Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ЗК“Лев инс“ АД срещу решение №73/20г. на Пловдивски апелативен съд, с което е отхвърлен иск по чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ във връзка с чл. 203, ал. 2 КТ, предявен от ЗК“Лев инс“ АД срещу С. П. Щ. за плащане на сумите от 233555, 54лв., представляваща неотчетени, но платени застрахователни премии за периода 11.04.2016г.- 03.11.2016г., сумата от 5995, 61лв., представляваща неотчетени, но платени вноски по сключени застрахователни договори за периода 16.04.2016г.- 05.11.2016г., сумата от 50248, 16лв., представляваща неотчетени, но платени премии по застрахователни договори за периода от 30.08.2016г.- 05.11.2016г..

Основният спор между страните по делото е дали ответницата С. Щ. е изпълнявала отчетнически функции в застрахователната агенция „П.“, тъй като според ищеца тя е била директор на агенцията (териториална структура към застрахователя), а ответницата твърди, че е била „главен специалист“ и не е отчитала парични средства и не е заемала отчетническа длъжност. Освен това ответницата е оспорила и твърдението за липса на парични суми в претендирания размер.

Въззивният съд е приел, че С. Щ. не е била отчетник в Агенцията, въз основа на следните доказателства: вписване н трудовата и книжка, че се прекратява трудовото правоотношение за длъжността „главен специалист“; показанията на свидетелите Б., К. и С., че те са отчитали пари на други лица в Агенцията, но не и на С. Щ.; одитните доклади на застрахователя не били годно доказателствено средство; счетовдната експертиза не установявала липсите в дружеството да са възникнали от действия на Щ.; представеното извънсъдебно споразумение между страните по делото е било извън предмета на производството.

В касационната жалба се оспорва приетото от въззивния съд, че ответницата не е била отчетник, и че одитните доклади не са годно доказателствено средство. Твърди се, че в представените извънсъдебни писмени изявления на ответницата се съдържа признание относно функциите и на отчетник и констатираните липси. Твърди се още, че съдът не е обсъдил множество писмени доказателства, на които С. Щ. се е подписвала като ръководител на Агенцията, което установява отчетническата функция, изпълнявана от С. Щ..

В изложението към жалбата се иска допускане на касационно обжалване по въпросите „При какви обстоятелства се счита, че отчетник е причинил вреди на работодателя?“ и „Вътрешните одитни доклади имат ли материална доказателствена сила по отношение направените констатации?“. Изразява се и становище, че въззивното решение противоречи на решение № 493/11г. на ВКС ІV ГО и решение № 37/11г. на ВКС ІІІ ГО. Според касатора, въззивното решение е очевидно неправилно относно въпроса за отчетническите функции на ответницата, тъй като не било взето предвид извънсъдебното и признание, както и поради обстоятелството, че неправилно е била заличена допусната съдебно - счетоводна експертиза за установяване на отчетническите функции на ответницата.

Настоящият състав на ВКС счита, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение поради очевидна необоснованост на същото. Въззивният съд в процеса по установяване на факта дали ответницата е отчетник, не е обсъдил представените от ищеца и приети като доказателства: трудов договор с ответницата на длъжност „директор“; протокол за установена касова наличност от 30.12.2014г., подписан от С. Щ. като управител; две заповеди за командироване на С. Щ. от 15.12.2014г. и 14.09.2016г. за отчитане дейността на поверената и Агенция; месечен отчет за 2013г., подписан от ответницата; план за Агенцията за 2014г., 2015г. и 2016г., връчени на С. Щ. като ръководител и подписани от нея; докладна записка, подписана от С. Щ. като ръководител на Агенцията; нотариално заверени Споразумение и Анекс към него, съответно от 15.04.2015г. и 19.01.2016г., на които ответницата се е подписала като ръководител (материално отговорно лице) на териториална структура към ищеца; връчване на одитен доклад от 2017г. на С. Щ. като ръководител и подадени две възражения от нея срещу одитния доклад.

Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение №73/20г. на Пловдивски апелативен съд.

Указва на касатора в 1- седмичен срок от съобщението да представи квитанция за платена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 5796лв., иначе касационното производство ще бъде прекратено.

Делото да се докладва за насрочване след представяне на квитанция за платена такса.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: