Определение №342/27.04.2021 по гр. д. №705/2021 на ВКС, ГК, IV г.о., докладвано от съдия Геника Михайлова

2№ 342/27.04.2021Върховен касационен съд на Р. Б. Г колегия, Четвърто отделение в закритото заседание на двадесети април две хиляди двадесет и първа година в състав:Председател: В. Р

Членове: З. А

Г. Мзгледа докладваното от съдия М. гр. д. № 705 по описа за 2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение № 1807/ 18.12.2020 г. по гр. д. № 3429/ 2020 г., с което Варненски окръжен съд, потвърждавайки решение № 260009/ 02.09.2020 г. по гр. д. № 303/2020 г. на Районен съд – Девня, е уважил исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 – т. 3 КТ на С. М. М. срещу О. Д.

Решението се обжалва от О. Д с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка за правилност по материалноправния въпрос: За законосъобразното уволнение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ (поради съкращаване в щата) на майка на дете до три годишна възраст, която към релевантния момент също така ползва и отпуск по чл. 164 КТ, следва ли предварителното разрешение на Инспекцията по труда да визира както основанието за закрила по чл. 333, ал. 1, т. 1 КТ, така и основанието по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ или е достатъчно даденото разрешение да е по чл. 333, ал. 1, т. 1 КТ? Касаторът счита, че въпросът обуславя решението и извежда допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК с довода, че въззивният съд го е решил в противоречие с практиката на Върховния касационен съд (не цитира конкретни решения) и да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. По същество се оплаква, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон (чл. 333 КТ). Претендира разноските по делото.

Ответникът по касация С. М. М. възразява, че касационната жалба е неоснователна.

Настоящият състав на Върховния касационен съд я намира с допустим предмет (арг. от чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК), от процесуално легитимирана страна (касатор е ответникът), при спазване на срока по чл. 283 ГПК и всички останали предпоставки за нейната редовност и допустимост, но въпроса няма претендираното значение по следните съображения:

За да уважи исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3 КТ въззивният съд е приел, че поради основанието за прекратяване на трудовото правоотношение – по чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ – и поради това, че към релевантния момент, когато заповедта за уволнение е връчена, а трудовото правоотношение е прекратено (24.03.2020 г.), ищцата С. М. се е ползвала от закрилата за уволнение по чл. 333, ал. 1 КТ на две основания –майка на дете до 3 годишна възраст (чл. 333, ал. 1, т. 1 КТ) и служител, започнал ползването на разрешения му отпуск по чл. 164 КТ (чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ). Заключил е, че засилената закрила не е преодоляна, тъй като работодателят не е получил разрешението на инспекцията по труда за всяко от основанията, които я предоставя. Това са мотивите, при които спорът по иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е решен в полза на ищцата, а и този по исковете по чл. 344, ал. 1, т. 2 и 3 КТ.

Следователно повдигнатият материалноправен въпрос е включен в предмета на обжалване, но е решен в съответствие с практиката на Върховния касационен съд (напр. решение № 168/11.06.2012 г. по гр. д. № 1113/2011 г. на III ГО, решение № 174/ 30.07.2012 г. по гр. д. № 1269/2011 г. III ГО и много други). Приема се, че когато основанието за прекратяване на трудовото правоотношение предоставя закрила при уволнение (такова е и основанието по чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ), а работникът/ служителят се ползва с такава закрила на няколко от основанията, визирани в чл. 333, ал. 1 КТ, разрешението на Инспекцията по труда трябва да е за конкретния работник/ служител, за конкретното основание и за конкретната хипотеза на закрила. Такова е провежданото константно от ВКС каузално тълкуване на „за всеки отделен случай“ по смисъла на чл. 333, ал. 1, in fine КТ. Въззивното решение му съответства, настоящият състав го споделя, а това изключва както допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 КТ, така и по чл. 280, ал. 1, т. 3 КТ за допускане на касационния контрол.

При този изход на делото и по аргумент от обратното на чл. 78, ал. 3 КТ в тежест на касатора (на ответника по исковете) остават направените пред настоящата инстанция разноски.

При тези мотиви, съдътОПРЕДЕЛИ: НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 1 807/ 18.12.2020 г. по гр. д. № 3429/ 2020 г. на Варненски окръжен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Дело
  • Геника Михайлова - докладчик
Дело: 705/2021
Вид дело: Касационно гражданско дело
Колегия: Гражданска колегия
Отделение: Четвърто ГО
Страни:
Достъпно за абонати.

Цитирани ЮЛ:
Достъпно за абонати.
Информация за акта
Маркиране
Зареждане ...
Зареждане...
Зареждане...