ОПРЕДЕЛЕНИЕ№ 1267

гр. София, 15.05.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ 3 СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав

Председател: Елеонора Чаначева

Членове: Васил Христакиев

Елена Арнаучкова

като разгледа докладваното от Васил Христакиев частно касационно търговско дело № 962 по описа за 2024 година,

взе предвид следното.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на ищеца „Интерстрой Груп 2010“ ЕООД срещу въззивно определение на Пловдивски апелативен съд.

По допускането на касационното обжалване по реда на чл. 288 ГПК съдът прие следното.

Въззивният съд е потвърдил обжалваното от ищеца определение на първата инстанция, с което е било оставено без уважение искането му за освобождаване от държавна такса и разноски по делото.

За да постанови определението си, въззивният съд е приел, че е предявен иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 45 000 евро с левова равностойност 88 012,35 лв., представляваща увеличение на възнаграждението по сключен между страните договор за строителство, заедно със законната лихва от предявяването на иска. С молба от 19.12.2023 г., депозирана по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК за отстраняване на нередовности на исковата молба, ищецът поискал да бъде освободен от такси и разноски поради липса на финансова възможност за осигуряване на дължимата сума за държавна такса. Искането било обосновано с твърдението, че дружеството не разполага с имущество, с което да заплати дължимата държавна такса, както и с аргументите, че независимо от установеното в чл. 83, ал. 2 ГПК ограничение на кръга на лицата, които могат да се ползват от предвиденото в същата разпоредба освобождаване от задължението за такси и разноски, с такава възможност, съгласно ЕКЗПЧОС и цитирана практика на ЕСПЧ и ВКС, разполагат и юридическите лица, когато според имущественото им състояние необходимостта от заплащане на държавна такса би имала за последица ефективно ограничаване на...