№141

Гр.София, 25.10.2018 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Второ отделение в закрито заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА

К. В.

като разгледа докладваното от съдия Влахов гр. д. № 1527 по описа на ВКС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

С Определение № 489 от 05.10.2018 г. по гр. д.№ 1527/ 2018 г. настоящият състав на ІІ г. о. на основание чл. 288 ГПК е допуснал касационно обжалване на Решение № 53/ 08.01.2018 г. по гр. дело № 175/2016 г. на Софийския апелативен съд, по касационната жалба на ТПК „Д. Б.”- [населено място]. Със същото определение на касатора са дадени указания да представи доказателство за заплатена по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 4 242, 67 лв. на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, като в противен случай жалбата ще бъде върната.

С молба от 22.10.2018 г. касаторът е поискал определението да бъде отменено в частта относно дадените указания за внасяне на държавна такса, тъй като съгласно П..1, ал. 2 от ДР на ЗК от 1991 г отм. производството е освободено от държавни такси, като при условията на евентуалност се моли за продължаване на срока за изпълнение на указанията.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира, че по съществото си молбата се основава на разпоредбата на чл. 253 ГПК, и същата не следва да бъде администрирана по реда на чл. 247, ал. 2 ГПК, доколкото не се иска изменение в частта за разноските на съдебен акт, с който приключва делото в настоящата инстанция по смисъла на чл. 81 ГПК, а отмяна на дадени указания за внасяне на такса като предпоставка за редовност на касационната жалба, обуславяща по-нататъшното й разглеждане. Разгледана по същество, молбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Според П..1, ал. 1 от ДР на ЗК от 1991 г отм., възстановяват се правата на съществуващите и възстановените кооперации върху тяхното иззето и одържавено имущество след 10 септември 1944 г. Разпоредбата на ал. 2 предвижда, че в тези случаи правото на собственост върху имуществото се установява с писмени доказателства, а когато такива липсват - по общия исков ред, при което производството по тези дела се освобождава от държавни такси. Анализът на уредбата обуславя несъмнения извод, че на посоченото основание е освободено от държавни такси единствено производството по предявен от кооперацията иск за установяване правото на собственост, когато не са налице писмени доказателства, които го установяват, като надлежен ответник по такъв иск са посочените в ал. 3 субекти, в които се намира кооперативното имущество, предоставено им от държавата /държавните, общинските и други фирми и организации/. Когато обаче една съществуваща или възстановена кооперация води иск за собственост на възстановено на това основание имущество по отношение на трето лице, какъвто е конкретният случай, държавна такса се дължи на общо основание, и в този смисъл е ориентирана константната практика на съставите на ВКС /Опр.№ 183 от 21.03.2012 г. по гр. д.№ 169/12 г. на ІІ г. о., Опр.№ 120 от 18.03.2013 г. по гр. д.№ 1557/13 г. на ІІ г. о. и др./.

С оглед горното, молбата за отмяна на постановеното определение по чл. 288 ГПК в частта относно дадените на касатора указания за внасяне на държавна такса за разглеждане на касационната жалба следва да бъде оставена без уважение.

На основание чл. 63, ал. 1 и ал. 2 ГПК и предвид подадената от касатора молба за продължаване на срока за изпълнение на указанията, този срок следва да бъде продължен с един месец, считано от изтичане на първоначалния срок.

Водим от горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, състав на В. Г. отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ТПК „Д. Б.”- [населено място] за отмяна на Определение № 489 от 05.10.2018 г. по гр. д.№ 1527/ 2018 г. в частта относно дадените указания за внасяне на държавна такса за разглеждане на касационната жалба на молителя в размер на 4 242, 67 лв.

ПРОДЪЛЖАВА с един месец, считано от изтичане на първоначалния срок, предоставената на касатора възможност за представяне на доказателство за заплащане на държавна такса в посочения размер по сметка на ВКС.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: