Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на В. В. Т. чрез адв. К. Б., срещу решение №1132 от 03.06.2016г по в. гр. д № 812/2016 г на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение №5418 от 24.18.2015г по гр. д. № 227/2014г на Благоевградски окръжен съд. Отхвърлен е иск на настоящия касатор за обезщетени на неимуществени вреди в размер на 180 000 лева от нарушаване на правото на ЕС, чрез бездействия на съответния съд при издадена Европейска заповед за арест (ЕЗА) в задочно производство, като не е била съответно издадена нова ЕЗА след взизане в сила на присъдата, довело за ищеца до невъзможност да се ползва от правата по Рамково решение 2002/584/ПВР при задължането му в друга страна - членка. Искът е предявен на основание чл. 4, §3 от ДЕС, разгледан от съдилищата по реда на ЗОДОВ срещу Кюстендилския окръжен съд. За да потвърди отхвърлянето му, въззивният съд решаващо е приел, че по ЗОДОВ съдът като правозащитен орган, легитимиран да представлява държавата, отговаря в изключително очертаните от този закон хипотези в чл. 2 ЗОДОВ, между които настоящият случай не попада,

В изложение, касаторът е поставил въпрос относно прилагането на ТР№5/2015г ОСГК, на което се е позовал въззивния съд - дали в него са тълкувани всички хипотези на отговорност на съдилищата за вреди, включително за отговорност на националния съд при нарушаване правото на ЕС.Формулира се въпрос допустимо ли е посредством тълкувателни решения, задължителни за съдилищата, държавите - членки да изключват отговорността на съдебните органи за вреди от нарушаване правото на ЕС.Сочи се основание по чл. 280 ал. 1, т. 3 по тези въпроси. Формулиран е и въпрос: „ допустимо ли е при преценка основателността и доводите и възраженията на страните съдът да не изхожда от факти, на които страните се позовават и да извлича правни последици от фактически обстоятелства, които страната не е посочила”, по него се сочи като основание за допускане до обжалване чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК и се прилага практика на ВКС. Вторият от формулираните въпроси се сочи и като въпрос, свързан с тълкуване правото на ЕС, поради което се изтъква необходимост настоящият съд да отправи преюдициално запитване до Съда на ЕС.

Отговор не е постъпил.

С определение 173 от 13.06.2017г Върховен касационен съд, ІІІ г. о е спрял производството по делото на основание чл. 292 ГПК до приключване на т. дело № 2/2015 г. на ВКС, тъй като негов предмет на тълкуване са въпросите кой е компетентният съд, който следва да разгледа искова молба с правно основание чл. 4, пар. 3 от ДЕС, с която се търси реализиране отговорността на държавата за нарушение на правото на ЕС и кой е приложимият процесуален ред за разглеждане на искова претенция с правно основание чл. 4, пар. 3 от ДЕС.

Искането за приемане на тълкувателно постановление е отклонено от Колегиите на ВКС и ВАС и тълкувателното производство е прекратено с определение от 25.03.2021г, поради което настоящето касационно производство следва да бъде възобновено и насрочено за произнасяне в производството по чл. 288 ГПК.

Предвид горното, Върховният касационе н съд, ІІІ гр. отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ВЪЗОБНОВЯВА производството по гр. дело № 4776/16г. по описа на Трето г. о.на ВКС.

Делото да се докладва на Председателя на Трето гражданско отделение за насрочване в закрито заседание.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.