Р Е Ш Е Н И Е

№ 103

София, 20.05.2022 год.

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в открито заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Мими Фурнаджиева

ЧЛЕНОВЕ: Велислав Павков

Десислава Попколева

при участието на секретаря Даниела Цветкова като разгледа докладваното от съдия Попколева гр. дело № 2050 по описа за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Касационното обжалване е допуснато по касационна жалба на М. М. С., чрез назначения му особен представител адв. В. К. против решение от 02.12.2020 г. по в. гр. д. № 725/2020 г. на Окръжен съд Пловдив, с което е потвърдено решение № 716/05.11.2019 г. на Районен съд Казанлък, постановено по гр. д. № 162/2018 г., с което е отхвърлен предявения от касатора срещу „Център за психично здраве –С.“ ЕООД и Държавна психиатрична болница „Д-р Г. К.“, [населено място], частичен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД за солидарното им осъждане за заплащане на обезщетение в размер на 6000 лв. / от пълен размер на иска - 30 000 лв./, представляващо обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в неправомерно задържане, стрес, срам, страх, уронване на престиж, психически тормоз вследствие престоя на ищеца в двете здравни заведения за периода от 10.05.2014 г. до 15.05.2014 г., ведно със законната лихва от 10.05.2014 г. до окончателното изплащане.

Касаторът поддържа неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Доводите са, че по делото не били ангажирани доказателства, че настаняването му в психиатричната болница, извършено на 10.05.2014 г. е при условията на спешност, като поддържа, че такива съществуват само за доказано психично болни лица, които се водят на отчет в съответното ЦПЗ. На следващо място поддържа, че нито първоинстанционният, нито въззивният съд са обсъдили, че...