Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Застрахователно А. Д „ОЗК – Застраховане” АД, [населено място] срещу решение № 320 от 03.02.2020 г. по в. т. д. № 3145/2019 г. на Софийски апелативен съд. С обжалвания акт е потвърдено постановеното от Врачански окръжен съд решение № 41 от 05.03.2019 г. по т. д. № 66/2018 г., с което е уважен предявеният от П. Н. Н. от [населено място] срещу дружеството-касатор иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за сумата 30 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от претърпени травматични увреждания в резултат на пътно-транспортно произшествие от 27.07.2017 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 22.03.2018 г. до окончателното й изплащане.

Касаторът моли за отмяна на въззивното решение като неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила, както и поради необоснованост. Твърди, че съдебният състав не е обсъдил всички негови доводи и възражения и всички обстоятелства около процесния случай, както и че неправилно е приел липса на съпричиняване на произшествието от страна на пострадалия ищец, без да съобрази неспазването на изричните нормативни правила във връзка с начина на провеждане на контролните проверки на пътя. В касационната жалба е заявено оплакване и срещу размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди по съображения, че е прекомерно и не съответства на критерия „справедливост“.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК допускането на касационното обжалване се поддържа на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Като значими за делото са поставени въпросите: „1. При неизпълнението на задълженията си, регламентирани в Наредба № Н-14 от 27.08.2009 г. за начина на провеждане, обхвата и организацията на контролните проверки на пътя и в предприятията и за класифицирането на превозвачите и на лицата, извършващи превози за собствена сметка и Инструкция № 812з-464 от 26.08.2014 г. за реда и условията за извършване на проверки по чл. 81, ал. 1 и 2 и чл. 83, ал. 1 от Закон за Министерство на вътрешните работи от полицейските органи, допринася ли служителя на РПУ за настъпването на вредоносните последици, вследствие на възникналото ПТП; 2. Следва ли поведението на пострадалия да представлява правонарушение, за да се приеме като основание за наличието на съпричиняване на вредоносния резултат; 3. Следва ли съдът да разгледа всяко едно от значимите условия при определяне на справедливо застрахователно обезщетение съгласно принципа на чл. 52 ЗЗД или е достатъчно формалното им изброяване“.

Ответникът – П. Н. Н. от [населено място] – не заявява становище по касационната жалба.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.

За да потвърди първоинстанционното решение, с което предявеният от П. Н. Н. от [населено място] срещу Застрахователно А. Д „ОЗК – Застраховане” АД, [населено място] иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от претърпените в резултат от ПТП на 27.07.2017 г. травми е уважен изцяло за сумата 30 000 лв., въззивният съд, въз основа на задълбочен анализ на събраните по делото доказателства, е приел, че са осъществени предпоставките за ангажиране отговорността на ответното дружество за заплащане на обезщетение за вредите, причинени от виновния за процесното пътно-транспортно произшествие и застрахован при него водач Н. В. Н..

Като неоснователни съдебният състав е преценил релевираните във въззивната жалба оплаквания на застрахователя – както във връзка с извода на първостепенния съд за липса на съпричиняване от страна на пострадалия, така и относно размера на присъденото му обезщетение за неимуществени вреди.

С оглед механизма на произшествието, установен от свидетелските показания и от заключението на автотехническата експертиза, въззивният съд е счел, че в случая единствената причина за настъпването на инцидента е поведението на водача на лекия автомобил „Ф. Г“, изразяващо се в това, че в нарушение на чл. 96 ЗДвП е напуснал превозното средство, спряно от органите на КАТ за проверка, без да вземе необходимите мерки (да дръпне ръчна спирачка или да включи автомобила на скорост при изгасен двигател), за да не може да се приведе в движение или потегли сам, в резултат на което автомобилът е тръгнал назад и е притиснал с теглича си ищеца в момента, когато същият е преминавал между него и спрения отзад полицейски автомобил (и двата автомобила са били спрени под наклон). Съобразявайки обстоятелството, че полицейският автомобил е бил на безопасна дистанция от проверявания автомобил (0.95 м), както и че от страна на пострадалия не е допуснато каквото и да било нарушение на правилата за движение, установени в ЗДвП, решаващият състав е счел, че не е налице съпричиняване на вредоносния резултат.

Въззивният съд е споделил извода на първата инстанция и по въпроса за размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди. Като обстоятелства, имащи значение при определяне обема на вредите, е посочил: получените от ищеца травматични увреждания – остра коренчова болка на 5-то поясно и 1-во кръстцово нервно коренче в дясно (средна телесна повреда), причинило трайно затруднение на движението на снагата за повече от един месец, както и мекотъканна травма на дясна подбедрица (лека телесна повреда); продължителността на лечението (около 3 месеца); търпените силни болки и страдания, които не са отшумели напълно и досега, налагащи прием на болкоуспокояващи лекарства; необходимостта от чужда помощ за продължителен период от време; възрастта на пострадалия (24 години към датата на ПТП), а също и конкретната икономическа конюнктура и лимитите на отговорността на застрахователите по застраховка „Гражданска отговорност“ към момента на увреждането.

Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.

Поставените от касатора въпроси не могат да бъдат определени като обуславящи за изхода на конкретното дело съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. По отношение на първия въпрос този извод произтича от обстоятелството, че въззивният съд изобщо не е обсъждал дали е налице неизпълнение на задълженията на пострадалия, регламентирани в Наредба № Н-14 от 27.08.2009 г. за начина на провеждане, обхвата и организацията на контролните проверки на пътя и в предприятията и за класифицирането на превозвачите и на лицата, извършващи превози за собствена сметка и Инструкция № 812з-464 от 26.08.2014 г. за реда и условията за извършване на проверки по чл. 81, ал. 1 и 2 и чл. 83, ал. 1 от Закон за Министерство на вътрешните работи от полицейските органи. Следва да се отбележи, че този довод е заявен едва в касационната жалба, поради което инстанциите по същество не са преценявали поведението на пострадалия с оглед посочените във въпроса нормативни актове.

Поради несъответствие с мотивите на въззивния акт не отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК и поставеният от касатора втори въпрос. Въззивната инстанция е приела, че не е налице съпричиняване на вредите, с оглед конкретния механизъм на произшествието и с оглед поведението на всеки от участниците в него, а не само защото поведението на пострадалия не представлява правонарушение. Нещо повече, съдебният състав изрично е посочил, че съобразява задължителната съдебна практика – т. 7 от ППВС № 17/63г., според която, за да е налице съпричиняване, пострадалият трябва обективно да е способствал за настъпване на вредоносния резултат, т. е. приносът му да е конкретен, независимо дали поведението му като цяло е било противоправно и виновно.

Ирелевантен за допускане на касационния контрол е и последният въпрос, свързан с определяне размера на дължимото обезщетение за вреди. Въпросът съдържа твърдението на страната, че съдът само формално е изброил „значимите условия“, което не кореспондира с мотивите на обжалвания акт. Въззивният съд не се е отклонил от указанията, дадени в ППВС № 4/68 г. и доразвити във формираната по реда на чл. 290 ГПК практика на ВКС, относно критериите, които следва да бъдат съобразени при определяне обема на претърпените неимуществени вреди. Съдебният състав е взел предвид онези обстоятелства, които, според него, са от съществено значение за размера на обезщетението. А дали преценката му е правилна, това е въпрос, относим към обосноваността на постановеното решение, която, обаче, е предмет на самия касационен контрол, но не и на производството по допускането му.

Поради изложените съображения, касационното обжалване не следва да бъде допуснато.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 320 от 03.02.2020 г. по в. т. д. № 3145/2019 г. на Софийски апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: