Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Сдружение с нестопанска цел Български футболен съюз /С. Б./ срещу решение от 27.04.2017 по г. д.№.99/17 на Софийски градски съд, ІІ Гс., в частта, с която, след частична отмяна на решение от 14.09.16 по г. д.№.2501/15 на СРС, ІІ ГО, 119с., касаторът е осъден да плати на основание чл. 220 ал. 1 КТ 9262лв. обезщетение за недадено предизвестие ведно с лихва.

Ответната страна Й. М. Й. оспорва жалбата.

С определение №.149/28.02.18 е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК по въпрос във връзка с допустимостта на присъждане на обезщетение за неспазено предизвестие /чл. 220 ал. 1 КТ/ при прекратяване на възникнало въз основа на избор трудово правоотношение, предвид разпоредбата на чл. 338 КТ.

С обжалваното решение въззивният съд е приел, че страните са били обвързани от трудово правоотношение, възникнало въз основа на избор, което е било законосъобразно прекратено - с едностранно изявление без предизвестие - в съответствие с чл. 338 КТ. Намерил е, че съдържащата се в сключения по реда на чл. 107 КТ трудов договор уговорка, че при неблагоприятни резултати от футболни срещи работодателят може да го прекрати едностранно с 3-месечно предизвестие, противоречи на чл. 338 КТ, който не изисква отправяне на такова. От друга страна, обаче, след като работодателят я е включил в договора, той не би могъл да се позовава на недействителността й – доколкото тя се явява обезщетение, относимо към начина на прекратяване на трудовото парвоотношение, и дава някаква сигурност на отношенията между страните. При тези обстоятелства на ищеца се дължи обезщетение за неспазено предизвестие – което възлиза на възнаграждението му за 3 месеца – 9262лв.

В отговор на поставения въпрос, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, Върховният касационен съд намира следното:

Съгласно чл. 220 ал. 1 КТ страната, която има право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието. В текста на разпоредбата ясно са очертани хипотезите, в които се дължи обезщетение – тогава, когато се прекратява трудово правоотношение на някое от основанията, за които законът предвижда отправяне на предизвестие. За възникнало въз основа на избор трудово правоотношение такъв ще е случаят, когато, предвид чл. 339 ал. 1 КТ, то е прекратено на някое от основанията за прекратяване на трудов договор с предизвестие /напр. чл. 328 КТ/. Тогава, когато правоотношението се прекратява по реда на чл. 338 КТ поради отзоваване – основание, което предвижда прекратяване без предизвестие, обезщетение по реда на чл. 220 ал. 1 КТ не се дължи. Касае се за императивна разпоредба и страните не могат да я преодолеят с уговорки в споразумение по реда на чл. 107 КТ.

По основателността на касационната жалба:

Страните са били обвързани от трудово правоотношение, възникнало въз основа на избор, което е било прекратено от работодателя на основание чл. 338 КТ - без предизвестие поради отзоваване. Дотолкова, доколкото в сключено по реда на чл. 107 КТ споразумение е била предвидена възможност за прекратяване на правоотношението при неблагоприятни резултати от футболни срещи едностранно от работодателя с 3-месечно предизвестие, спорен е въпросът дължи ли се обезщетение за неспазено предизвестие на основание чл. 220 ал. 1 КТ.

При така установените факти и с оглед отговора на правния въпрос, даден по-горе, следва да се приеме, че предвид императивната разпоредба на чл. 220 ал. 1 КТ обезщетение за неспазено предизвестие се дължи само когато трудовото правоотношение е прекратено на някое от изрично предвидените в закона основания за прекратяване с предизвестие. Това е възможно и в случаите, когато правоотношението е възникнало въз основа на избор – доколкото според чл. 339 КТ основанията за прекратяване на трудовия договор се прилагат съответно за прекратяване на изборното правоотношение /общата приложимост на основанията за прекратяване на трудовия договор и за прекратяване на изборното трудово правоотношение се отнася до основанията на чл. 325, чл. 326, чл. 328, чл. 330 ал. 1 и 2 т. 1-4, чл. 331-изрично е изключено само приложението на дисциплинарното уволнение – реш.№.408/26.07.10 по г. д.№.168/09, III ГО/. Разглежданата хипотеза не е такава – касае се за възникнало въз основа на избор трудово правоотношение, прекратено на основание, за което не се изисква предизвестие – това по чл. 338 КТ. При това положение условията на чл. 220 ал. 1 КТ не са налице. Предвидената в споразумение по чл. 107 КТ възможност за прекратяване с предизвестие не може да дерогира императивната разпоредба на чл. 220 ал. 1 КТ, а от друга страна не се касае за хипотеза на уговорка за заплащане на обезщетение или неустойка и позоваване на такава. Поради това и при прекратяването на основание чл. 338 КТ задължение за заплащане на обезщетение за неспазено предизвестие не е възникнало. Предявеният иск е неоснователен и следва да се отхвърли.

С оглед изхода на спора на касатора се дължат направените разноски в размер на 215, 24лв. държавна такса и 3840лв. адвокатски хонорар – общо 4055, 24лв.

Мотивиран от горното и на основание чл. 281 т. 3 ГПК, Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение 27.04.2017 по г. д.№.99/17 на Софийски градски съд, ІІ Гс., в обжалваната му част.

ОТХВЪРЛЯ предявения от Й. М. Й. срещу Сдружение с нестопанска цел Български футболен съюз иск с правно основание чл. 220 ал. 1 КТ за заплащане на 9262лв.

ОСЪЖДА Й. М. Й. да плати на Сдружение с нестопанска цел Български футболен съюз 4055, 24лв. /четири хиляди петдесет и пет лева и двадесет и четири стотинки/ разноски на основание чл. 78 ал. 3 ГПК.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: