ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1246

София, 14.05.2024 г

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, В. Т. отделение, Четвърти състав, в закрито заседание на седми май две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

КРАСИМИР МАШЕВ

като разгледа докладваното от съдия Кр. Машев к. т. д. № 334 по описа за 2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Корпоративна търговска банка” АД (н.), чрез пълномощника адв. Ал. В. от САК, с надлежно учредена по делото представителна власт, срещу решение № 5270/18.10.2023 г., постановено по в. гр. д. № 5372/2022 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, III-В въззивен с-в, с което е потвърдено решение № 1198/17.02.2022 г., постановено по гр. д. 36936/2021 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 48 с-в, с което е уважен предявеният от А. Е. Х. срещу „Корпоративна търговска банка” АД (н.) отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за отричане със сила на пресъдено нещо, че А. Е. Х. не дължи на банката сумата от 9870,68 лв. - главница по договор за кредит; сумата от 26,87 лв. - възнаградителна лихва, изтекла за периода от 27.07.2009 г. до 10.08.2009 г. върху редовна изискуема главница; сумата от 1034,77 лв. - мораторна неустойка (т. нар. наказателна лихва), изтекла за периода от 11.08.2009 г. до 22.03.2010 г., както и сумата от 552,97 лв. - разноски, които са удостоверени в издадения изпълнителен лист от 22.04.2010 г. по ч. гр. д. № 13695/2010 г. на СРС, 43 с-в.

Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно, тъй като то е постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила – въззивният съд не е обсъдил в цялост събраните по делото доказателства, вследствие на което необосновано и в противоречие с материалния закон е достигнал до незаконосъобразен правен извод, че по отношение на процесните вземания е текла погасителна давност за периода от 11.07.2010 г. до 11.07.2015 г. Счита, че това правно съждение е в противоречие с тълкувателните разяснения, дадени по ТР № 3/28.03.2023 г. на ВКС по т. д. № 3/2020 г., ОСГТК, съгласно което погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на ТР № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, поради което по настоящия казус погасителната давност е започнала да тече от 26.06.2015 г., която е прекъсната с предприетото от взискателя на 03.12.2015 г. изпълнително действие. На 06.01.2016 г. „КТБ” АД (н.) е подала молба за прехвърляне на делото при друг съдебен изпълнител, но поради неправомерното задържане на изпълнително дело на ЧСИ М. Б., който не е извършвал нито изпълнителни действие по него, нито е оказвал необходимото съдействие на банката, тя е получила оригинала на процесния изпълнителен лист едва на 17.05.2021 г., като незабавно – на 18.05.2021 г., е образувала ново изпълнително дело при ЧСИ С. Я., което било висящо и по което се извършвали изпълнителни действия, годни да прекъснат теченето на погасителната давност по отношение на процесните парични притезания.

Касаторът обосновава искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, съдържащо се в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, както със специалните процесуални предпоставки, регламентирани в чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, така и със самостоятелното селективно основание, уредено в чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – решението е очевидно неправилно, като поставя следните материалноправни въпроса: 1. „Тече ли погасителна давност за вземане по изпълнително дело, образувано преди приемане на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС?” (по този въпрос твърди противоречие със задължителната практика, формирана с ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК и ТР № 3/28.03.2023 г. по тълк. д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС); 2. „Как следва да бъде изчисляван давностният срок, докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г., с оглед постановеното ТР № 3/2020 от 28.03.2023 г. по т. д. № 3/2020 г. ОСГТК?” (по този въпрос твърди противоречие със съдържащата се в него задължителна практика).

Ответникът по касационната жалба е подал в законоустановения срок писмен отговор, в който развива правни съображения както за необосноваване на основанията за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, така и за неоснователност на касационните основания, изложени в касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, ІI отделение, след като разгледа касационните жалби и извърши преценка на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, констатира следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, чрез пълномощник – с редовно учредена по делото представителна власт, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговарят по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е изяснил нормативната цел на предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, който е основан на изтекла погасителна давност – да се установи със сила на пресъдено нещо между страните в облигационното правоотношение, че кредиторът-взискател не притежава подлежащо на принудително изпълнение вземане към длъжника поради погасителна давност, изтекла след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, респ. след влизане в сила на заповедта за изпълнение по чл. 410 или по чл. 417 ГПК. Изяснил е, че уреденото в чл. 117, ал. 2 ЗЗД правило, предписващо, че ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години, е приложимо и когато вземането е установено с влязла в сила заповед за изпълнение (при неподаване на възражение срещу нея в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК – арг. чл. 416 ГПК). Счел е, че при предявен отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК, основан на изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца-длъжник е да докаже, че срещу него има образувано изпълнително производство за принудително събиране на процесните суми, а в тежест на ответника-кредитор е да установи, че е извършвал действия, водещи до спиране или прекъсване на давностния срок, т. е. че вземането му не е погасено по давност.

Градският съд е приел, че в процеса на доказване ищецът-длъжник е установил, че срещу него е било висящо изпълнително производство за принудително удовлетворяване на процесните парични притезания, което е образувано въз основа на издаден изпълнителен лист по влязла в сила на 11.07.2010 г. заповед за незабавно изпълнение – в полза на взискателя „КТБ” АД (н.). От този момент е започнал да тече 5-годишният давностен срок по чл. 117, ал. 2 ЗЗД, който е изтекъл на 11.07.2015 г. Ответникът по предявения отрицателен установителен иск не бил въвел твърдения, че в периода от 11.07.2010 г. до 11.07.2015 г. са настъпили обстоятелства, обуславящи спирането или прекъсването на тази обща погасителна давност. Поради тези правни съображения и с оглед на момента на подаване на исковата молба - 25.06.2021 г., предявеният от длъжника по изпълнението иск по чл. 439 ГПК се явявал основателен.

За да обоснове по-подробно това правно съждение, въззивният съд е изяснил и, че по изп. д. № 20108380402378 по описа на ЧСИ М. Б. и по изп. д. № 20218440400880 по описа на ЧСИ С. Я. не се съдържат доказателства, че след влизането в сила на заповедта за изпълнение на 11.07.2010 г. до изтичане на 5-годишния давностен срок на 11.07.2015 г., вкл. кредиторът е предприел изпълнителни действия, годни да прекъснат този давностен срок – съобразно разясненията по ТР № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК, ВКС. Първото такова изпълнително действие е било извършено едва на 03.12.2015 г. (след изтичане на погасителната давност), с подаване на молба от взискателя до ЧСИ М. Б. (по първото образувано изпълнително дело) за налагане на запор върху вземанията по всички банкови сметки на длъжниците във всички банкови институции; за налагане на запор, извършване на опис и продажба на МПС, собственост на длъжниците и за възлагане (на основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ) на съдебния изпълнител да определи начина на изпълнението, т. е. изпълнителния способ, който да бъде приложен.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване при специалната процесуална предпоставка, уредена в чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Правният отговор на поставените два материалноправни въпроси, макар и да отговарят както на общата процесуална предпоставка, регламентирана в чл. 280, ал. 1 ГПК, за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, така и на специалната процесуална предпоставка, уредена в чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК (те да са решени в противоречие със задължителната практика на ВКС, съдържаща се в самите правни въпроси), не би довел до различен краен правен извод от този, до който като окончателен резултат е достигнал въззивният съд. В касационната жалба не са релевирани правни доводи за необоснованост на въззивното решение по отношение на фактическото съждение, че първото изпълнително действие (след постановяване на ТР № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК, ВКС), което е годно да прекъсне погасителната давност, е предприето на 03.12.2015 г. (в този смисъл са и поддържаните от банката в касационната жалба правни твърдения). Касаторът не поддържа, че след този момент – до образуване на новото изпълнително дело (на 18.05.2021 г. при ЧСИ Ст. Я.) срещу имуществени права на длъжника са предприети изпълнителни действия, изграждащи съответния изпълнителен способ), а напротив – твърди, че на 06.01.2016 г. с писмена молба е поискал от ЧСИ М. Б. да бъде прехвърлено делото при друг ЧСИ, но неправомерно ЧСИ М. Б. не е изпълнил това искане, като незаконосъобразно не е извършвал действия по изпълнителното дело и не е оказвал съдействие на банката, поради което взискателят е получил оригинала на изпълнителния лист едва на 17.05.2021 г. и незабавно след това – на 18.05.2021 г., е поискал образуване на ново изпълнително дело при друг частен съдебен изпълнител (от Уведомление с изх. № 6712/03.02.2016 г. – л. 129 от кориците на изп. д. при ЧСИ М. Б., се установява, че изпълнителният орган не е спрял изпълнителното производство и не го изпратил на ЧСИ Ст. Я., съобразно искането на взискателя в молбата от 06.01.2016 г., тъй като е счел, че процесното изпълнително дело вече е било прекратено по силата на закона, на основание чл. 433, т. 8 ГПК – като перемирано). Следователно, от прекъсването на общата (5-годишната) погасителна давност на 03.12.2015 г. до нейното изтичане на 03.12.2020 г. не са предприети по искане на взискателя изпълнителни действия, изграждащи съответния изпълнителен способ, поради което прекъсването на вече изтеклата 5-годишна погасителна давност с извършените по новообразуваното на 18.05.2021 г. изпълнително дело по описа на ЧСИ Ст. Я. изпълнителни действия, респ. нейното спиране с предявяване на исковата молба, по която е образувано настоящото исково производство на 25.06.2021 г. (арг. чл. 115, б. „ж” ЗЗД), са обстоятелства, ирелевантни за крайния правен извод, до който е достигнал въззивният съд.

Въззивното решение не трябва да бъде допускано до касационно обжалване и при специалната процесуална предпоставка, уредена в чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като поставените от касатора материалноправни въпроси вече са разрешени със задължителните за правоприлагащите органи тълкувателни разяснения, дадени в посочените в изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК тълкувателни решение на ВКС.

С оглед на обстоятелството, че крайният правен извод в обжалваното решение съответства на приетите за установени от въззивния съд правнорелевантни обстоятелства, въззивното решение не следва да бъде допускано до касационно обжалване и въз основа на самостоятелното селективно основание, уредено в чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – обжалваното решение не се явява очевидно неправилно.

По изложените съображения въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.

Ответникът по касационната жалба е поискал да му бъдат присъдени съдебни разноски, но по делото липсват доказателства за тяхното извършване, поради което това процесуално искане е неоснователно.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд

ОПРЕДЕЛИ:НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 5270/18.10.2023 г., постановено по в. гр. д. № 5372/2022 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, III-В въззивен с-в.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.