният жалбоподател не е присъствал в откритото съдебно заседание, в което е постановено определението, и не е получавал съобщение за него, частната жалба срещу определението не е просрочена и подлежи на разглеждане по същество. Навеждат се и аргументи за неприложимост на разпоредбата на чл. 259, ал. 4 ГПК, с която съдебният състав е мотивирал пропускането на срока за подаване на частната жалба.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК не са подадени отговори от ответниците по частната жалба.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :

Частната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но по същество е неоснователна.

За да върне частната жалба на П. Г. Б. против постановеното в открито съдебно заседание на 23.11.2021 г. определение, с което е оставена без уважение повторна молба за предоставяне на правна помощ в производството по т. д. № 2482/2018 г., съставът на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС е приел, че частната жалба е просрочена, тъй като едноседмичният срок за обжалване на определението е започнал да тече от датата на неговото постановяване и е изтекъл преди подаване на жалбата на 18.01.2022 г. Изводът, че началото на срока за подаване на частната жалба съвпада с датата на постановяване на определението по чл. 95 ГПК, е мотивиран със съображения, че се касае до повторно подадена молба за предоставяне на правна помощ по същото дело, поради което по отношение на обжалването приложение намира разпоредбата на чл. 287, ал. 1 вр. с чл. 259, ал. 4 ГПК.

Обжалваното определение е правилно.

От протокола за проведено на 23.11.2021 г. открито съдебно заседание по т. д. № 2482/2018 г. на ВКС, Търговска колегия, се установява, че касаторът в производството П. Б. е бил редовно уведомен, но не е присъствал на заседанието. В същото заседание съставът на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС се е произнесъл по повторно подадена от П. Б. молба за предоставяне на правна помощ в производството по т. д. № 2482/2018 г. След като е констатирал, че с предходно определение от 26.01.2021 г. е оставена без уважение идентична молба на Б. за предоставяне на правна помощ и че от негова страна многократно са правени искания за отлагане на делото, както и след съобразяване на дадените по-рано указания до Б. за добросъвестно упражняване на процесуалните му права съгласно чл. 3 ГПК, съдебният състав е приел, че молбата по чл. 95 ГПК следва да бъде оставена без уважение и е постановил определение в този смисъл. В протокола от заседанието е указано изрично, че определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от постановяването му пред друг състав на ВКС, Търговска колегия. Предвид разпоредбата на чл. 259, ал. 4 ГПК, според която подаването на повторна молба за правна помощ не спира и не преустановява временно разглеждането на делото, съдебният състав е разгледал делото, дал е ход по същество и е обявил, че ще се произнесе с решение. На 26.01.2022 г. е постановено и обявено решение по т. д. № 2482/2018 г., което като необжалваемо е влязло в сила на 26.01.2022 г.

При така установените факти изводът на първия съдебен състав, че едноседмичният срок за обжалване на определението по чл. 95 ГПК е започнал да тече от датата на постановяване на определението - 23.11.2021 г., и е изтекъл преди подаване на частната жалба на 18.01.2022 г., е обоснован и законосъобразен. Основателен е доводът на частния жалбоподател, че според правилото на чл. 275, ал. 1 ГПК частните жалби се подават в едноседмичен срок от съобщаването на обжалваното определение, но в случая това правило следва да се приложи корективно при съобразяване на спецификите на конкретното производство и установеното от съдебния състав, разглеждащ делото, процесуално поведение на страната - жалбоподател. Настоящият състав на ВКС споделя изцяло преценката на първия съдебен състав, че след като по аргумент от разпоредбата на чл. 259, ал. 4 ГПК подаването на повторна молба за правна помощ не спира разглеждането на делото и не препятства неговия нормален ход, в конкретния случай определението за отказ да се предостави правна помощ е подлежало на обжалване с частна жалба от датата, на която е постановено, а не от по-късен момент. Обстоятелството, че молителят не е присъствал в заседанието, в което е постановено определението, както и липсата на получено нарочно съобщение за определението, са ирелевантни за началото на преклузивния едноседмичен срок за подаване на частна жалба срещу определението. Данните по делото сочат, че жалбоподателят е бил редовно уведомен за заседанието и при полагане на дължимата добра грижа за водене на процеса е разполагал с процесуалната възможност да се запознае с определението и да организира защитата си. Същевременно следва да се имат предвид и дадените в предходно съдебно заседание на 20.04.2021 г. указания до П. Б. за добросъвестно упражняване на процесуалните му права по делото съгласно чл. 3 ГПК, чието изпълнение е изисквало проява на дисциплина от негова страна и въздържане от създаване на пречки за разглеждане на делото. Ако се възприеме тезата на частния жалбоподател, че началният момент на срока за обжалване на определението за отхвърляне на повторно подадената молба за правна помощ е поставен в зависимост от съобщаване на определението, несъмнено би се стигнало до създаване на процесуални пречки за нормалното развитие на делото, което поради неявяване на жалбоподателя е следвало да бъде отложено с цел съобщаване на определението. Разпоредбата на чл. 259, ал. 4 ГПК намира съответно приложение и в касационното производство, поради което и предвид данните по конкретното дело подаването на частната жалба след изтичане на преклузивния едноседмичен срок, броен от датата на постановяване на определението по чл. 95 ГПК, правилно е преценено от първия състав на ВКС, Търговска колегия, като основание за връщане на просрочената частна жалба. Отделен е въпросът дали частният жалбоподател има правен интерес от предприетото обжалване при наличие на вече постановено и влязло в сила решение, с което е сложен край на делото, за целите на което е поискано предоставяне на правна помощ по чл. 95 ГПК.

По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното и на основание чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 28 от 28.01.2022 г., постановено по т. д. № 2482/2018 г. от състав на ВКС, Търговска колегия, Второ отделение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :